Затворническите дни на трима видни турски журналисти

От АЕЖ

2017-09-18   |  Прочитания:1671  |  За журналистите  |  0 коментара

След прекарани 419 дни в затвора, 30 души, от които повечето журналисти, на ще бъдат изправени пред съда днес на 18-ти септември. Съдебният процес започва в 9:30 часа в заседателната зала на затвора в “Силиври”, в покрайнините на Истанбул.

Журналистите чакаха 300 дни, за да им бъде подготвен обвинителен акт, и 419 дни, за да застанат пред съдя. Единствената им вина е, че са публикували статии във в. „Заман“. Всички „доказателства“, уличаващи ги в обвинителния акт, съставен от 64 страници, представляват техните коментарни статии във вестника.

Те са обвинени, че са подкрепили със своите статии и коментари т.нар. от властта формация ФЕТО,  и нейните разклонения в администрацията. (Тази организация на практика не съществува, но беше измислена от управляващите след корупционния скандал от 17 декември 2013 г. с  идеята да заклейми определена част от обществото. Скандалът уличаваше президента Реджеп Тайип Ердоган, неговото семейство и близко обкръжение). Обвинението след това обвързва журналистите и с опита за преврат от 15 юли 2016 г. На базата на техните статии и коментари те са обвинени в „опит да бъде отстранен установения конституционен ред в страната, и в членство в терористична организация“.

Според информация на P24 наследниците на журналистите Шахин Алпай, Али Булач и Ахмет Туран Алкан намират всички тези обвинения за неоснователни. Техните искания са бащите им да бъдат освободени незабавно. Роднините не могат да си обяснят исканията за доживотен затвор, заради журналистически статии и искат правото да възтържествува и журналистите да бъдат освободени още на първото заседание.

В същия процес са съдени и Нурийе Акман, Ляле Кемал, Мюмтазер Тюркьоне (водещ професор по конституционно право), Орхан Кемал Дженгиз, коломнистът проф. Ихсан Дагъ, Мустафа Юнал, Ибрахим Карайеген и други. След известно задържане Акман и Кемал бяха освободени на 12 септември 2016 г.

“В статиите им не са намерени улики, говорещи за вина на пръв поглед... нито е установено, че отделните статии на обвиняемите журналисти имат уличаващ характер, но взети заедно те служат на определена организация и се допълват взаимно“. Това са част от обвиненията, които се открояват в документа на пръв прочит.

Роднините на някои от задържаните журналисти очакват те да бъдат освободени след заседанието този понеделник. Според тях фактът, че вече са прекарали 419 дни в затвора е умопомръчителен, а за още по-абсурдно намират искането на обвинението за доживотен затвор. Ето какво споделят децата на Ахмет Алтан, Шахин Алпай и Али Булач за своите родители пред изданието P24.

Талат Алкан: Не разбирам, защо баща ми е в затвор


Преди първото заседание на съда синът на Ахмет Туран Алкан - Талат Алкан настоява баща му да бъде освободен.


Може ли да споделите, какво е състоянието на баща ви в затвора?
Днес е 416 ден от задържането на баща ми. Посещавам го веднъж в седмицата при затворени врата, а веднъж на всеки два месеца свиждането е на открито. Не му разрешават да пише писма. До сега не е могъл да се възползва от това право. След като беше вкаран в затвора е изпратил едно писмо, което не достигна до нас и затова смятаме, че той всъщност няма разрешение да пише.  Първата книга, която успях да му дам, беше 9 месеца след задържането. Напоследък му нося много романи и книги на тема градоустройство, история на изкуството, океани и води.

Как се чувства той психически?

Психически е много добре, но физически е отслабнал,  от 83 кг. сега е 69 кг. Не се оплаква от храната, но баща ми без това не обича да се оплаква. Мога да кажа, че през живота си не съм ставал свидетел той да се оплаква от нещо. Най-голямото му недоволство беше, че не може да получава книги, защото той живее и диша с книгите. Когато беше вкъщи прекарваше повечето време в библиотеката си. Живееше със своите хобита - дърводелство и обработка на кожа. През 2014 г. с майка ми се преместиха от Истанбул в Бурса.

