Журналист с книга в ръка: Димитър Стоянов

От АЕЖ

2017-11-29   |  Прочитания:3308  |  За журналистите  |  0 коментара

АЕЖ-България започна поредица от материали на тема „Журналист с книга в ръка“, с които целим да насочим вниманието към фундаменталната обвързаност между четенето, начетеността, любопитството и журналистиката. Считаме, за темата важна, тъй като хората, чиято работа е да информират останалите, трябва да имат богата обща култура, познания в различни области и въображение – все неща, които четенето подхранва по неповторим начин.

Следващият ни гост е Димитър Стоянов.

Димитър Стоянов e разследващ журналист, който от 2000 г. насам е работил в медии като bTV, Нова телевизия, БНР и в-к „Стандарт“. От март 2013 г. е автор на „Биволъ“ – сайт за разследваща журналистика, който е част от мрежата на Organized Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP) и е официален партньор на WikiLeaks за България. Има бакалавърска степен по българска филология (СУ „Св. Климент Охридски“) и магистърски степени по антропология и филология (СУ „Св. Климент Охридски“) и по защита на културно-историческото наследство на Република България (Университет по библиотекознание и информационни технологии, УНИБИТ).

„Илиада“ на Омир
Както и да го погледнем, това е най-класическото произведение. В него има екшън, драма, психотрилър и т.н. Разказа за насилие, секс, красиви жени, смели и силни мъже, алчни владетели. 90% процента от сюжетите на всички книги и филми са разказани в Илиада. Изневяра, ревност, страст, гордост, отмъщение, жестокост…. Предопределеност. Това не е просто книга, това е КНИГАТА, когато говорим за художествена литература.

Библията
Това е книга, която съдържа всички въпроси. Книга, в която всеки може да намери отговори. Независимо, че новият завет е „преобразуван“ от кападокийските отци, Библията носи философия, психология и чиста форма на религия. Колкото и да се пише за нея, никога няма да е достатъчно.

„Тримата мускетари“ и продълженията им на Александър Дюма
Прекрасно четиво, което ни пренася във времето преди Великата френска революция. Тази книга е като самоучител „как да стана кавалер“. Нито една от филмовите адаптации на романа не успява да ме грабне както текста на Дюма.

„Война и мир“ на Лев Толстой
Може би най-добрият разказ за събитията около Наполеоновите войни през очите на един велик руски автор. За мен това ще си остане разказ за чуждопоклонничеството, история, която доказва, че за да спечелиш войната, не стига да печелиш битките.

„Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов
Това е една невероятно напредничава за времето си книга, освободена от фалшивия патос на Вазовите текстове. Тя съдържа груб натурализъм и на моменти дори бруталност. Истински истории за действителни личности, разказани от чобанин, който усърдно работи върху себе си и се издига до апелативен съдия.

„Хобит“ и „Властелинът на пръстените“ на Джон Р. Р. Толкин
Толкин създава по уникален начин приказния свят от нордическия и… българския фолклор (да, българите са прототип на роханците). Пише по увлекателен начин и е трудно да се откъснеш от книгите му.

„Мечът на истината“ на Тери Гудкайнд
Като филолог и антрополог изпитвам истинска наслада от творбите на Гудкайнд. Той е изградил свой свят, подчинен на магическите идеи, които битуват в „ню ейдж“ обществото. Когато четеш романите на Гудкайнд, няма как да не се сетиш за Клод Леви Строс и Джеймс Фрейзът. Текстовете му са интерпретация на съвременното разбиране за табу, магия, мит, сакрално и профанно.

„Дивото зове“ и „Белият зъб“ на Джек Лондон
Уникални книги за суровата северна природа от незаслужено подценявания Джек Лондон. Той е личност, която сама извървява пътя на своето обучение. Читател и тогава писател. Нещо като американски вариант на Захарий Стоянов. На пръв поглед постни, наивни и еднопланови, тези книги носят наслада на душата и възпитават в понятия като правилно и неправилно.

„За кого бие камбаната“ на Ърнест Хемингуей
Един от любимите ми текстове от 20. век. Журналист, боксьор, авантюрист – няма как да не харесвам Хемингуей. Носител на Пулицър и Нобелова награда, той е постигнал всичко, което един журналист и писател може да получи като признание – според мен повече от заслужено. Подобно на всеки човек, който поне на моменти живее „на ръба“, и аз се питам дали камбаната не бие за мен, дори и да не спирам бронираните части на Франко.

„Големият сън“ на Реймънд Торнтън Чандлър
В града има нужда от наистина корави мъже като Филип Марлоу, с Colt 1911 под ръка. Това е класическият детективски роман, който наистина те прехвърля в атмосферата на гангстерския Лос Анджелис. Уникален „черен роман“ . Всеки друг съвременен криминален трилър бледнее пред тази и останалите класики на Чандлър. Харесвам и романите на Самюъл Дашиъл Хамет, но текстовете на Чандлър имат особен магнетизъм.

„Смъртта е моят занаят“ на Майкъл Конъли
Тази книга ме върна към четенето на романи. Обичам това „старомодно забавление“. Героят в този роман е Джак Макавой – криминален репортер, който провежда собствени разследвания. Книгата ми я препоръча приятел и колега, който познава естеството на моята работа. След тази книга прочетох всичко от Конъли, до което се докопах. Той е наистина отличен писател. Вероятно в Макавой проектира себе си, защото и той дълго е бил криминален репортер.

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.