Журналистите са беззащитни, докато корумпираните са въоръжени

От АЕЖ

2018-05-04   |  Прочитания:778  |  За журналистите  |  0 коментара

Андрю Матю и Пол Каруана Галиция

Разследването „Досиетата от Панама“ (Panama Papers), координирано от Международния консорциум на разследващите журналисти, предизвика стотици съдебни процеси по света, оставки на високопоставени политици, събрани данъчни постъпления в размер на 500 милиарда долара и широк обществен дебат за нуждата от затягане на регулациите срещу прането на пари и поставянето на данъчни убежища в черен списък.

Такова е влиянието на разследващата журналистика върху корупцията. Това влияние обаче, както се очаква, е различно в различни страни и варира непредсказуемо във времето.

Разследващите журналисти могат единствено да разкриват корупция. Те нямат право да повдигат обвинения, нито пък имат формално участие в държавни институции. Работата им може да има незабавни последствия за корумпираните там, където печатът се радва на голяма свобода и правоприлагащите органи са независими от централното правителство и частни интереси.

В страните, където липсва воля или капацитет за преследване на корумпираните лица, които те разкриват, самите журналисти често се превръщат в мишени. Цялата мощ на държавата се стоварва не върху корумпираните, а върху журналистите и разобличителите, които осветляват тяхната корумпираност.

Когато се появиха първите репортажи в рамките на „Досиетата от Панама“, в някои страни те доведоха до внезапни проверки на банки, конфискуване на имущество, принудителни оставки на министър-председатели и приключване на кариерите на корумпирани лица. В други страни журналисти, работещи по „Досиетата от Панама“, бяха подложени на неоснователни и мъчителни съдебни процеси, заплахи от финансово естество, целенасочени данъчни проверки и физически тормоз. Журналистите, които опитваха да разкрият корумпирани бизнесмени и политическите им съюзници, станаха обект на порочни наказателни акции.

Някои от тези журналисти могат да бъдат убити. Две трети от всички убити журналисти от 1992 г. насам са отразявали политика и корупция.

Тази статистика ни показва, че убийството на журналисти е възможно, когато институциите не разследват корупция и не преследват замесените в нея и преди всичко когато не успяват да я предотвратят. Убийството на журналисти е доказателство за провала на институциите и изключително високите нива на корупция.

Разследващите журналисти, работещи по „Досиетата от Панама“ и последвалите ги „Досиетата от рая“ (Paradise Papers), ни показаха, че офшорната система е самата система. Кухи компании се използват, за да се избегне плащането на милиарди под формата на данъци и да се перат милиарди от престъпления и корупция. Мрежата е глобална, със собствени доставчици на услуги на международно ниво и собствени страни клиенти.

Неплатените данъци и постъпленията от престъпления и корупция се насочват към легитимни бизнеси и така дават на неетични компании непробиваема позиция на пазара, развращават икономиките ни и преправят заобикалящата ни среда чрез строенето на небостъргачи и блокове като средство за пране на пари.

Разкритият тъмен свят на „Досиетата от Панама“ никога нямаше да попадне под светлината на прожекторите, ако не беше случайното изтичане на информация в резултат на случайно недоглеждане в системата за сигурност на една глобална юридическа кантора, която – под собствените ни носове – функционираше като престъпна организация. Става въпрос за моментна слабост в една организация в определен период, прихваната от група всеотдайни журналисти.

Има безброй други организации, които биха послужили като прозорец към други престъпни светове. Ние обаче не можем да разчитаме на случайни изтичания на информация и на куража на разобличители и журналисти. Резултатите са твърде непредсказуеми, а задачата – твърде опасна.

Успехът на „Досиетата от Панама“ свидетелства както за успеха на разследващата журналистика, така и за неадекватността на нашите закони и регулации и нашите прокурори и правоприлагащи органи. Най-добрата разследваща журналистика осветлява слабости. Останалата работа – справянето с тези слабости – е наша отговорност.

Реакцията спрямо разследването „Досиетата от Панама“ също така ни показа, че анонимните собственици на кухи компании са готови да защитават интересите си с безскрупулна сила. Те съдят отделни журналисти и работодателите им и така потискат свободата на печата и ни отнемат правото да знаем, да говорим, да учим. Те лобират политици непреклонно, изопачавайки политики в ущърб на нуждите на мнозинството и в полза на богатите, престъпниците и корумпираните. В резултат на това демокрацията ни мутира, за да обслужва индивидуалните им интереси вместо колективните ни потребности.

По-слабите демокрации гледат към Европа за насоки в борбата с корупцията. В действителност обаче, докато много европейски демократични държави имат волята и капацитета да се борят с корупцията, някои все още нямат тези ресурси, а други пропадат с притеснителна скорост. Когато крепителите на глобалните стандарти залитат, стандартите се понижават за всички. Така работата на разследващите журналисти в по-крехките демокрации става по-опасна и по-важна, а ефектът от нея – по-малко предсказуем.

Разследващите журналисти ще продължават да разкриват корупция, защото това е работата им. Нашата работа е да осигурим въздействие, като използваме онова, което те са ни показали, за да подсилим нашите институции и демокрация и да гарантираме, че престъпниците и корумпираните получават справедливи наказания.

Снимка: Pexels

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.