Европейските усилия за регулиране на Интернет посредниците

От АЕЖ

2018-05-07   |  Прочитания:396  |  Анализи  |  0 коментара

Автор: Бисера Занкова, Media 21 Foundation

Днес сме свидетели на бързото развитие на различни интернет посредници, които се стремят да изпълняват важни социални и икономически функции. Някои от тях улесняват достъпа на потребителите до интернет, правят възможна обработката на информация и данни и поддържат онлайн платформи за различни услуги, включително и за генерирано от потребителите съдържание. Възползвайки се от възможностите, които предлагат новите технологии, различните видове посреднически онлайн услуги имат за цел да улеснят инициирането на директни транзакции между компании и потребители, независимо дали самите транзакции се извършват онлайн или офлайн. Посреднически услуги могат да се предлагат и от традиционни медии, които желаят да подкрепят свободата на изразяване и да насърчат гражданската активност.

Интернет и свързаните с него технологични промени създават значителни предизвикателства пред опазването на човешките права, личното пространство и личните данни. Същевременно европейските компании не могат да се възползват максимално от икономическите възможности в интернет заради прилагането на потенциално опасни търговски практики и започналото фрагментиране на единния пазар.

В този контекст Съветът на Европа и Европейската комисия предприеха стъпки към подходящо регулиране на интернет. В края на април Европейската комисия представи предложение за приемането на Регламент на Европейския парламент и на Съвета за насърчаването на коректност и прозрачност за бизнес потребителите на посреднически онлайн услуги. Това предложение може да се сравни с приетата през март препоръка на Съвета на Европа относно ролята и отговорностите на интернет посредниците, която се занимава със сходни въпроси. Ако бъде приет, предложеният от Европейската комисия Регламент ще бъде правнообвързващ за всички страни членки на ЕС, докато инструментът на Съвета на Европа не задължава адресатите му. Въпреки това актът на Съвета на Европа има предимството, че сигнализира за проблемите на интернет посредниците пред 47-те страни членки на организацията, някои от които не са част от ЕС, и потенциално може да има по-широко въздействие върху европейските политики и законодателство.

Препоръката на Съвета на Европа засяга функциите на интернет посредниците най-вече от гледна точка на човешките права в синхрон с профила на организацията, насочвайки вниманието ни към стопанските и нестопанските дейности на тези компании. Тя подкрепя инициативи за изграждането на медийна и информационна грамотност и способства за една по-разнообразна и постоянно еволюираща регулативна рамка за интернет посредниците на няколко нива. Препоръката подчертава още, че правилата, създавани от интернет посредниците обикновено под формата на условия за използване на услугата и общностни стандарти, които често съдържат политики за ограничаване на използването на съдържание, могат да имат негативни последици за правото на потребителите на лично пространство и свободно изразяване. Заключението: „Механизми за ефективно докладване и оплаквания могат да липсват, да не са достатъчно прозрачни и ефикасни или да се предоставят единствено чрез автоматизирани процеси.“

Подобни наблюдения доведоха до изискването в предложението на Европейската комисия доставчиците на посреднически онлайн услуги да трябва да гарантират, че условията им за ползване на съответната услуга са написани на разбираем и недвусмислен език, достъпни са за потребителите на всеки етап от търговските им взаимоотношения с компанията и описват условията, при които предоставянето на съответната услуга може да бъде преустановено. Условията за ползване на услугата трябва да дават представа за основните параметри за диференцирано отношение и причините за относителната им значимост. Те трябва и да описват различните начини, по които компанията третира или би могла да третира както продуктите и услугите, които предлага, така и потребителите, на които ги предлага. В допълнение условията за ползване трябва да описват техническите и договорните аспекти за достъп (или липсата на такъв) до лични и други данни (или и двете), които или потребителите предоставят в замяна на възможността да ползват съответната услуга, или биват генерирани в резултат на предоставянето на тази услуга.

Въвеждането на вътрешна система за разглеждане на потребителски оплаквания е друго ключово изискване в предложението на Европейската комисия. Тази система трябва да бъде леснодостъпна за потребителите и да им позволява да подават оплаквания директно до доставчика на услугата във връзка с предполагаемо неспазване на законови задължения, технически проблеми, които са пряко свързани с предоставянето на услугата и имат негативни последствия за тъжителя, и мерки, които водят до значителни вреди за него. Условията за ползване на услугата трябва да включват опция, при която един или повече медиатори, с които съответната компания е склонна да си сътрудничи, могат да опитат да постигнат извънсъдебно споразумение при спорове, включително оплаквания, които не са били разрешени в рамките на вътрешната система за разглеждане на оплаквания.

