Медийната среда в Румъния – толкова близо, толкова далеч

От АЕЖ

2014-10-10   |  Прочитания:8159  |  Свобода на медиите  |  0 коментара

Какви са проблемите в страната, заемаща 45-то място в класацията на Репортери без граници?

 

от Иван Радев, АЕЖ-България

 

Свикнахме за всичко да се сравняваме с Румъния, с която споделихме общ път на евроатлантическа интеграция, а след присъединяването си към ЕС продължихме заедно под шапката на общ мониторингов механизъм в областта на правосъдието. Ако се доверим на индекса на Репортери без граници за свободата на пресата по света, база за сравнение в тази област не би могло да има. В последната класация България зае незавидното 100-тно място, докато съседката й се справя значително по-добре и е 45-та. Както и друг път е ставало дума обаче, поради липса на механизъм за пряко измерване на свободата, класацията на Репортери без граници мери усещането за свобода, което пък е повлияно от субективната нагласа на попълващите анкетите. Казано иначе, ако журналистите в една държава имат по-високи очаквания, анкетираните са склонни да оценяват по-критично реалността и да бъдат по-чувствителни към всяка форма на неправомерен натиск. Правим това уточнение, без в никакъв случай да твърдим, че това е обяснението за огромната разлика в позициите на двете страни, които иначе сме свикнали да виждаме рамо до рамо.

 

Форум на Медийната организация на Югоизточна Европа със седалище във Виена (SEEMO),състоял се в края на септември в Букурещ ни помага да погледнем по-задълбочено към проблемите на медийната среда в Румъния.

 

Обстановката е предизборна,


 

премиерът Виктор Понта само преди няколко дни е събрал 70 хиляди души на националния стадион, за да обяви официално кандидатурата си за президентските избори през ноември. Министър-председателят е сред гостите на откриването на форума на SEEMO “Политическото в медиите”. Той посочва острата поляризация като най-характерна черта на медийната среда в Румъния с коментара, че това не е непременно нещо лошо. “Разнообразието на гледни точки, всъщност, е най-голямото предимство, което ни донесе демокрацията”, изрича социалдемократът в залата, намираща се в двореца на парламента, от чийто покрив преди 25 години излетя за последен път хеликоптерът с Николае Чаушеску. Понта припомня, че в Румъния съществуват пет телевизионни канала, излъчващи новини и публицистика 24 часа в денонощието. „Журналисти от тези пет телевизии ме следват навсякъде, а след това всеки от каналите има коренно различна интерпретация на събитията от деня“, казва премиерът. Думите му се потвърждават и от присъстващите журналисти, които коментират, че в Румъния наистина има

 

голямо изобилие от новинарски телевизионни канали,


 

а наскоро местният регулатор е отпуснал още три лиценза, така че се очаква информационните телевизии да станат осем. Румънците са жадни не толкова за информация, колкото за телевизия, твърди един от участниците. Според него тази жажда се дължи на времето, когато румънската национална телевизия излъчва съвсем кратка програма, посветена единствено на официалните събития с участието на комунистическия елит, а народът масово е насочил импровизирани антени на юг, за да хваща българска телевизия, предаваща футболни мачове, анимация и дори западни филми.

 

Новинарските телевизионни канали са част от тръстове, зад които стоят

 

могъщи икономически и политически интереси,



но чиито собственици все по-често попадат под ударите на правосъдието. В речта си на форума Понта не пропуска да атакува един от тези собственици с твърдението, че последният предложил да му помогне да стане президент, както бил помогнал на всички досегашни държавни глави, като поискал в замяна политикът да го освободи от данъци. “Казах му, че не желая помощта му и го посъветвах да продължава да плаща данъци”, заявяви Понта от трибуната, а после в кулоарите назова поименно въпросния медиен магнат – Адриан Сърбу, основател на Про ТВ и най-голямата частна информационна агенция Медиафакс, който няколко години бе изпълнителен директор на групата Central European Media Enterprises (CME), на която преди това продаде телевизиите си. Според социолозите, и без помощта, която Понта твърди, че е отказал на Сърбу, социалдемократът е с най-големи шансове в президентската надпревара, в която основен конкурент му е либералът Клаус Йоханис, етнически германец, кмет на красивия град Сибиу.

 

Настоящият президент Траян Бъсеску няма право на повече мандати начело на държавата и е интересно по какъв начин това ще се отрази на медийния пейзаж в страната, доминиран в последните години от яростното противопоставяне по оста Понта-Бъсеску.

