Фалшивите новини са насочени срещу демократичните свободи

От АЕЖ

2018-03-11   |  Прочитания:1605  |  Последно добавени  |  0 коментара

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) изготви позиция по отношение на противодействието на феномена „фалшиви новини“. Тази позиция е резултат от консултация с всички 20 национални секции, а процесът е координиран от Ирина Недева, председател на българската секция на АЕЖ. С решение на Конгреса на АЕЖ през ноември 2017 във Вилнюс, Недева беше определена за специален представител по тази тема на организацията. Позицията на АЕЖ е подадена и в рамките на обществена консултация, организирана от Европейската комисия.

Като част от тази инициатива на 12 март (понеделник) европейският комисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел ще получи доклад, изготвен от експертната група на високо равнище, която проучва възможни мерки относно фалшивите новини.

Представяме ви анализ на Ирина Недева, основаващ се на общата позиция на АЕЖ относно проблема с фалшивите новини и механизмите за решаването му.

Критерии за определяне на фалшиви новини за целите на обхвата на проблема

АЕЖ подкрепя работната дефиниция, дадена от Европейската комисия, така че под феномена фалшиви новини имаме предвид "Преднамереното използване на фалшива или изкривена информация, за да се повлияе върху общественото мнение по вреден начин".

Също така споделяме визията на анализа, направен от Клеър Уордъл (First Draft), че терминът фалшиви новини "не помага особено, но е без алтернатива" и трябва да "разграничим умишленото разпространение на дезинформацията от несъзнателното споделяне на дезинформацията".

По-конкретно: феноменът на фалшивите новини включва фалшификации или атаки срещу репутацията с партийна, политическа или търговска цел, включително политически мотивирана дезинформация и материал, предназначен преди всичко за посяване на несъгласие, омраза или предразсъдъци и/или за причиняване на умишлена вреда върху обществото; също така – дезинформация, която води до посяване на съмнения, несигурност или объркване относно познати и проверими факти.

Вариантите включват клеветнически и фалшиви твърдения или фалшиви "факти" и „полуфакти“, които не могат да бъдат подкрепени от надеждни източници; полуистини или злонамерени смесвания, предназначени да подбуждат популистки изяви на гняв или агресия; произволни или злонамерени твърдения срещу физически или юридически лица, твърдения, представляващи тормоз, или заплахи, които могат да предизвикат директна вреда върху непълнолетните, към които са насочении – точно, когато тези лица, би трябвало особено внимателно да бъдат защитени от измама, унижение и всякакви форми на експлоатация.

Фалшивите новини също така приемат формата на сензация, било като сензационни заглавия (“Шок“, Бомба“ и.т.н.), или като цели материали или слухове, които са предназначени да предизвикат силни мнения или антипатия, но не могат да бъдат проверени фактически; твърдения, направени от политици, особено по време на избори или политическо напрежение, които са в разрез с обективно доказани факти; фотографии, които всъщност се отнасят до други времена или места, но които погрешно и преднамерено се приписват на текущите събития; изображения и видеоклипове, насочени към убеждаване на зрителите към конкретно заключение, за да измамят или да фалшифицират мнения или преценки; въображаеми или фантастични твърдения, направени така, че да дават основание на определен идеологически или политически разказ.

Проверката на фактите може да бъде важен инструмент за идентифициране на фалшивите новини и дезинформацията, както започнаха да правят една част от американските медии с изявленията на водещи политици (вкл.по отношение на американския президент Доналд Тръмп); но трябва да се положат много усилия, за да се идентифицират (и при определени условия да се премахнат) измами или други лъжи, без мерките в борбата с фалшивите новини да водят до ограничения на законното право на свобода на изразяване, което може да включва изявления и мнения, които обиждат, шокират или смущават.

Категории

Когато анализираме основните категории фалшиви новини, които биха могли да навредят на обществото, трябва да посочим, че умишлената дезинформация, предназначена да влияе върху решенията за гласуване на избори, върху политиките за околната среда и имиграционните политики, преобладава над умишлената дезинформация, насочена към сферите на икономиката и финансите. По този начин изглежда, че феноменът на т.нар. „фалшиви новини“ е в много по-голяма степен насочен към политическата и идеологическата, отколкото към икономическата област.

