Предложеният Закон за личните данни съдържа сериозни заплахи за свободата на словото

От АЕЖ

2018-05-31   |  Прочитания:976  |  От АЕЖ  |  0 коментара

Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ - България) изразява сериозно притеснение от част от разпоредбите на предложения Законопроект за защита на личните данни. АЕЖ-България внесе становище относно заплахите за свободата на словото, съдържащи се в законопроекта. В рамките на приключилата в сряда обществена консултация, подобни становища бяха внесени и от редица други организации, част от които изразиха сходни притеснения.

АЕЖ-България е разтревожена, че вместо да гарантира правото на изразяване, както изисква европейският Общ регламент относно защитата на данните, законопроектът прави точно обратното - ограничава това право. Той не предвижда достатъчно гаранции на принципно ниво за защитата на основните права, които биха могли да бъдат в колизия със защитата на личните данни и, най-вече, правото на изразяване. В този смисъл, така изготвеният законопроект противоречи на основни принципи и права, предвидени в Конституцията. Проектът не отговаря на духа и принципа на Регламента на ЕС, според който обработването на лични данни следва да е предназначено да служи на човечеството. Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност.

Предложеният законопроект предвижда напълно недопустимо задължение журналистите да разкриват източниците си на информация, ако Комисията за защита на личните данни поиска това от тях. Защитата на тайната на журналистическите източници е имплицитна част от Европейската конвенция за правата на човека и от Конституцията. Бихме искали да напомним, че според Европейския съд за правата на човека заповедта за разкриване на източника, която има възпиращ ефект, застрашава ролята на пресата на „куче-пазач”. Неприемливо е орган от структурата на изпълнителната власт да има правомощия да санкционира журналисти при отказ от разкриване на източника.

Считаме, че предвидените долни граници за минимални санкции от хиляди левове са абсолютно непропорционални и противоречат на “необходимостта в едно демократично общество” по смисъла на ЕКПЧ. Подобна долна граница противоречи и на чл. 83 от Регламента и най-вече на изискването всеки надзорен орган да гарантира, че наложените административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ във всеки конкретен случай са ефективни и пропорционални. Напълно неуместно е да се въвеждат толкова високи минимални санкции в най-бедната страна членка на ЕС. Тези санкции биха имали унищожителен ефект върху по-малки медии, особено регионални такива и сериозно застрашават медийния плурализъм.

Не по-малко притеснителни са ограниченията, които текстовете предвиждат за публичните регистри.

Гражданите, и най-вече журналистите, трябва да могат да търсят информация, най-вече в съдебните регистри, но и други публични регистри. Лицата следва да могат да получават информация, знаейки ЕГН на субектите, за които се отнася информацията. Единният граждански номер е основно средство за идентификация, като и до влизането в сила на Регламента в съдебни актове данните за лицата бяха заложени само с инициали. Това гарантира защитата на данните им в съответствие с Регламента. Премахването на търсене чрез ЕГН или име от заинтересовани лица, които следва да са получили информацията законосъобразно, противоречи на принципа за достъп на информация и създава сериозни трудности при ползването на публичните регистри, като в някои случаи обезсмисля функцията им на публични. Смятаме, че следва да се прави разлика между използването на ЕГН/ЛНЧ като информация и търсенето чрез него, когато вече е известно.

През последните години се наблюдава отчетлива тенденция за ограничаване гарантираната от Конституцията и процесуалните закони публичност на съдебните актове чрез обезличаването им. Под предтекст, че са лични данни от съдебни актове се заличават не само наименования на юридически лица - търговци, неправителствени организации, но дори (какъвто е случаят с Върховния административен съд) и наименования на държавни учреждения. Считаме, че предложените промени ще задълбочат тази негативна тенденция.

Националният законодател е призван преди всичко да гарантира цялостния демократичен и правов ред, въз основа на Конституцията и принципите на учредителните договори, като внесе баланс и съобрази националните интереси и особености, свързани с медийната среда и гарантира свободата на словото в достатъчна степен, като не допуска въвеждане на прекалено рестриктивни разпоредби, за които изрично е задължен да предвиди изключения, да дадат непропорционални правомощия за „лов на вещици” спрямо журналисти. Вносителите на законопроекта носят изключителна отговорност за това.

Становището е изготвено от Симона Велева, юрист и консултант по медийно право в АЕЖ. Пълния му текст може да откриете тук.

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.