 

Представител на SEEMO за Румъния е Марина Констаниною, която от 12 години е главен редактор на Журналул Национал – вестник от тръста на бившия лидер на Консервативната партия Дан Войкулеску. Този факт не е без значение и до голяма степен предопредели кръга на участващите в международната конференцията. Журналисти. Част от тях са преминали през телевизионните канали Антена, както и представители на държавните медии – все лоялни на премиера Виктор Понта и критични към опоненти те му, на първо място сред които е президентът Траян Бъсеску, но и към редица съдии и прокурори, които според едната трактовка отказват да играят по свирката на правителството, а според противоположната – изпълняват политически поръчки.

 

Взаимоотношенията журналисти-съдебна система е централен проблем на медийната среда в Румъния. В началото на миналата година Европейската комисия включи

 

безпрецедентна критика към медиите


 

в мониторинговия доклад за Румъния. Брюксел видя “многобройни примери на медии, които упражняват натиск върху съдебната система”. Текстът, визиращ очевидно медиите на Дан Войкулеску, предизвика остра реакция на техните журналисти, които отговориха с контраобвинение, че ЕК се опитва по недопустим начин да ограничава свободата на словото. Към днешна дата самият Войкулеску се намира в затвора, след като през август бе осъден окончателно на 10 години лишаване от свобода по обвинение за пране на пари. Войкулеску далеч не е единственият политик, едър бизнесмен и медиен магнат, попаднал под ударите на Националния департамент за борба с корупцията, действащ като специализирана прокуратура в тази област. Ясно е, че когато собственикът има неприятности с правосъдието, те се отразяват и върху работещите в медиите му. Много е трудно за разследващите журналисти да си вършат работата, когато срещу собственика на медията е започнало наказателно преследване, подчертава Ръзван Савалюк, собственик и главен редактор на сайта “Светът на правосъдието”. Според него в подобни случаи съществува натиск за прекратяване на разследванията, които биха могли да се отразят негативно върху изхода на процеса.

 

Но това не е единствената пречка – в наказателния кодекс на Румъния съществува член, криминализиращ неверни публикации за действията на съдии и прокурори по дадени дела. Участниците в събитието на SEEMO се обединяват около мнението, че този текст

 

запушва устата не само на журналистите,


 

но и на всички анализатори, на които се забранява да коментират дейността на съдебната система, тъй като подлежи на тълкуване – кога става дума за неверни информации и кога за обосновани твърдения. Председателят на долната камара на румънския парламент Валериу Згоня, който също се изказва на конференцията, заявява, че вече е в ход процедурата за премахването на въпросния член. Оказва се обаче, че този текст от НК до момента не е прилаган и няма журналисти изпратени в затвора заради критики към магистрати. Много по-силен възпиращ ефект имат делата за обида и клевета, тъй като присъжданите обезщетения са много високи. Журналистът Вал Вълку посочва, че негови колеги са били осъждани да плащат до 100 хиляди евро. Той призовава съдът да държи сметка за размера на доходите на журналистите, когато ги задължава да плащат обезщетения.

 

Андрея Крецулеску, водещ на коментарно предаване в РТВ, посочва и друг проблем, който слага прът в колела в разследващата журналистика – фактът, че тя е скъпа и изисква много време за задълбочено проучване.

 

Разследващата журналистика е по-скъпа от шоу програмите,


 

посочва Крецулеску. Според нея това, което ограничава разследванията, не е непременно цензура от класически тип, а фактът, че медийните собственици не са готови да инвестират до безкрай в разследвания, които не им носят възвращаемост при силно ограничения рекламен пазар. Институциите, от своя страна, правят всичко възможно да ограничат достъпа на журналисти до информация, която би злепоставила отговорните служители. Наред с това журналистът е напълно незащитен, а законодателството в тази област е доста неясно и съвсем логично възниква въпросът каква е мотивацията на журналиста да поема риска на разследванията, смята Крецулеску. Тя е на мнение, че Румъния би могла да заимства от опита на Франция, където държавата подпомага финансово журналистическите разследвания.

Водещият от същата телевизия Каталин Стрибля също говори за мотивацията на журналиста. Според него всеки разговор за телевизия в Румъния започва с въпроса “Какъв ще е рейтингът”.

 

“Всеки от нас е


под заплахата да загуби работата си


 

и след това да не може да си намери никаква друга, тъй като медийният пазар в страната е твърде малък. Журналистите в Румъния нямат синдикална организация или друг вид защита и постоянно сме изправени пред избор, а решението на всеки от нас зависи от това колко деца има и какъв е размерът на кредитите му към банката”, твърди Стрибля. Поради тези мотиви много колеги избират да си затварят очите и да правят компромиси със съвестта си, казва той.