Според членовете на общността на АЕЖ, която се състои от 20 национални секции от цяла Европа, доверието в публичните институции очевидно е по-голямата цел за дезинформация, отколкото другата възможна цел - доверието в обществената сигурност. Това показва, че феноменът на т. нар. „фалшиви новини“ като цяло е насочен повече към самата концепция за демократичните свободи, а не толкова към аспектите на сигурността на държавата.

За да очертаем обхвата на феномена "фалшиви новини", трябва да анализираме основните икономически, социални и технологични фактори, които в глобалния медиен пейзаж допринасят за нарастващото разпространение на фалшиви новини. Също така трябва да имаме предвид поведението при четене, зависимостта на приходите от реклама от новия медиен жанр „infotainment“ и променящата се роля на журналистите, влиянието на спонсорираните статии и рекламодателите.

Новите характеристики, които оформят информационния пейзаж, идват от скоростта и мигновеното разпространение на информация в световната мрежа и по-конкретно чрез социалните платформи.

Ускорението в разпространението на фалшиви новини  засяга дълбоко начина на поглъщане на информация от аудиторията.


Ускорението в разпространението на фалшиви новини чрез използването на алгоритми, ботове и други технологични средства за споделяне на информация и създаване на „кликвания“ върху социалните медии, които увеличават и рекламните потоци, съответно и приходите към медийното съдържание, засяга дълбоко начина на поглъщане на информация от аудиторията.

Също така виждаме експлоатация на евтин труд за неетични цели във фабриките за тролове и същевременно използването на модела на публикуване на платени статии и прикрита политическа реклама.

Анонимността на много собственици на медии в някои части на Източна Европа, както и ефективните монополи в областта на медиите, които водят до концентрация на собственост и кръстосана собственост върху медийни, дистрибуторски компании и рекламни компании, правят цялата медийна сцена отворена и готова да бъде масово засегната/заразена с фалшиви новини.

Също така често виждаме провала на интернет посредниците и компаниите в социалните медии да полагат дължимата грижа, за да се противопоставят на фалшивите новини и незаконното съдържание.

Създаването на фалшиви новини е лесно, докато произвеждането на качествена журналистика е дейност трудна, скъпа и изискваща умения. Дигиталната дисплейна реклама и все по-комерсиализираният медиен пазар ускоряват феномена фалшиви новини.

Социалните медии вече са трансформирали медиите и журналистиката се нуждае от преструктуриране, а журналистите – от научаване на нови умения по отношение на данните, сигурността и разрастването на умишлената дезинформация.

Опасения

Виждаме опасна политическа инструментализация на фалшивите новини от политиците с цел да се самопромотират и по този начин, в своя полза, да използват ресурсите на публичната власт като дискриминират опонентите си, подкрепят ласкаещите ги медии и заглушават критичните гласове. Така те, на практика, използвайки стратегията на фалшивите новини, подкопават демократичните ценности, каквито са доверието и добросъвестността.

Борбата с фалшивите новини понякога (неправилно) се използва от авторитарни и популистки лидери за контрол и сплашване на пресата и разпространяване на пропаганда.


Борбата с фалшивите новини понякога (неправилно) се използва от авторитарни и популистки лидери за контрол и сплашване на пресата и разпространяване на пропаганда. Горните фактори трябва да бъдат разгледани при търсенето на средства за защита.Те трябва да включват усилия за осветяване на полу-истините или неверните твърдения, като отправят предизвикателства към пропагандаторите.

Популярните заглавия, които резонират с мненията на читателите, често укрепват фантазми и страхове и създават фанатизирани мнения. Грешките в медийното съдържание и съответно коригирането на подвеждащата информация би трябвало да има същата тежест и видимост като първоначалната лъжа, а точно това е трудно постижимо, защото лъжата изглежда по-съблазнителна и бърза.

Обществеността трябва да бъде насърчавана да разглежда разобличаването на фалшивите новини като въпрос от общ публичен интерес.

Децата в училище трябва да бъдат обучавани в критично мислене, да се преподават методи за дисекция на историите, да се научат как да проверяват фактите и да ги насърчават да разобличават без страх от репресивни мерки твърдения, които не съответстват на фактите, дори ако това противоречи на общите заблуди или традиционни вярвания на обществата, в които живеят. Тези образователни програми за критично мислене и медийна грамотност трябва да бъдат насочени както към младите, така и към възрастните хора и те ще допринесат за съвременното разбиране за употребата и злоупотребите с информацията в ерата на социалните медии и масовото „себе-публикуване“.

