Журналист с книга в ръка: Говори Мартина Ганчева

От АЕЖ

2017-11-15   |  Прочитания:2549  |  За журналистите  |  1 коментара

АЕЖ-България започва серия от материали под надслов „Журналист с книга в ръка“, с които целим да насочим вниманието към фундаменталната обвързаност между четенето, начетеността, любопитството и журналистиката. Темата е важна, тъй като хората, чиято работа е да информират останалите, трябва да имат богата обща култура, познания в различни области и въображение – все неща, които четенето подхранва по неповторим начин.

Журналисти от различни медии лично ще представят любимите си 5-10 книги, заедно с кратка мотивация на избора си. Всеки материал ще започва с кратка биографична справка за журналистите, за да могат читателите да се запознаят с образованието, работата и интересите им.

Първият ни гост е Мартина Ганчева. Приятно четене!

Мартина Ганчева е водещ и продуцент на Новините ON AIR по Bulgaria ON AIR. Притежава магистърска степен по международни политически отношения и сигурност. Има подчертан интерес към северната ни съседка и това не е случайно – завършила е румънска филология и е автор на редица анализи, свързани със събитията отвъд Дунава. За последно беше в Румъния, за да отрази парламентарните избори. Напоследък пътува често и до Брюксел.

Мартина е единственият български журналист, взел интервю от Траян Бъсеску, докато е президент на Румъния. Зад гърба си има интервюта с фигури като Клотилд Арманд (зам.-председател на Съюз „Спасете Румъния“, който постигна трети най-висок резултат на изборите), Клаудиу Кръчун (лидер на протестите срещу дясноцентристкото правителство на Емил Бок, тези срещу добива на шистов газ в Рошия Монтана и народната революция срещу правителството на Виктор Понта след трагедията в клуб „Колектив“), Юрки Катайнен (зам.-председател на Европейската комисия по заетостта, икономическия растеж, инвестициите и конкурентоспособността) и Вера Юрова (европейски комисар по правосъдието). Обича да чете и мечтае да напише книга.

Ето част от книгите, които са оставили траен отпечатък в съзнанието ѝ.

„Къща от карти“ на Майкъл Добс

Посегнах към книгата, водена от любовта си към сериала. Първоначално се разочаровах, защото не знаех, че действието се развива във Великобритания, а не в Америка, но бързо бях завладяна от този политически трилър. Тъмните истории за алчност, корупция и неутолима политическа амбиция звучат толкова актуално. А мислите и сентенциите от всяка глава съм си извадила на отделен тефтер. Четивото би се харесало на всеки журналист. Не само защото свободно ще се разходи из коридорите на властта, а защото ще научи и похватите на журналистите на Острова. Книгата разтърси дори Уестминстър. И най-хубавото е че има продължения - „Да изиграеш краля“ и „Последното раздаване“. Всичките са част от библиотеката ми! :-]

„Никога не се предавайте… афоризми и анекдоти“ на Уинстън Чърчил

Книгата ми е любима, защото ми я подари скъп човек. Моят баща, който е историк по образование. А Уинстън Чърчил е политик и журналист, на когото и той, и аз искрено се възхищаваме. Не само заради възгледите му, не само заради перото му, а и заради усмивката и щипката искрен сарказъм, с които подхожда към всичко. Дори към сериозните международни дела. Ако тръгна да цитирам всичките си любими мисли обаче, няма да остане място за другите колеги да пишат в рубриката ви. Така че ще се огранича с тези – „Когато орлите са тихи, папагалите започват да бърборят“, „Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да консумират“, „Голфът е игра, чиято цел е една много малка топка да бъде вкарана в още по-малка дупка с инструменти, които са крайно непригодни за целта“, „Няма голям смисъл в това да се увеличава наказанието за двубрачие. Двуженецът има две тъщи и това е достатъчно наказание“. Книгата е и страхотно езиково упражнение, тъй като афоризмите и анекдотите са на български и английски.

„Стъпка по стъпка“ на Клаус Йоханис

Имам я в оригинал на румънски и преведена на български от мен самата. Това беше най-голямото ми предизвикателство като човек, завършил румънска филология и отразил избирането на един етнически германец за президент на северната ни съседка. Още преди да попадне в голямата политика, кметът на трансилванския град Сибиу се превърна в легенда. Заведенията отвъд Дунава пуснаха пици с неговото име. Премиерът Виктор Понта нае политически логопеди, за да се научи как да произнася „сашки салам” („саши” – етнически германци). А северните ни съседи започнаха да си разказват вицове за него. „Откакто Клаус Йоханис стана президент, всичко в Румъния започна да се движи – дори земните пластове”. Кои са стъпките, които джентълменът на румънската политика извървя, за да стигне дотук? Какъв е ключът за успеха му? Автобиографията му дава всички тези отговори. Четиво, което всеки политик би трябвало да има на нощното си шкафче.

„В главата на италианците“ на Бепе Севернини

Защо харесвам тази книга? Защото харесвам Италия и всичко свързано с нея. И защото авторът й е колега журналист. С невероятно чувство за хумор той влиза в главата на италианците и им прави страхотна психоанализа, дисекция на душите им, на манталитета им. Защо жителите на Ботуша жестикулират, защо са толкова набожни, защо са неразривно свързани с мобилните си телефони? От север на юг, от храната до политиката, от стереотипите на морала до разгорещеното празненство по телевизията. Тази книга е едно от най-любимите ми метафорични, самокритични и забавни пътувания. В библиотеката ми е и нейното своеобразно продължение от същия автор „Стратегията на Б.“ – книга, която се опитва да обясни причините за политическото и медийното дълголетие на Силвио Берлускони.

„Човек на име Уве“ на Фредрик Бакман

Вярно е, че стана много модерно да се чете Бакман. Но аз попаднах на тази книга в една мразовита зима, когато целия ми свят се побираше в болнична стая. Буквално изгълтах книгата. И тя ме стопли. Препоръчвам на всеки да прочете тази човешка история за един на пръв поглед кошмарен съсед и ужасен темерут, който се оказва с огромно сърце. Толкова голямо, че умира.

„Добра година“ от Питър Мейл

Леко четиво за свободното време и най-вече за ваканцията. Купих си книгата, защото ми хареса филма с участието на Ръсел Кроу и Марион Котияр. И защото искам да опозная Прованс. Лавандула, хубаво вино, вкусна храна и неочаквана любов. Всичко това поднесено с финес.

Автор: Даниел Пенев

Kоментари (1)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.

Бояна Шандуркова   |   2017-11-16 00:02:32

Проблемът с общата култура на много хора, които работят в електронните медии и печатните издания, е наистина сериозен. Това вече от доста време е просто обидно за професията. Идеята ви е прекрасна и дано да постигнете ефекта, който очаквате...