АЕЖ е против прибързаното приемане на Директивата за авторските права

От АЕЖ

2018-09-05   |  Прочитания:746  |  Последно добавени  |  0 коментара

На 12 септември в Европейския парламент предстои ново гласуване на Директивата относно авторското право в единния цифров пазар.


Повторното гласуване се налага след като преди няколко месеца вотът беше отложен заради противоречията около две от разпоредбите. АЕЖ-България се обърна към организацията “Цифрова република”, която подготви разяснителна публикация по темата.

АЕЖ-България е наясно с належащите проблеми, които правоносителите срещат при разпространение на съдържанието им онлайн, и необходимостта от механизъм за по-добър контрол и по-добро правоприлагане при нарушения на авторските им права. Същевременно обаче спорните разпоредби създават немалко рискове за свободния обмен на информация, който е основополагащ за журналистическата професия. По тази причина АЕЖ-България е против прибързаното приемане на текстове преди изчистването на противоречивите моменти в текста.

Представяме ви позицията, подготвена от “Цифрова република”, която е първата от поредица публикации по темата.

* * *

В последните месеци общественото внимание бе привлечено от дебата около предстоящите законодателни промени, касаещи  авторското право в единния цифров пазар в Европейския съюз.

Първоначалната цел на течащата реформа бе, от една страна, да модернизира уредбата на авторското право в Европа. По-голямата част от действащата в момента авторскоправна регулация е създавана основно през ХIХ и ХХ век по повод аналогови отношения и все по-трудно се адаптира към цифровата среда и особено към отношенията в Интернет. Материята става все по-трудна за разбиране от потребителите, като голяма част от тяхното поведение онлайн често формално съставлява нарушение на чужди права, дори това поведение да не представлява “пиратство” и да не уврежда интереса на правоносителите.

В същото време самите автори и правоносители се затрудняват да проследяват разпространението на произведенията си онлайн и да контролират това разпространение. Липсват адекватни механизми, които да гарантират, от една страна, ефективен достъп до информация, а същевременно – ефективно управление на правата на авторите онлайн. В този смисъл модернизиране и опростяване на авторскоправната уредба така, че да вземе предвид разнообразните употреби в интернет, както и смесването на фигурите на автора и потребителя в онлайн среда, е крайно наложителна.


Другата основна задача, която седеше пред европейския законодател, бе да хармонизира авторското право на територията на Европейския съюз така, че да постигне единен цифров пазар. Към настоящия момент авторскоправната уредба в 28-те европейски държави е различна, което неимоверно затруднява функционирането на творческите индустрии и цифровите бизнеси в европейски контекст.


За съжаление, в хода на законодателния процес първоначалните амбициозни цели на реформата бяха срещнати твърде плахо и като цяло неефективно. Така например на европейско ниво все още липсват хармонизирани правила при какви условия можем да цитираме чуждо произведение – нещо основополагащо в журналистическата професия. Плахи и незадоволителни са опитите за хармонизация на използването на авторскоправни произведения за образователни и научни цели.


Същевременно европейският законодател използва инициативата, като се втурна да решава проблемите на някои силно засегнати от възхода на интернет индустрии.


Две от разпоредбите на проектодирективата добиха особено спорен характер след като станаха предмет на ожесточен сблъсък между “великите сили” в засегнатите индустрии и провокираха сериозни притеснения от страна на гражданските организации.

Член 11 – ново сродно право на издателите на новини


Една от тези две спорни разпоредби е въвеждането на ново сродно право за издателите на новини, което цели да позволи на онлайн вестниците да събират лицензионни възнаграждения от интернет гигантите и преди всичко от агрегаторите на новини при цитиране на публикации. Смята се, че идеен баща на нововъведението е “некоронованият крал” на немската медийна индустрия Аксел Шпрингер и за него лобират именно няколко големи издателства. От другата страна естествено застават големите онлайн платформи. Гражданските организации пък нарекоха новото право “данък върху линка” и изразиха опасения как ще се отрази то на цитирането онлайн за лични и журналистически цели.

В този смисъл смятаме, че опасенията на европейските граждански организации за това как чл.11 ще се отрази на разпространението на информация и свободния достъп до новини, възможността за цитиране между журналисти и борбата с фалшивите новини са напълно основателни.


Новото сродно право вече е въведено на национално ниво в Германия и Испания при пълен провал на първоначално заложените цели: новото право не е довело до финансови постъпления у журналистите, но са похарчени милиони за водене на дела, а основният “виновник” за въвеждането му – интернет гигантът Google, се сдоби с безплатна лицензия за използване на медийните публикации и оттам – с още едно предимство пред конкурентите си онлайн.


Важно е иначе много необходимите законодателни мерки в полза на качествената журналистика да не бъдат приемани прибързано и единствено на основание емоционални аргументи, а да бъдат много добре обмислени и съгласувани с всички заинтересовани страни и потенциални потърпевши.

Член 13 – задължение на интернет посредниците да филтрират потребителско съдържание


Член 13 от проекта за Директива e разписан с амбицията да задължи онлайн платформите да плащат повече на правоносителите за това, че потребителите им разпространяват авторско съдържание. Текстът изхожда от музикалната индустрия и отново предизвиква лобистки сблъсък между големите традиционни издатели и интернет гигантите.

Какво представлява проекторазпоредбата на практика – ефектът й е, че изменя принципите на отговорност на онлайн платформите и други доставчици на онлайн услуги. Досега, по силата на е-commerce директивата бе забранено на т.нар. ISP да се въвежда задължение да следят цялото потребителско съдържание, което минава през тях. Идеята на тази забрана бе да се гарантира неутралност на доставчика при подсигуряването на инфраструктурата за комуникация между потребителите.

 Текстът на чл.13 цели да промени това положение, като платформите за потребителско съдържание се задължават да следят цялото потребителско съдържание и да не допускат нарушения на авторското право. Санкцията е, че ако допуснат такива нарушения, платформите отговарят за тях.


Известни са належащите проблеми, които правоносителите срещат при разпространение на съдържанието им онлайн и необходимостта от механизъм за по-добър контрол и по-добро правоприлагане при нарушения на авторските им права.


 Въпреки това споделяме притесненията на гражданското общество, че конкретният предложен механизъм има потенциала да промени начина, по който функционира интернет, като неутралните платформи ще са принудени да се държат като медии, да имат “редакционна политика” и да не допускат нищо, което би ги застрашило да отговарят пряко пред издателите. Предвид огромните


обеми на информация, която минава през онлайн доставчиците, те ще са принудени да “затегнат” максимално политиките си, което ще доведе до блокиране на много потребителски постове, които не трябва да бъдат блокирани (в редица случаи, в които използването на чуждо съдържание е законно – при цитат, ревю, анализ, за образователни цели, за научни цели, като пародия и т.н.) и може пряко да засегне негативно разпространението на новини, репортажи и разследваща журналистика.


На следващо място, разпоредбата е толкова широко формулирана, че сред адресатите й попадат форуми, библиотеки, онлайн хранилища, хранилища за софтуер като GitHub, проекти като Уикипедия, а разходите и необходимите ресурси за имплементиране на филтриращи системи са непосилни за малките играчи на пазара и могат да доведат до затвърждаване на монополното положение на големите доставчици и да се отразят крайно негативно на медийния плурализъм.


По горните разпоредби предстои гласуване в пленарна зала на Европейския парламент на 12 септември 2018 г. В този период АЕЖ-България ще излезе с още две публикации, анализиращи в по-голяма дълбочина основните две спорни разпоредби.

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.