Механизми за разпространение

Най-често срещаме фалшиви новини в букет от различни канали - социалните медии и приложенията за съобщения разпространяват информация и дезинформация, споделяни от приятели, семейни или социални ехо камери, но също така можем да срещнем фалшиви новини в новинарски агрегатори, включително гиганти като Google News, Apple новини, Yahoo новини и платформи за видео споделяне (напр. YouTube, DailyMotion, Vimeo), онлайн блогове и онлайн медии.

Когато разглеждаме механизмите за разпространение, виждаме, че най-голямо въздействие върху разпространяването на фалшиви новини в ЕС има онлайн споделянето от страна на влиятелни хора / автори на мнения или ботове (автоматизирани социални медийни профили), но особено в Източна Европа, виждаме и редакционни решения и публикации в определени медии, които се основават на фалшифицирани или непроверени факти и твърдения. Старият тип пропаганда се смесва с новия феномен "Фалшиви новини". Що се отнася до анти-европейската дезинформация, виждаме разликата между стария тип анти-западна пропаганда, когато Западът беше обвиняван за корумпиран и загниващ, но алтернативата беше посочвана в социализма от съветски тип и в опонентите на т.нар. Запад, докато в днешно време, алтернативата може и да липсва, но основното внушение, че Западът „загнива/загива“ все още се използва.

Допълнителна категория към дефиницията за умишлена дезинформация, насочена към демократичните структури на обществото е умишлената дезинформация, насочена към промяна на геополитическата реалност.


Ето защо бихме искали да предложим три допълнителни категории към дефиницията за умишлена дезинформация, насочена към демократичните структури на обществото, а именно - умишлена дезинформация, насочена към промяна на геополитическата реалност, както и т.нар. "Активни мероприятия" за политическа подривни действия или масови нападки от страна на държавни агенти или техни заместители срещу репутацията на неудобните на властта, с използването на публични твърдения, които почиват на полу-истини или не почиват на факти, с цел да се атакуват критичните гласове на разследващата, „watch-dog” тип, журналистика.

През последните две години виждаме, че общественото мнение е повлияно от фалшиви новини повече в областта на политическите въпроси (напр. избори), имиграционните политики (напр. бежанците), малцинствата (например религиозните, етническите, или малцинствата на база на сексуална ориентация) и по-малко в области на личния живот на обществените личности, политиците, шоубизнеса и развлеченията, банковите и финансовите услуги.

Оценка на вече предприетите мерки , за противопоставяне на разпространението на дезинформацията онлайн

Ако анализираме мерките, които вече са предприети от онлайн платформите, медийните организации и организациите на гражданското общество виждаме, че изскачащите (pop-up) съобщения в социалните медии, насърчаващи читателите да проверяват новини и източници, играят все още незначителна роля в противодействие на борбата с фалшиви новини. Този модел по-често не работи и човек трудно може да осъзнае, че изобщо се прилага, независимо от факта, че социалните мрежи или медиите твърдят, че го правят.

Проверката на фактите чрез независими новинарски организации и организации на гражданското общество (които обясняват защо дадена публикация може да бъде подвеждаща) досега е най-добрият механизъм за посочване на фалшиви новини, но не достига до същата аудитория, отнема време и ресурси.

Закриването на фалшиви профили и автоматизираното им премахване от социалните платформи (въз основа на кодексите за поведение на платформите), както и механизмите, които позволяват на читателите да обозначават заблуждаващо и/или фалшиво съдържание, могат да бъдат контра-продуктивни и подвеждащи, тъй като те зависят от същият принцип на click-bite натрупването и така са в пряка зависимост от мобилизацията на профили, броя на троловете или ботовете, които могат да докладват съдържание или на феновете на една или друга група за натиск, които се опитват чрез многобройността си да влияят върху решенията на платформите, като например масово подават сигнал за един или друг профил в социалните мрежи. Тези мерки на практика се оказват контра-продуктивни или водят до нелепости като например премахването на профилите на анти-расистки активисти, защото са били докладвани от организирани нео-нацисти. Също така в Източна Европа виждаме мобилизирането на групи, които са насочени към представители на определени политически движения, на гражданското общество или малцинствата, като те биват докладвани на Facebook или другите социални мрежи от техните опоненти или от обикновени хейтъри, и водят до грешни решения, взети от страна на социалните мрежи.

