Delayed Gratification: Едно списание за бавна журналистика в забързания 21 век

От АЕЖ

2018-04-10   |  Прочитания:364  |  Последно добавени  |  0 коментара

През последните няколко години социалните мрежи, умните телефони и високоскоростният интернет създадоха среда, в която новините се разпространяват 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. За да привлекат и задържат вниманието на максимално голяма аудитория, повечето медии по света се стремят да се отличат със журналистика бързина на отразяването.

Издателите на британското сп. Delayed Gratification избират коренно различен подход. Те не се борят да бъдат първи в отразяването на новини, а да предлагат задълбочен прочит на най-важните събития и явления, който е възможен само от дистанцията на времето. Вместо да рискуват да попаднат в ситуация, в която разпространяват непълна, неточна или подвеждаща информация, те предпочитат да съберат разнообразни данни и мнения, да ги анализират и да ги представят в синтезиран вид, така че читателите да се чувстват по-информирани, а не объркани и безпомощни.

„Ние смятаме, че има смисъл да издаваме нещо в хартиен формат и да даваме перспектива на хората“, казва Роб Орчард, един от основателите и редакторите на Delayed Gratification, в интервю за Journalism.co.uk.

Списанието се появява на бял свят през 2011 г. като съвместно начинание на Орчард и още петима журналисти. То е техният отговор на растящите предизвикателства пред печатните издания, които са принудени да създават повече съдържание с по-малко ресурси и за по-кратко време.

„Не мислехме далеч отвъд първия брой, но искахме [да създадем] форум, където ние като журналисти бихме могли да пишем дълги, задълбочени истории“, обяснява Орчард. „Беше ни ясно, че медийният пейзаж е крайно мрачен. Хората говореха за смъртта на печата и как онлайн изданията са единственото възможно решение. Ние обаче вярвахме, че в даден момент на хората може да им писне от смартфоните.“

Седем години след създаването на Delayed Gratification екипът може да се похвали с 29 броя в естетически издържан вид, няколко хиляди абонати и мрежа от журналисти на свободна практика. Всеки брой покрива тримесечен период и излиза три месеца след неговия край, така че всяка тема да може да бъде анализирана в перспектива. Освен обширни статии списанието предлага хронологии на събития, инфографики, снимки и карикатури.

„Организираме [всеки брой], така че да не преминавате от една дълга и депресираща статия към друга, и същевременно комбинираме политика със спорт, култура и общество“, разказва Орчард. „Има някои големи истории, като стрелбата в Лас Вегас, които задължително трябва да бъдат отразени, но ние също така искаме да разкриваме истории, които или не са били разказани по-рано, или са получили малко медийно внимание. Искаме нов поглед към историите, какъвто е възможен единствено три месеца по-късно. Какво се е случило след нормализирането на обстановката, след като останалите медии са преминали към други истории?“

Годшният абонамент за Delayed Gratification, което Орчард описва като „много бавно списание или бърза историческа книга“, струва 36 британски лири. Освен четирите броя на списанието абонатите могат да се включват в курсове за създаване на инфографики и списание и писане на статии на преференциални цени и да присъстват на събития за „бавна журналистика“ на живо.

Основна цел на създателите на списанието е всяка история да дава на читателите по лъжичка надежда, че светът може да стане по-добро място за живот.

„Ние, хората, не сме много добри в неспирното обработване на депресираща информация, винаги търсим победата на духа, дори в наистина мрачни истории“, обобщава Орчард.

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.