10 стратегии за журналисти в борбата с дезинформацията

От АЕЖ

2017-09-15   |  Прочитания:1962  |  За журналистите  |  0 коментара

Търсенето и потвърждаването на информация от разнообразни източници е в основата на журналистиката, откакто тя съществува като професия. Целта е да бъдат намерени фактите, на основата на които могат да се водят пълноценни дискусии по теми от обществено значение, и в същото време да бъдат оборени грешни, манипулативни или подвеждащи твърдения и данни. Така наречените фалшиви новини, които придобиха популярност покрай президентските избори в САЩ през миналата година, не само са пълната противоположност на етичната журналистика, но и директно подкопават вярата на хората във факти, които могат да бъдат проверени и потвърдени.

Джейн Елизабет от Американския институт на печата смята, че журналистите днес трябва да полагат специални усилия, за да могат фактите да достигат до максимално голям брой хора. Смисълът на начинанието е повече от ясен: гражданите да имат достъп до актуална и проверена информация, поднесена в подходящ формат и според принципите на етичната журналистика, така че да могат упражняват правата си пълноценно и да вземат оптимални решения.

Когато милиони хора продължават да вярват в доказано неверни твърдения, журналистите трябва да помислят как най-ефективно да се противопоставят на опитите за дезинформация. Отдолу ви представяме няколко стратегии в тази посока, които Елизабет предлага в материал за сайта на Американския институт на печата.

Атакувайте теми и твърдения, не хора

Елизабет съветва журналистите да разглеждат темите, по които работят, в по-широк контекст. Вместо да обръщат прекалено голямо внимание на отделни твърдения, журналистите биха постигнали по-голям успех, ако се фокусират върху различните аспекти на даден проблем и избягват личностни квалификации.

Целете се в средата

Тали Шарот, професор по когнитивна невронаука в University College London и гостуващ професор в Massachusetts Institute of Technology, казва, че най-голяма вероятност да променят мнението си има при хората, които се съмняват. Ето защо журналистите трябва да обръщат специално внимание на хората, които нямат твърда позиция по даден въпрос, като се опитат да им покажат действителността чрез факти и аргументи, почиващи на тези факти.

Подхождайте със здравословен скептицизъм към социологически изследвания

Журналистите трябва да помислят дали инструментите за измерване на обществените настроения, които са неизменна част от професията от десетилетия, имат капацитета да уловят пластовете от мнения, надежди и разочарования в съвременните общества, пише Елизабет. Както се видя през 2016 г., социологическите проучвания понякога са много далеч от истината и затова журналистите трябва да знаят как да ги четат и как да интерпретират данните.

Имайте предвид, че хората обичат да бъдат прави

Добре е журналистите да помнят, че хората обичат да са прави, защото това им носи увереност и удовлетворение. Това означава, че журналистите трябва не само да се уповават на фактите в своите разработки, но и да открояват тези факти, така че хората лесно и бързо да се ориентират коя информация е правдива и коя – не.

Помнете, че хората обичат позитивните послания

Търсете позитивното дори когато критикувате. Елизабет дава следния пример: съвсем спокойно можете да посочите, че дадено изявление на политик е невярно, но можете да допълните, че информацията, публикувана в прессъобщение или на сайта на политика, е вярна – стига, разбира се, тя наистина да е вярна.

Обръщайте внимание на емоциите

Гняв, страх, гордост, желание за принадлежност към общност – всички тези емоции са истински и оказват въдействие върху способността на хората да обработват и приемат фактите. Проблемът, казва Елизабет, е, че фактите често се представят стерилно и без мисъл за човешкия фактор. Ако например правите разработка на тема имиграция, добре е да посочите, че има много разтревожени хора, които са убедени, че имигрантите са взели или ще вземат работните им места. Ако пък работите върху материал на тема ваксини, отдайте дължимото на мъката на родителите, които смятат, че уврежданията на децата им са причинени от ваксинации.

Приоритизирайте качеството, не количеството

Вместо да се стремите да сте първи, проучете темата в дълбочина и я представете в подходящ контекст още в първия си материал. Така намалявате риска от грешки неточности, които обикновено могат да бъдат поправени, но понякога може да е прекалено късно, защото погрешната информация вече е достигнала до голям брой хора.

Подбирайте източниците си

Традиционните източници на информация по дадена тема спестяват време и усилия, но невинаги са най-подходящите. Бъдете гъвкави и изобретателни и се обърнете към онези източници, които биха придали добавена стойност, например учени и изследователи.

Насърчавайте изграждането на медийна грамотност чрез работата си

Проверката на факти осигурява прекрасна възможност да покажете на потребителите на новини как функционира журналистиката, казва Елизабет. Тя препоръчва медиите да бъдат максимално прозрачни, така че при желание потребителите сами да могат да научат повече за автора на материала или да проверят източника на дадена информация.

Винаги бъдете прави

Тъй като доверието в журналистиката е достигнало рекордно ниски нива, днес вероятно е най-неподходящото време за допускане на грешки. Избягвайте преувеличения, защото те отблъскват хората, и проверявайте фактите сами, за да предотвратите разпространяването на неточна информация, представена като достоверна.

Снимка: Judy van der Velden

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.