Какво да се прави, средства за защита и/или мерки за противодействие?

Журналистите в АЕЖ имат различни практики в своите медийни организации и индивидуални резултати, но ние споделяме същия ангажимент към добре изпитаните правила за проверка на източниците на информация и тяхната надеждност. Основно разчитаме на професионалните и етични кодекси на журналистиката, издавани от уважавани органи, включително журналистически съюзи, етични комисии на медиите, насоки за обществените медии и мрежата за етична журналистика. Всички работещи журналисти в рамките на АЕЖ се придържат към традиционните насоки за проверка преди публикуването или излъчването.

Никога не приемайте историята със сляпо доверие!
Всеки източник трябва да се проверява, и да се търси потвърждение от друг/други независими източници.
Ако имате съмнения, първо научете/разберете повече по темата!

Трябва да се насърчава проверката на фактите (от хора, а не от машини) и партньорските проверки в рамките на медийните организации, а отбелязването на невярно съдържание от надеждни, проверени източници, проверяващи фактите организации или институции трябва да се предпочита пред това от потребителите.

Същевременно социалните медии и платформи трябва да предоставят на своите аудитории познание за автоматизираните инструменти (алгоритмите) за проверка на съдържанието.

Осъзнаване на опасността от фалшиви новини

Обикновено аудиторията не е достатъчно информирана за стъпките, които трябва да предприеме, за да провери достоверността на новините, четенето и споделянето на новини онлайн (например да проверява източниците, да сравнява източниците, да проверява дали твърденията се подкрепят от факти).

Затова АЕЖ препоръчва на Европейската комисия да вземе мерки и да помисли за предоставянето на ресурси за укрепване на медийната грамотност и критичното мислене на аудиториите.

Осъзнаването на проблема и опасността от фалшивите новини трябва да бъдат широко разбрани и обяснени.

Аудиторията трябва да е наясно, че трябва да:

• Проверява източниците;

• Да идентифицира и знае кои са собствениците на медии и уебсайтове;

• Да търси публично обявените връзки с етичния кодекс на медиите;

• Да установи дали има източници на информацията и дали източниците са ясно идентифицирани и могат да бъдат проверени;

• Да знае как да провери дали снимките или текстовете са публикувани преди време в интернет и да може да установи техния произход, при съмнения.

АЕЖ е организация, съставена от национални секции, където отделни журналисти участват доброволно. В някои от нашите секции имаме уебсайтове, където редовно публикуваме информация за съдържанието и моделите на дезинформация; например тази тема е от решаващо значение за АЕЖ България, както и за много от секциите в Източна Европа и публикуваме много статии по темата. Наскоро проведохме и две конференции на тема "Фалшиви новини" - една на национално и една на международно ниво.

Препоръчваме свързването на подобни дейности с мрежата на АЕЖ, където примери от платформите за проверка на фактите могат да бъдат преиздадени и журналистическите усилия могат да бъдат обединени.

Възможни бъдещи действия за подобряване на достъпа до надеждна информация и намаляване на разпространението на дезинформацията онлайн

По отношение на това, което трябва да се направи, за да се намали разпространението на дезинформацията онлайн, АЕЖ предлага следните стъпки:

• Осъзнаване на опасността

• Насърчаване на критичното четене и критичното потребление на информацията.

АЕЖ разглежда проблемите, свързани с фалшиви новини и онлайн дезинформация, като проблеми, които изискват добро ниво на обществено разбиране и публична медийна грамотност и високо ниво на професионални и редакционни умения, технически познания и уважение към журналистическата етика и основните права.

Ключов елемент в политиките следва да са ролите, съответно правата и отговорностите на доставчиците на интернет услуги, социалните медии, съответните технологични компании и журналистите. Фалшивите новини и пропагандата са едни от основните предизвикателства пред журналистиката и нейната професионална мисия.

Рискът  е от решения в посока прекомерно регулиране, което да използва признатите опасности от фалшивата информация като претекст за задушаване на свободното слово.


Това, което ни тревожи обаче, е рискът от решения в посока прекомерно регулиране, което може да използва признатите опасности от фалшива или манипулирана информация като претекст за задушаване на свободното слово.

