Призив към медии и институции за подобряване на отразяването на инциденти

От АЕЖ

2018-04-16   |  Прочитания:796  |  Последно добавени  |  0 коментара

Медиите трябва да инвестират в обучения на журналисти как да отразяват трагични инциденти. Гневната реакция на обществото срещу погазването на етичните стандарти по време на преки включвания от мястото на катастрофата на магистрала Тракия е напълно обяснима и от името на гилдията бихме искали да поднесем извиненията си и да изкажем съболезнования на пострадалите и на близките на загиналите.

Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ - България) нееднократно е излизала с позиции, напомняйки задълженията на журналистите според Етичния кодекс на българските медии да не засилват мъката на хората, преживели трагедии.

В същото време, категорично възразяваме срещу “публичното линчуване” на колеги, допуснали грешка, както и срещу заклеймяването на цялата професионална общност.

Без по никакъв начин да оправдаваме погазването на етични правила, бихме искали да обърнем внимание върху факта, че репортерите, пристигнали на мястото на трагедия минути след случването й, също са хора и като всички останали са подвластни на емоции. За разлика от служителите на полицията, пожарната, спешна помощ, репортерите в повечето случаи не са систематично и редовно подготвени за сблъсъка с подобна ситуация. Положението в медиите рядко позволява да има репортери, специализирани само в една тема. На мястото на трагичен инцидент може да се озове всеки един от репортерите, независимо какъв ресор обикновено покрива. Известно е, че реакциите в ситуации на криза трябва да бъдат автоматизирани, за да не се стига до грешни решения под влияние на емоциите. Точно това е и целта на периодичните обучения, които провеждат всички представители на професии като полицаи, пожарникари, парамедици – заучаване на действия, които да се предприемат автоматично при кризисна ситуация.

Подобни специализирани и редовни обучения трябва да преминават и работещите в медиите. Те трябва да знаят какво да правят, за да могат едновременно да изпълнят задълженията си – да информират обществото, без да нарушават правата на пострадалите.

В първите минути след трагедия в никакъв случай не бива да се подценява нуждата от информиране на обществото. Това е необходимо по няколко причини – от медиите се очаква да съобщят има ли действаща заплаха и необходимо ли е хората да предприемат мерки, за да се защитят. Трябва да се знае прави ли се всичко необходимо за спасяването на засегнатите. Общественото очакване също е да се изясни възможно най-бързо какво точно се е случило, какъв е броят на пострадалите, какви са версиите, по които се работи и т.н. Ако медиите не изпълнят задължението си да потърсят отговорите на тези въпроси, се създава опасност от спекулации и слухове, които носят потенциален риск за сигурността.

Затова е оправдано присъствието на журналисти на мястото на инцидента. Разбира се в периметър, в който не се пречи на извършването на спасителни действия и по начин, който не накърнява чувствата на пострадалите.

Асоциацията на европейските журналисти – България издаде кратък наръчник, посветен на отразяването на трагични инциденти. Той може да бъде намерен на нашата страница в интернет и призоваваме всички колеги да се консултират с него. В същото време, смятаме, че това далеч не е достатъчно и каним медиите, заедно да започнем да работим за периодичните обучения на журналисти за действия в кризисни ситуации.

Голяма отговорност при инциденти носят и представителите на МВР - те трябва едновременно да обособят зона за сигурност, в която да не допускат никого с изключение на спасителните екипи, а от друга страна, да не създават усещане за информационно затъмнение. Представителите на държавните институции трябва да подават бързо необходимото количество информация, като в същото време внимават да не разкриват ненужни подробности, накърняващи правата на жертвите. Например, въпреки че обществото трябва да бъде информирано колко тежко е състоянието на пострадалите и дали има опасност за живота им, разкриването на диагноза пред медиите може да е нарушаване на лекарската тайна и правата на пациента. АЕЖ-България съвместно с партньори ще работи и за повишаване на квалификацията на специалистите по връзки с обществеността от гледна точка на етично подаване на информация към медиите.

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.