Патрик Андре де Хилерин, журналист от изданието Къцъвенчии, потвърждава тази теза. Според него корупцията в медиите е много голяма, а журналистът изчезва като вид именно поради

 

нерегламентираните му връзки с политиците.


 

Де Хилерин обръща внимание на факта, че разходите за предизборните кампании са ограничени от закона, но всеки знае, че размерът им надхвърля многократно официално обявеното, а това, което се плаща “под масата” допринася за корупцията в медиите.

 

Смъртта на традиционните медии


 

е тема, обсъждана неизменно на всички големи журналистически конференции и тази не прави изключение. Марина Константиною припомня колко вестници са спрели да излизат през последните години и посочва, че до пет години Румъния може да остане без нито един вестник на хартия. С аргументът, че написаното на хартия остава, а това в интернет може да бъде променяно в последствие, тя и други участници настояват за намаляване на ставката на ДДС (24%) за печатните издания, но премиерът Понта обявява, че това няма да се случи и че не данъчната ставка е основната заплаха за печатните медии.

 

Алекс Джибой, директор на националата информационна агенция Аджерпрес, обръща внимание на факта, че медиите, които произвеждат новини са незащитени от възпроизвеждане на тези материали, без съгласието и дори без посочването на източника. Ние инвестираме средства и труд за създаването на тези новини, подчерта Джибой. Ръзван Къшмою, директор на румънската агенция за авторски права, обаче посочва, че според местното законодателство новините не са обект на защита, за разлика от публицистичните материали. Възниква въпросът за границата между новина и публицистичен материал, отбелязва той. Освен защитата на авторските права

 

 

друг проблем на държавните медии е тяхната политизация.


 

Огромната част от членовете на надзорните съвети на националното радио и телевизия са политически лица, излъчени от парламента, а работещите в медиите се представляват само от един представител. Оана Попеску от националната телевизия (ТВР) посочва, че при тях генералният директор се сменя на всеки две години със смяната на властта, което влияе отрицателно върху качеството на медията. В момента ТВР е в много тежка финансова ситуация и все по-често се говори за “гръцки сценарий” – закриване на телевизията и основаване на нова, каза Попеску.

 

През последните дни медийната среда в Румъния бе разтърсена и от едно сензационно разкритие. През септември звездата на телевизия Б1 Роберт Турческу обяви в ефир, че е

 

офицер от военното разузнаване,


 

който работи под прикритие в медиите. Това едва ли би изглеждало толкова странно – медиите в цяла Източна Европа са били пълни с хора на комунистическите тайни служби, голяма част от които с шеметна кариера след промените, ако не беше фактът, че Турческу е роден през 1975 г. и е започнал кариерата си през 1993 г., т.е сътрудничил е не на бившата Секуритате, а на службите на демократичната държава, които също са инфилтрирали свои хора в медиите. Освен това признанието е направено напълно неочаквано. Самият Турческу заяви, че го прави тъй като дължи това на зрителите, на семейството си и на Бога и че няма да води предаване докато съдът, на който предоставя всички документи, не се произнесе относно вината му. Малко хора повярваха на това обяснение и редица анализатори предположиха, че Турческу е бил шантажиран и принуден от някого да направи самопризнания. За момента остава голяма загадка от кого точно, но случаят показва, че въпросът за връзките между медии и тайните служби продължава да е актуален в Румъния, страна в която днес действат цели седем специални служби.

 

Любопитно е, че всички изброени на конференцията на SEEMO проблеми пред медийната среда в Румъния, изглеждат

 

актуални и за България.


 

Разбира се, мащабът, действащите лица и някои специфични детайли са различни, но автоцензурата, недостатъчната защита за журналистите, липсата на интерес за инвестиции в качествени разследвания и използването на медиите за разчистване на политически сметки, са предизвикателства и пред двете страни. Основната разлика вероятно е извън полето на медиите и тя е, че румънското правосъдие вече произнесе ефективни присъди за корупция в големи размери, включително и след журналистически разследвания. Например, след разследване на спортния вестник Газета спортурилор голяма част от собствениците на футболни клубове от румънската първа лига се озоваха в затвора за пране на пари, корупция и укриване на данъци.

 

В този контекст, разликата между 45 и 100-тно място в класацията на Репортери без граници показва и че състоянието на медийната среда не е вътрешен за медиите проблем, а зависи от функционирането на правовата държава. Няма правова държава без свободни медии, но е валидно и обратното, няма как медиите да са свободни, ако държавата не е правова.

 

Анализът е подготвен в рамките на проект "Медиатор", изпълняван от АЕЖ - България с подкрепата на фондация "Америка за България". Отговорността за съдържанието на проекта е изцяло на Асоциацията на европейските журналисти - България. Научете повече за проекта тук. 

 

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.