Голямата задача е да се разграничат фактите, от една страна, от полу-истините и заблуждаващото съдържание, от друга. Трябва също така да разграничим фалшивите новини от пропагандата и да се опитаме да разберем как те причиняват вреди на цялата демократична структура на обществата.

АЕЖ заедно с партньори сред медиите и неправителствените организации активно търси нови начини за укрепване на ролята на професионалната журналистика, повишаване на медийната грамотност и насърчаване на създаването на факултетни контролни звена в новините като изискване за по-отговорна и надеждна журналистика.

Какво могат да направят онлайн платформите?

Онлайн платформите могат да подобрят достъпа на потребителите до надеждна информация и да предотвратят разпространението на дезинформацията онлайн.

АЕЖ смята, че възможните технологични стъпки, които се търсят в посока на Изкуствен интелект (AI) са следните:

• Всички публикувани статии да идват от известни източници, чийто интегритет е гарантиран. Всичко, което е непроверено се публикува с изричното указание, че е твърдение (мнение), а не факт.

• Класиране на информацията от надеждни източници на по-високи позиции от търсачките и експонирането им в резултатите от търсенето или в новините.

• Поставяне бутони до всяка статия, които позволяват на потребителите да потърсят или да сравняват източници.
• Проверка на фактите чрез независими новинарски организации и организации на гражданското общество (обяснявайки защо дадена публикация може да бъде подвеждаща).

• Механизми за показване на ключова информация за публикацията от различни източници, представляващи подобни гледни точки (например "свързани статии").

• „Билбордове“/технологични решения експонирани онлайн за проверка на фактите.

• Експониране на публикации от надеждни източници, където дезинформацията или елементи от фалшивите аргументи и факти вече са експонирани.

• Предупреждения пред читателите, че дадена публикация или статия е била маркирана / оспорвана от служители, които непрекъснато наблюдават онлайн материалите.

• Мониторинг на споделеното съдържание.

• Отворени алгоритми за проверка.

• Адаптиране на алгоритми, така че да се идентифицират възможните фалшиви новини, но с достатъчен човешки редакционен надзор.

• Предотвратяване на злоупотреби или неправомерна намеса в свободата на изразяване на мнение и изразяване.

• Обучение на хората как да филтрират/да алармират за дезинформация при ясни случаи.

• Информиране на потребителите, когато определено съдържание е било генерирано или разпространявано от ботове, а не от хора.

• Информиране на потребителите за критериите и/или алгоритмите, използвани за показване на съдържанието (защо виждат определено съдържание).

• Инвестиране в технологични решения за укрепване на възможностите за проверка на съдържанието, по-специално за генерирано от потребителите съдържание, за да не допринасят за разпространението на фалшиви новини.

• Наемане на екипи, които да проверяват факти (fact-checkers) в съдържанието на онлайн платформите.

Какво могат да направят рекламодателите?

Механизми за блокиране на спонсорирано съдържание от профили, които редовно публикуват фалшиви новини, което могат да правят онлайн платформите могат да се имат предвид като модел да се насърчат рекламодателите да не ориентират реклами към уебсайтове и медии, които разпространяват фалшиви новини.

Това означава и осъзнаване на проблема от продуктово-ориентираните индустрии, защото рекламата на техни продукти в сайтове и медии, които разпространяват фалшиви новини подкопава и интегритета и доверието и към техния бизнес и техните продукти.
Осигуряване на по-голямо финансиране, реклама или средства за информационни кампании към медийни организации, които предоставят онлайн надеждна информация и доказано спазват журналистическата етика.

Какво могат да направят новинарските медии и медиите изобщо?

Медийните организации, които произвеждат новинарско и публицистично съдържание, биха могли да помогнат на аудиторията да получи надеждна информация и да предотврати разпространението на дезинформацията онлайн.

Инструментите са това са толкова естествени, колкото професионалната, качествена и етична журналистика, която могат да извършват журналистите, репортерите и редакторите:

• Да вършат работата си с адекватно уважение към точността, почтеността и човечността.

• Двойна и тройна проверка с два или три независими източника, както в старата професионална журналистика.

• Всички публикувани статии да идват от известни източници, чийто интегритет е гарантиран. Всичко, което е непроверено да се публикува с изричното указание, че е твърдение (мнение), а не факт.

