Преди срещата във Варна: Български журналисти изпратиха писма до свои турски колеги в затвора

От АЕЖ

2018-03-25   |  Прочитания:1725  |  От АЕЖ  |  0 коментара

Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ - България) изпрати писма до журналисти в турските затвори в знак на солидарност. Огромен брой представители на медиите продължават да са задържани в Турция в опит да се заглуши техния критичен глас. Ето защо дни преди срещата на върха Европейски съюз – Турция във Варна на 26 март,  АЕЖ-България издаде 95 символични акредитации на журналисти, които са лишени от свобода в момента. Те могат да научат за тази акция само чрез кореспонденция по пощата – тяхната единствена връзка със света. 

Вижте какво им написахме:

 

Скъпи колега,

Ние сме български журналисти и напоследък често си мислим за теб. Нашата страна е домакин на историческа среща между Европейския съюз и Турция. Смятаме, че твоето място е на тази среща, заедно с нас и европейските ни колеги. Трябва да си там и да задаваш въпроси. Да питаш политиците как защитават интереса на обществото, на който би трябвало да служат. Затова и издадохме символична акредитация на твое име.

Направихме карта с името ти, за да покажем, че макар и да не можеш да дойдеш, ти ще бъдеш там. И ако някой си мисли, че може да затвори журналист, за да спре да чува гласа му, се лъже, Други ще говорят с този глас, други ще задават същите въпроси.

Много политици се дразнят на въпроси. Често им е трудно да отговарят. Понякога се възприемат като жертви на журналистически терор. Но професионалната журналистика не е тероризъм. Журналистите не са терористи. Напротив, светът не познава демокрация без свободна журналистика.

letters 3

Съседе, комшу,

Имаме общо минало. Трудно и противоречиво, но наше, затова се чувстваме близки. Още помним как преди три десетилетия стотици хиляди наши сънародници дойдоха в твоята страна, за да търсят свободата. Свободата да се наричат с родното си име. Свобода, от която самозабравил се тираничен режим искаше да ги лиши.

Да се наричаш с името, дадено от родителите ти. Да можеш сам да кажеш кой си, а не някой друг да определя вместо теб. Това е фундаментално човешко право, което само зловещ тиранин може да реши да отнеме.

Да наричаш нещата с истинските им имена също е основно човешко право, както и същността на нашата професия. Да попаднеш в затвора заради това е безкрайно несправедливо. Не само спрямо теб, а спрямо твоите читатели, слушатели, зрители. Спрямо цялото общество, на което е призвана да служи журналистиката.

Истинските имена са свобода. Да можеш да кажеш на черното черно, на бялото бяло, на пъстрото пъстро, да използваш своето, а не чуждо име. Това е свобода. Или както пише Джордж Оруел: “Свобода е свободата да кажеш, че две плюс две прави четири. Ако това е дадено, оттук произтича всичко останало”.

Щастие е да си журналист и да се бориш точно за това право, от което произлиза всичко. На моменти е трудно, на моменти изглежда безнадеждно. Но нека помислим колко трудно е било за нашите сънародници, които преди тридесет години оставиха всичко зад гърба си и тръгнаха на път към свободата. Към свободата да използват имената си. Те нямаха почти нищо и изглеждаха слаби. Режимът имаше затвори, режимът имаше милиция, режимът имаше оръжие и изглеждаше непоклатим. Но бе точно обратното. Силните бяха те. Всички заедно бяха силни. Силни като като най-силния човек на планетата – Наим Сюлейманоглу, който също бе един от тях. А режимът бе слаб. Той не подозираше колко е слаб, но дните му бяха преброени.

Режимът падна. И днес, 30 години по-късно ние сме благодарни на онези хора, които го пречупиха със силата си и с непоклатимата си решителност да използват истинските си имена. Днес България е председател на Обединена Европа. За да си дадем сметка какво означава това, трябва да си припомним най-мрачните години на деспотичния режим и изолацията, в която се намираше тогава страната спрямо цивилизования свят. Само така можем да осъзнаем какво дължим на хората, осмелили се да надигнат глас срещу тиранията.

Днес произнасяме имената им с признателност. С благоговение прочитаме и твоето име, изписано на картата, която отпечатахме. Обещаваме да я пазим, за да ти я дадем, като се видим и отпразнуваме свободата да наричаме нещата с истинските им имена.

До скоро,
Екипът на Асоциация на европейските журналисти - България

letters

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.