Вече 14 месеца баща ви е държан в затвора. Какви са мислите му за първото заседание на процеса?

Обвинителният акт за процеса, в който ще бъде съден баща ми, бе подготвен за около 300 дни. Забави се много. За да се изправи пред съда той чака още 4-5 месеца. Това също е много дълго време. През този период той нямаше платформа, през която да представи какво мисли. Ако един човек е невинен и чака 14 месеца за първо заседание на съдебен процес, това не е обичаен случай. Баща ми смята, че държавата преживява извънредно положение, и всеки плаща своята цена в тази ситуация, на нас ни се е паднало това изпитание (затвора – б.пр.).

Причина за неговото задържане са 6-7 коментарни статии публикувани във в. „Заман“ във връзка с корупционния скандал от 17 декември 2013 г., в които критикува правителството и даже има критики към Движението Гюлен. Заради тези критични статии той е в затвора. В обвинителния акт е посочено, че: „В статиите не са установени уличаващи обстоятелства и вина на пръв поглед, но са прекрачени границите на свободата на словото и чрез използваните изразни средства са накърнени държавниците и държавните институции“. Поисканото наказание е три доживотни присъди и 15 години затвор! Въпросните статии и всички около 4000 статии на баща ми са достъпни и всеки може да ги прочете. Може да се проследи неговото интелектуално отношение към събитията. Когато човек се запознае с материалите му, които са включени в обвинителния акт, може да  види неговата балансирана позиция.

Има ли надежда за освобождаването на баща ви?
Разбира се, че ние таим надежда да бъде освободен. Като негово семейство винаги ще се надяваме той ще бъде освободен. Даже мислехме, че ще го освободят преди съдебния процес. Но през тези 416 дни това не се случи.

Какво е здравословното му състояние?
През първите дни в затвора е имал възпаление на ухото и не го е преглеждал  доктор известно време. Лекарствата които използваше за хронични заболявания, също закъсняха. Това са лекарства за високо кръвно и световъртеж. Но баща ми най-много го се разстрои от факта че месеци наред нямаше достъп до книги.

Беше ми споделил, че когато в затвора поискаш психиатрично лечение или антидепресанти ги получаваш, но не и ако поискаш книги. Той се държи и неговата връзка с живота са именно книгите. На нас казва: „Аз се реабилитирам с книгите“. Липсата на достъп месеци наред до литература, го затрудни психически. В затвора има телевизори, но радио приемниците са били отнети.  В момента той пише своите книги на ръка.

Баща ми е невинен и ние се надяваме, че ще бъде освободен. Няма причина да продължи да бъде в затвора. След като се пенсионира от университета,  той продължи своята кариера като писател и като получи предложение от в. „Заман“ започна да работи там. Ако имаше предложение от другаде щеше да работи на друго място. През академичния си живот преподаваше на студенти от специалностите „История“ и „Публична администрация“, а фокусът в лекциите му е бил по-скоро върху опасенията от преврати и опасността от тях.
Ние не повярвахме, когато беше арестуван. В медиите са публикувани 50 коментарни статии, където се задава въпроса „Каква работа има Алкан в затвора?“ Искаме баща ми да бъде освободен. Статиите, които е написал не са включени в обвинителния акт със своите съдържания, а със заглавията им. Но нито едно от тях не предполага той да бъде вкаран в затвора. С цялото си сърце желаем всичко това да приключи, правото да възтържествува и баща ми да бъде освободен.

Баща ми нямаше достъп до книги, но не престана да работи и в затвора написа книгите: „Sağ Yanım“ („Дясната ми страна“, роман); „Bir Hobi Budalasının Biyografisi“ („Биография на един будала с хоби“, опит за автобиография); детска книга за това как хората омърсяват света и го превръщат в място, където не може да се живее и един любовен разказ, който се развива около железопътна гара.

Желаем 64-годишният ни баща, който има хронични заболявания, да бъде освободен под гаранция и да види своята първа внучка, която се роди през това време.