• Медийните собственици да инвестират повече в нови форми на журналистика (т.е. разследваща журналистика, базирана на данни), за да предлагат надеждни и атрактивни разкази.

• Яснота при използване на цитирания източник, когато е възможно, без да се губи защитата на анонимността за някои източници. Това е жизненоважно за професионалната разследваща журналистика.

• Използване на контекстуални (background) връзки.

• Връзки към резултатите от проверката на фактите по всички теми или свързани с тях теми.

• Актуализиране на информацията.

• Посочване на това, какво е сигурно и какво не е сигурно в наличната информация.

• Използване на препратки към публичните източници, институциите, научните органи.

• Посочване на несъответствията със здравия разум и следване на принципите на логиката.

• Редакторите трябва да изискват критично четене на онлайн форумите от страна на репортерите.

• Онлайн отделите на медиите да предоставят добросъвестно модериране на взаимодействието между медиите и техните читатели, слушатели и аудитория.

• Внимателно маркиране на съдържанието, което е генерирано от гражданите, т.нар. съдържание, генерирано от потребителите (UGC) и това, което е било потвърдено като факти от него.

• Редакторите трябва да избягват плагиатството и некритичното копиране (copy/paste) на статии, което честно се случва без проверка на произхода на съдържанието (често срещано в някои източноевропейски онлайн и печатни медии).

• Ясно видими Disclaimers (отказ от поемане на отговорност за съдържание предоставено от трети страни).

• Избягване на скрито рекламно съдържание.

• Избягване на Advertorials – рекламни съобщения „дегизирани“ като редакционни позиции или мнения.

• Добро редактиране.

• Ясно маркиране на обновяваното съдържание (update).

• Използване на коректори.

• Извинение, когато информацията трябва да бъде коригирана.

• По-голямо внимание и ресурси за проверка на фактите в отговор на потопа от фалшиви новини.

• Медийните организации биха могли да разполагат и със секция за проверка на фактите на своите уебсайтове, където могат да се споменат имената на хората, които се занимават с проверка на факти (fact-checkers).

• Увеличаване на сътрудничеството с други медийни организации по отношение на проверката на факти.

• Помощ за читателите/аудиторията да развият умения за медийна грамотност, за да имат критичен прочит спрямо онлайн фалшивите новини.

• Помощ за читателите/аудиторията да преценяват информацията спрямо времеви и пространствени координати (кога и къде я четат, с връзки към източници).

• Подкрепа на организациите на гражданското общество и на платформите за споделено участие (по модела на Wikipedia / Wikinews) за подобряване на мониторинга и разкриването на фалшиви новини.
Какво могат да направят гражданските организации?

Да изпълняват своята работа с дължимата грижа и добросъвестност; да практикуват необходимата прозрачност и да подкрепят медиите и онлайн платформите със своите експертни познания.

Журналистическа организация като АЕЖ, която освен професионална е и организация, част от гражданското общество, има капацитета да допринася за добрата информираност относно моделите на дезинформацията и да информира едновременно и журналистите и аудиторията/потребителите за начините, по които бихме могли да осигурим по-малко шум и по-малко вреди в комуникационните канали.

В случаи като международната мрежа на АЕЖ и партньорските й организации в Европа могат да се съчетаят националните/местни и европейските усилия.

Например с подкрепата на ЕС, такива организации биха могли наистина да допринесат за намаляване на шума в системата.

Финансирането и инвестициите са необходими повече за хората, отколкото за машините и повече за качествена журналистика и професионални обучения.

Журналистическите организации като АЕЖ биха могли да работят и за кампании за медийна грамотност и биха могли да развиват дейности не само за журналистите, но и за аудиторията като цяло - как да се различава информационното съдържание, как да се проверяват новините, по какво потребителите да се ориентират на кого да се доверят и т.н.

Какво могат да направят публичните власти на национално, местно и европейско ниво срещу разпространението на фалшиви новини?

Много е важно органите, които оперират със средствата на националните или европейските данъкоплатци да не се заблуждават относно мотивите на политици, които вместо да се противопоставят на дезинформацията, ще се опитват да защитят личните или партийните си интереси под формата на борба с фалшивите новини.

Публични пари на данъкоплатците да не се отпускат за медиите, които разпространяват дезинформация, само защото имат висок рейтинг (reach) до аудиторията.

