Журналист с книга в ръка: Радина Колева

От АЕЖ

2018-01-04 15:30:12   |  Прочитания:1050  |    |  1 коментара

АЕЖ-България публикува поредица от материали на тема „Журналист с книга в ръка“, с които целим да насочим вниманието към фундаменталната обвързаност между четенето, начетеността, любопитството и журналистиката. Считаме, за темата важна, тъй като хората, чиято работа е да информират останалите, трябва да имат богата обща култура, познания в различни области и въображение – все неща, които четенето подхранва по неповторим начин.

Следващият ни гост е Радина Колева.

Радина Колева съвсем доскоро работеше като журналист в Investor.bg, където пишеше предимно за централни банки, форекс пазари и макроикономика. Има опит като водещ на седмичното предаване Invest/Or по Bloomberg TV Bulgaria и като международен редактор в Dnevnik.bg. Радина има бакалавърска степен по журналистика от СУ „Св. Климент Охридски“. Като възпитаник на немска гимназия, проявява нескрит интерес към Германия, където прави няколко специализации, включително в Бундестага. Обича да тича и да ходи по планини. Харесва кратки текстове с кратки изречения.

„Хладнокръвно“ на Труман Капоти

Тази книга се счита за първия документален роман. Самият Капоти научава от кратка вестникарска хроника за жестоко убийство в щата Канзас. Пътува дотам заедно със своята близка приятелка Харпър Ли (авторката на „Да убиеш присмехулник“) и провежда множество интервюта, включително с извършителите на престъплението. В самото начало на романа се знае кои са убийците и как е извършено престъплението, но книгата е изключително вълнуваща до самия край. Никога не съм можела да кажа коя е любимата ми книга, но „Хладнокръвно“ със сигурност влиза в топ 3.

„1984“ на Джордж Оруел

Когато говорим за журналистика, тази класика няма как да се подмине. Освен това в епохата на фалшивите новини и пропаганда по редица канали антиутопиите отново идват на дневен ред. Прочетох „1984“ през 2013 г., когато мащабни улични протести в България настояваха за оставката на кабинета „Орешарски“, и това направи посланието на книгата още по-силно.

„Човекът, който се смее“ на Виктор Юго

Редом до класиките „Клетниците“ и „Парижката Света Богородица“, този роман сякаш остава незаслужено встрани. Книгата също без съмнение влиза в личния ми топ 3. В центъра стои любовната история на сляпата Деа и обезобразения Гуинплейн, около която се изгражда разказът за обществото в Англия през 17. век.

„Печат към свободата. Бягство от Германия към Германия“ на Рюдигер фон Фрич

Авторът на тази книга е днешният посланик на Германия в Русия. Книгата разказва за собствените му преживявания. Фон Фрич и още трима младежи на около 20 години бягат от Източна към Западна Германия през 70-те години на миналия век. Пътуването им не е през границата на ФРГ и ГДР, а с кола през източния блок, включително през България, като крайната цел е Гърция, където да достигнат до посолството на ФРГ. Самият Рюдигер фон Фрич организира това опасно пътуване. За мен книгата беше изключително интересна, тъй като за щастие нямам съзнателни спомени от комунистическия режим в България. Освен това много увлекателно, вълнуващо и в детайли е разказано как се подготвя и осъществява бягство от диктатура, още повече във времена, когато няма мобилни телефони, интернет и социални мрежи.

Fragile Empire. How Russia Fell In and Out of Love with Vladimir Putin на Бен Джуда

Тази книга ми беше препоръчана от редактора ми, когато в международния отдел на Dnevnik.bg всекидневно пишехме за конфликта между Русия и Украйна, който все още продължава, въпреки че не е във фокуса на медийното внимание. Разказва за възхода на Владимир Путин – от оскъдната информация за детството му, през кръга олигарси в Санкт Петербург, до това какво закусва и колко дълго плува в басейна в резиденцията си недалеч от Москва. Неотдавна си говорих с Андреас Умланд, германски експерт, базиран в Киев, и той също препоръча книгата като добро четиво за начинаещи, които искат да научат повече за днешна Русия. Първи впечатления може да получите от материала на Бен Джуда в списание Newsweek от лятото на 2014 г.

„Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров

Победителят в предаването „Ръкописът“ по БНТ е още една история за действителни събития от недалечното минало. Става въпрос за обсадата на Сараево през 90-те години и за любовта между сърбин и босненка във времена на кървава война. Една от най-трогателните и същевременно тежки, вълнуващи книги, които съм чела през последните 2-3 години. „Аз още броя дните“ припомня какви зверства са се случвали на територията на Европа само преди около 20 години.

„Гроздовете на гнева“ на Джон Стайнбек

Тази година успях да прочета няколко книги на Джон Стайнбек. От всичко негово, което съм чела, най-много ме впечатли „На изток от рая“, но всеки един от романите му носи нещо характерно и е трудно да се подредят по какъвто и да е ред. Все пак аз бих препоръчала „Гроздовете на гнева“ и „Зимата на нашето недоволство“ като прекрасни илюстрации съответно на Великата депресия в САЩ и на вътрешните борби на главния герой Итън Алън Холи в американското общество през 60-те години.

„На дъното“ на Гюнтер Валраф

Книгата е резултат от работата на Валраф като журналист под прикритие през 80-те години на миналия век. В демократичната ФРГ той се представя за турски гастарбайтер и описва преживяванията си в големи германски концерни. ФРГ дължи немалка част от своето впечатляващо икономическо развитие преди Обединението именно на гастарбайтерите, основно от Турция. Книгата на Валраф представя, от една страна, друг, по-нелицеприятен ъгъл на германската икономика, а от друга, как се прави журналистика под прикритие.

Снимка: Личен архив

Kоментари (1)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.

Мартин Кръстев   |   2018-01-04 21:58:11

Добър подбор, точно и сбито описание на романите от Р. Колева.