Журналист с книга в ръка: Мариета Димитрова

От АЕЖ

2017-12-13   |  Прочитания:2732  |  За журналистите  |  0 коментара

АЕЖ-България публикува поредица от материали на тема „Журналист с книга в ръка“, с които целим да насочим вниманието към фундаменталната обвързаност между четенето, начетеността, любопитството и журналистиката. Считаме, за темата важна, тъй като хората, чиято работа е да информират останалите, трябва да имат богата обща култура, познания в различни области и въображение – все неща, които четенето подхранва по неповторим начин. Следващият ни гост е Мариета Димитрова. Мариета Димитрова е кореспондент на „Господари на ефира“ в Благоевград и собственик и главен редактор на сайта за регионални новини Blagoevgrad News. Занимава се с журналистика от 16-годишна, когато води младежко предаване по Радио Благоевград, а по-късно става автор и водещ на сутрешното предаване на регионалната ТВ Око. Член е на Асоциация на европейските журналисти – България (АЕЖ-България).

„Корените на омразата. Моята истина за исляма” на Ориана Фалачи

В тази книга са събрани 37 от най-знаковите материали на Фалачи, простряни между 1960 и 2005 г. И по-важните са по-ранните, те са свидетелства от история, която не е отминала, а е още жива във всеки автоматен откос, във всяка взривила се бомба – дали в Европа, дали в Близкия изток. Фалачи е доказано смел, непримирим, твърд журналист, който не се страхува да задава прями въпроси на най-могъщите мъже в Близкия изток. Аз се възхищавам на тези качества и смело мога да я нарека свой идол, тя е събирателен образ на онова, което искам да правя аз. Представете си как през 1973 г. стои пред Мохамед Реза Пахлави и го нарича “диктатор” в очите – за това се иска много смелост и желание да научиш истината. Истинската сила на “Корените на омразата” е в политическите интервюта с фигури като Ясер Арафат, Фарук Кадуми, Жорж Хабаш, Рашида Абедо, Хюсеин, крал на Йордания (две интервюта от 1970 и 1974, коренно различни едно от друго в синхрон с обстоятелствата), Голда Меир, Ахмед Заки Ямани, Кадафи, Шарон… И сред тях прекрасни материали за войната между израелците и палестинците, в които Фалачи не заема позиция, а безпристрастно описва усещането за абсолютна правота и от двете страни, която цари в този сблъсък. Обичам всичко написано от нея и препрочитам книгите ѝ по няколко пъти, защото в тях намирам в тях своите отговори и сила, за да продължа.

“Червено и черно” на Стендал

Стендал е характерен с фина ирония и психологическа дълбочина при обрисуването на взаимоотношенията между героите и историческите сведения, преплетени в едно по пленяващ начин, това е може би най-впечатляващото за мен. Творчеството на Стендал е сред големите постижения на френската литература от първата половина на XIX век. Той е един от първите автори, постигнали успех в създаването на социално-психическия роман – основна жанрова форма за художествено отражение на социалните контрасти в действителността от този период, удоволствие и предизвикателство е да срещнеш всичко това на страниците на „Червено и черно“ и да се опиташ да го разбереш. Тази книга трябва да бъде прочетена от всеки.

„Война и мир” на Лев Толстой

Най-добрата книга за всички времена – поне според мен. Толстой е гений. Това е книга, която обаче трябва да „дораснеш“, за да разбереш и оцениш. Първата ми среща с нея беше отдавна, някъде в гимназията и тогава не успях да я прочета цялата, защото ми се стори объркана, трудна и досадна. Няколко години по-късно, когато я прочетох, разбрах, че всъщност това е най-добрата книга, която съм чела някога, и че съм имала нужда от време, за да оценя богатството на съдържанието ѝ

. „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес

Ослепително ярка книга – с цветове и чувства, които са мъчително реални. Потресаващо истински и чувствен реализъм. Дори безкрайният дъжд не е по-впечатляващ от начина, по който Маркес ни кара да забравим за собствената си реалност. Това е безспорно най-любимият ми негов роман.

„За кого бие камбаната“ на Ърнест Хемингуей

Тази книга на Хемингуей е най-различната му творба според мен, много различна от всичко друго, което бях чела от него. Истинска, разтърсваща и човешка история, която те държи под напрежение до последната страница. Една от книгите, които не можеш да спреш да четеш, преди да стигнеш до края ѝ.

Снимка: Личен архив

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.