Да се предоставя по-голямо финансиране с публични средства за информационни кампании на медийни организации, които създават онлайн надеждна информация и нямат провинения спрямо правилата на журналистическата етика.

Образование, реклама от правителствени органи, която да повишава чувствителността по опасността от фалшивите новини, сътрудничество между държавите, проучвателни органи, които да получат повече медийна експозиция, за да могат обикновените граждани да знаят къде да търсят факти са сред мерките, които биха били от полза.

Политиците трябва да бъдат държани на критичен фокус, и особено по време на избори за техни твърдения, които почиват върху полуистини.

Когато рекламни кампании, политици и държавни служители, спонсорирани от правителството разгласяват полуистини, или когато компаниите, използват полуистини като средство за рекламиране на продуктите си, те трябва да бъдат държани под отговорност. Гражданите трябва да имат право, през форуми и обратна връзка с институциите, да оспорват съмнителната информация и да могат да я проверяват.

Трябва да се инвестира в обучението и образованието. Само това ще даде възможност на потребителите да оценяват адекватно и да използват онлайн информацията без да стават жертви на фалшиви новини.

Подкрепа и финансиране на организациите на гражданското общество за подобряване на наблюдението и разкриването на фалшиви новини.

Насърчаване на разработването на нови форми на сътрудничество с медиите, fact-checking организациите и организациите на гражданското общество, за да се прилагат нови подходи за противодействие на фалшиви новини.

Затрудняване на приходите от реклами на държавни предприятия или на европейски програми, в уебсайтове, публикуващи фалшиви новини.

Подкрепа на организациите на гражданското общество и на платформите за участие (например, използвайки модела на Wikipedia / Wikinews) за подобряване на наблюдението и разкриването на фалшиви новини.

Нова институция, която да наблюдава/регулира в борбата с Фалшивите новини?

Изключително важен е въпросът дали независима институция, без значение дали ще я наричаме обсерватория/уебсайт/агенция (свързваща платформи, медийни организации и организации за проверка на факти), може да помогне за проследяване на дезинформацията и разпространението на фалшиви новини, да подобри разкриването и да улесни осветяването на различни източници на фалшивите новини онлайн. Каква ще бъде добавената стойност от такава институция, ако изобщо има такава?

АЕЖ смята, че обществеността би могла да има ползи от независима обсерватория, която действа преди всичко като център за знания - събира проучвания и предоставя общи съвети за това какво представлява и как да се справят потребителите с дезинформацията онлайн, вместо да се прави твърда държавна регулация.

В зависимост от ресурсите и само при условие, че дадена държава-членка на Европейския съюз има способността и механизмите да следва върховенството на закона, и само ако тази държава може да гарантира истинска независимост на този орган, в съответствие с най-високите европейски ценности и принципи, подобна институция може да има и следните дейности:

• Да прави мониторинг на популярни публикации в социалните медии.

• Да отправя искания и съответно да финансира организации, които да правят проверка на фактите (fact-checking) и да отправя публични предупреждения спрямо платформи, публични органи и др., когато установи, че определени техни действия трябва да бъдат маркирани като дезинформация.

• Да прави мониторинг на популярни публикации в социалните медии, проучване на фактите и разработване на контра-разкази, когато е необходимо.

• Да събира фактическа информация (и евентуално потребителителски рейтинги) за всеки източник, за да се създаде фактическа снимка на дейността и репутацията на всеки източник.

Всичко това обаче е възможно само в една Идеална държава (по Платон) и при предпоставката на идеята за Вечен мир (по Кант) и спазване на всички международни и европейски конвенции, гарантиращи върховенството на правото и човешките права.

В противен случай, е по-добре публичните власти, които разпределят обществен финансов ресурс в европейските демокрации, да заложат на професионалната журналистика, на образованието в медийна грамотност и критическо мислене на населението и в създаване на стимули за медиите, технологичните компании и бизнеса да спазват правилата. Атаката срещу доверието в демократичните институции може да отреже клона, на който стоят всички, които са подложени на съзнателни кампании по дезинформация в условията на неимоверното ускоряване на разпространението на шума в комуникационните канали.

Автор: Ирина Недева

Снимка: commons.wikimedia.org / CC BY-SA 2.0

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.