Кой, какво и колко притежава на медийния пазар в България?

От АЕЖ

2015-12-03   |  Прочитания:7971  |  Какво ново  |  0 коментара

Кой, какво и колко притежава на медийния пазар в България, ще разберете от новата платформа на Асоциацията на европейските журналисти-България mediamarket-bg.info, която представя визуално дяловете на българските медии в различни сектори, техните рекламните приходи и аудитория. Инфографиките дават информация и за това какви медии притежават различните медийни групи, както и в кои асоциации членуват техните собственици.

Данните и анализът са подготвени от медийния анализатор Николета Даскалова, координатор на Лабораторията за медиен мониторинг към Фондация „Медийна демокрация”. Източниците на информация обхващат Националният статистически институт (НСИ), Съветът за електронни медии (СЕМ), медийната агенция Пиеро 97, пийпълметричните агенции – GARB, Nielsen Admosphere Bulgaria и IPSOS. Данните са преди всичко от 2014 г., но в някои графики са използвани и данни от първата половина на 2015 г. Анализът е фокусиран върху водещите медии в страната според различните критерии. В последната графа - “Медийни групи”, са представени собствениците на водещите в страната медии по сектори.

Заради дефицитите в наличната информация за медийния сектор е особено важно да се запознаете с насоките на автора за прочит на инфографиките. Както акцентира и самата Николета Даскалова: “Да направиш снимка на българския медиен пазар изисква предварително да се задоволиш с не особено добър резултат. Пазарът може да бъде очертан в едри щрихи, но не всички важни детайли подлежат на установяване и проверка.”

Оказва се например, че достъпните данни очертават не съвсем еднакви картини на медийното потребление по сектори. Част от разминаванията се дължат на разлики в подходите (пийпълметрични, маркетингови, социологически, онлайн статистики) или в обхвата на извадката (пълнолетно население или определена целева група).

Също така обемът на рекламния пазар на база официални тарифи съществено се различава от обема на реалните приходи от реклама, които постъпват в медиите. Отстъпките, бартерите и комисионните за агенциите водят до драстично по-малък пазар в нетни стойности. Налице са практики, при които договорките излизат от сферата на регламентираната реклама и се разпростират върху редакционното съдържание.

На този фон отново изпъкват основните проблеми на българския медиен пазар: липса на прозрачност и концентрация на собствеността. Данните показват, че от офшорните оазиси се ползват от водещи медийни групи във всички сектори на пазара, като най-често в подобни случаи траекторията на собствеността препраща към Кипър.

Българският медиен пейзаж впечатлява със свръхизобилие и формално разнообразие от медии. На практика обаче основните сектори на пазара функционират в режим на силна концентрация, което тушира ефекта от количественото многообразие, е изводът на изследователката.

По отношение на интернет медиите Николета Даскалова посочва, че : “Онлайн медиите все повече губят от своята независимост и алтернативност спрямо традиционните медии. Актуалното състояние на онлайн средата отчита мощно присъствие на големите телевизионни и издателски компании в мрежата.”

Обобщеното заключение на анализаторката продължава в същия песимистичен тон: “В контекста на направените наблюдения прозира един обобщен силует на медийната среда – неравномерно развит пазар, с фактическа доминация на ограничен кръг субекти и с концентрация на еднотипно съдържание, с грапавини във функционирането и с недостиг на прозрачност. Тези белези в крайна сметка стесняват границите на плурализъм и заразяват средата с рискове.”

Пълните данни, графики и анализ може да намерите тук.

Платформата е направена в рамките на проекта “Медиатор” на АЕЖ-България, подкрепен от Фондация “Америка за България”

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.