Елван Алпай: Не очаквахме толкова продължително задържане
Дъщерята на Шахин Алпай не разбира, защо баща й е обвинен за това, че свободно е изразявал своето мнение.

Мислили сте, че баща ви ще бъде задържан толкова дълго?

Не очаквахме толкова продължително задържане. По-скоро очаквахме, че ще го арестуват, разпитат и освободят. Не сме вярвали, че ще го съдят. Освен, че е писал във в. „Заман“ не знаем защо е задържан. Не е ясно и каква е вината ако пишеш там. Не е ясно и в какво е обвинен. Не знаем защо баща ми е в затвора и за това ни е много трудно.

Баща ми е на 73 години и предполагам, че е най-възрастният затворник в затовора „Силиври“. Много голямо е разочарованието му заради преживяното. През живота си е подкрепял демокрацията, правото и свободата и да бъде обвинен, като „превратаджия и член на терористична организация“ му тежи много. Не може да го преживее. Всичко което е писал до сега е достъпно за публиката и може да се види, че обвиненията са абсурдни. Това много ни натъжава.

Какво може да кажете за здравословното му състояние?
Много се безпокоим за здравословното му състояние. Бихме искали той да бъде освободен. Има високо кръвно, простата, катаракта, слухов проблем, сърдечни заболявания, сънна апнея и проблеми с дишането. В същото време има и кожни проблеми. Нуждае се от постоянна грижа. Преживяното много го разстрои. Аз постоянно се безпокоя за здравословното му състояние. А и толкова интензивна тъга  също е опасна за човешкото здраве. Безпокоя се, че скръбта и тъгата, които преживява ще му се отразят негативно.  Това е едно напразно и толкова неразбираемо задържане!

Но въпреки всичко баща ми е възприел оптимизма, като житейска философия. Изпълнен е с надежда. Вярва, че ще бъде освободен, въпреки абсурдните обвинения. През това време в затвора той написа биография в три тома и в момента пише един роман. Това ще е четвъртата му книга написана в затвора. Така е изолиран, че дори посещенията му при лекаря са се превърнали в очаквано събитие.

Зейнеп Булач: Искаме правото да възтържествува
Дъщерята на Али Булач Зейнеп също изразява желание баща й да бъде освободен и разказва за състоянието му.

Имате ли надежда за освобождаване, след първото заседание на съда в понеделник?

И ние с нетърпение очакваме заседанието на съда и се надяваме баща ми да бъде освободен. Искаме правото да възтържествува.

Какво е душевното състояние на баща ви?
В момента е в добро състояние. Първоначално когато го вкараха в затвора имаше здравословни проблеми, заради своите четири хронични заболявания. Той вярва, че ще стане ясно, че е невинен и има надежда да бъде освободен. Много време мина. Бихме искали тази ситуация да приключи.

Отправените обвинения се основават на вестникарските му коментари и на тази основа ще се защитава в съда. А в действителност, когато прочетохме обвинителния акт си казахме: „Какво има да се защитаваме. В обвинителния акт няма нищо освен коментарите от вестника“.

Разкажете повече за баща си?
Баща ми е милостив, справедлив и изпълнен с любов. През целия си живот е бил против насилието, превратите и противозаконните намеси и в тази насока има безброй статии и изказвания. За това да бъде обвиняван в превратаджийство, е тъжно и непочтено. Той беше пример за нас със своята свободна и демократична позиция и в тази насока ни възпита. Опитваше се да разказва за универсалното мирно послание на исляма, разсъждаваше в насока как да живеем заедно въпреки различията си, той е човек, който иска свобода за всички прослойки в обществото. Тези теми са разработвани многократно в неговите книги и статии. Ние знаем, че той е невинен. Разбира се, че много ни липсва. Опитваме се да го подкрепяме по време на неговото задържане в затвора, но в действителност той подкрепя нас със своята позиция. Надяваме се да бъде освободен.

Превод от турски: Тайфур Хюсеинов, АЕЖ-България

Снимка: Platform24.0rg

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.