Препоръката на Съвета на Европа съдържа напътствия от по-общ характер за всички страни в процеса, които са изправени пред сложната задача да защитават и уважават човешките права в цифровата среда. Документът насърчава прилагането на механизми за регулиране или съвместно регулиране предвид „ролята на посредниците в предоставянето на услуги от обществена полза и подпомагането на обществения дискурс и демократични дебати, защитен от чл. 10 на Европейската конвенция за правата на човека (ECHR)“. Прилагането на тези насоки трябва да бъде оценявано редовно от съответните страни. Държавите членки и други участници в процеса трябва да насърчават провеждането на „редовен, приобщаващ и прозрачен диалог с всички заинтересовани страни, включително от частния сектор, обществените медии, гражданското общество, образователните институции и академичната общност, с цел споделяне и обсъждане на информация и насърчаване на отговорно използване на новите технологии, засягащи интернет посредниците, които оказват влияние върху упражняването на човешките права и свързани с тях правни и политически въпроси“, който може да послужи, като основа за по-всеобхватна политика и регулиране. Препоръката предвижда напътствия за ефективно прилагане на принципи, които спомагат за опазването на човешките права и осигуряването на повече прозрачност и отчетност.
В рамките н препоръката интернет посредниците са задължени да уважават човешките права и основните свободи, особено личното пространство и защитата на личните данни, и да ограничават достъпа (включително като блокират или премахват съдържание) в случай на разпореждане или молба от страна на държавата, като за модерирането на съдържание използват най-малко ограничаващи средства. Интернет посредниците трябва да предлагат – онлайн и офлайн – ефективни системи за удовлетворяване на потребителски искове и разрешаване на спорове, които способстват за бързото и директно отстраняване на проблема при оплаквания от страна на потребител, доставчик на съдържание или друга засегната страна. Инструментът на Съвета на Европа предупреждава и за рисковете, които крие прекомерната концентрация онлайн, тъй като съществуването на няколко големи компании, доминиращи пазара, може да „навреди на възможностите пред по-малките доставчици и стартиращите компании и да ги постави в позиция, в която могат да влияят и дори да контролират основните средства за обществена комуникация“.

Според предложението на Европейската комисия организации и асоциации с легитимен интерес да представляват потребителите на корпоративни уебсайтове, както и обществени органи, създадени в държавите членки, ще имат правото да предприемат действие пред националните съдилища с цел прекратяване на несъобразяването със съответните изисквания на регламента от страна на доставчиците на посреднически онлайн услуги и интернет търсачки.

Уповавайки се на възможностите за саморегулиране, Европейската комисия предлага доставчиците на посреднически онлайн услуги и организациите и асоциациите , които ги представляват, да създадат кодекси за поведение. От тези кодекси се очаква да допринесат за ефективното прилагане на разпоредбите на регламента според спецификата им. Тук саморегулирането се тълкува по-широко и предложението не изключва използването на различни техники за създаване на професионални кодекси, включително съвместно регулиране.
За да спомогне за консолидирането на единния цифров пазар, Европейската комисия предлага да бъде създадена експертна група към Обсерваторията за онлайн икономика, от която се очаква да допринесе за успешното прилагане на предложението на експертно ниво. Три години след влизането в сила на регламента и на всеки три години след това Европейската комисия ще оценява степента на прилагането му и ще докладва на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет. В тази връзка страните членки са задължени да предоставят всякаква информация, която е необходима за изготвянето на доклада. За целите на оценяването Европейската комисия ще се консултира с експертната група към Обсерваторията за онлайн икономика и ще се придържа към съответните кодекси на поведение.

Що се отнася до регулативния потенциал на предложението на Европейската комисия, регламентът предвижда конкретен механизъм за неговото прилагане. От този механизъм се очаква да осигури ефективен мониторинг и контрол във връзка с прилагането на предвидените условия в страните членки на ЕС с цел създаване на една по-сигурна бизнес среда.

Въпреки сходното съдържание, препоръката на Съвета на Европа и предлаганият от Европейската комисия регламент се различават откъм подход. Препоръката на Съвета на Европа е от по-общ характер и подчертава важността на редица права, сред които е както правото на лично пространство и защита на личните данни, така и правото на свободно изразяване и творческите права. Предложението на Европейската комисия обръща специално внимание на икономическите права. То също така набляга върху ангажимента на ЕС да се придържа към най-високите стандарти за основни човешки права, които са в основата на създаването на честна, предсказуема и устойчива онлайн бизнес среда, на която може да се има доверие, и особено за правото на свободна стопанска инициатива на доставчиците на услуги и техните потребители (чл. 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз).

Допълвайки се взаимно, тези два инструмента биха могли да помогнат на държавите да създадат работещи регулативни рамки, като наблягат върху различни аспекти на регулирането на интернет посредници в една комплексна среда. Двата документа подчертават ролята на саморегулирането (в това число и на съвместното регулиране) за създаването на по-благоприятна среда за обмен на идеи и услуги. По същество онлайн платформите запазват правото си да определят общите политики във връзка с дейностите си и могат да съставят секторни кодекси за поведение в границите на правна рамка, основаваща се на определени принципи.

Подробна информация за единния цифров пазар и свързаните с него документи ще намерите тук.

Този материал е подготвен в рамките на финансирания от ЕС проект COMPACT.

COMPACT: From research to policy through raising awareness of the state of the art on social media and convergence
Project number: 762128
Call: H2020-ICT-2016-2017
Topic: ICT-19-2017

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.