Подкаст: Стършели на словото

От АЕЖ

2015-02-04   |  Прочитания:2918  |  Подкаст  |  0 коментара

Има ли място за стършелите на словото в съвременния свят? Защо сатирата днес не е модерна, а публиката предпочита да общува без метафори?
За това какво разсмива българите разговаряме в „Медиатор“ с писателя, сценарист и главен редактор на в. Стършел - Михаил Вешим, и сатирика на в. Сега - Иво Балев. Предаването на АЕЖ-България с водещ Илия Вълков (Дарик радио) се излъчи на 3 февруари, 2015 г. по блоградио „Землянка“.

Според Иво Балев интернет поколението вече не се интересува от по-големи текстове, а възприема информацията фрагментарно. „Дефицитни са читателите, които успяват да се съсредоточат в текстове с повече от две страници“, казва той. Михаил Вешим вярва, че интернет няма да погуби четящите хора, но формира едно неграмотно мнозинство и прогнозира, че един ден признак на интелигентност ще бъде да нямаш Facebook.

Сатирата вирее в среда с голяма репресия, съгласяват се двамата гости. Има и случаи, в които тя се използва от властта, като витиевато разбиране за свобода. Пример за това е дейността на в. Стършел отпреди 1989 г., когато е издание на ЦК на БКП, разказва настоящият главен редактор на вестника – Михаил Вешим. Но за това пък в днешна Русия не могат да се видят изявени карикатуристи и сатирици в големи медии, нито карикатури на Путин, допълва Вешим.  “Сатирата има за враг фанатизма, който "няма почивен ден". Вижда се под дрехите на футболни запалянковци, патриоти, религиозни радикиали. Фанатикът няма чувство за хумор“, обясняват Балев и Вешим.

Сатирата провокира, но майсторството е да достигнеш нивото на провокация, която има художествени елементи, разказват двамата сатирици. Много често обаче се случва реакцията да бъде меко казано примитивна, а именно текстът и позицията на автора се възприемат като посегателство и кощунство. Пример за това е образът на Левски, казва Балев.

Как минава деня на сатирика: „Ори, мели, яж” или по ново му – „Чети, мисли, пиши”, разкрива Иво Балев. Той казва, че любимият му образ е Бойко Борисов, който е „концентрат на българина, но в огромни размери”. „Работата в „Стършел“ изисква актуалност, но ми се правят неща, които ще могат да се четат и след 20 години”, разказва Михаил Вешим и добавя, че „без политическите еднодневки не може”.

„Днес ние сатириците дописваме хронологически образа на Бай Ганьо, описан от Алеко Константинов преди век“, завършват Михаил Вешим и Иво Балев. А след 20 години научно-техническия прогрес ще остави отпечатъка на съвременния Ганьо.

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.