Медийната 2017 година в „365 думи“

От АЕЖ

2018-01-02   |  Прочитания:2256  |  Последно добавени  |  0 коментара

Традиционно Асоциацията на европейските журналисти – България се обръща към журналисти и медийни експерти в края на годината, като обобщава техните мнения и оценки за периода. Представяме ви няколко коментара за отминалата 2017 г, в които със сигнални букви се открояват темите за политическия натиск, състоянието на обществените медии, заплахите към журналисти, моралът на журналистическата професия, криворазбраните стандарти за качество и висок рейтинг и още:

Година на тоталната медийна подмяна

Медиите не само информират и формират мнение, но имат ангажимента да разследват злоупотребите, извършени от хората на власт. Ако те не са свободни и независими, то на практика са използвани, за да тласнат общественото мнение в услуга на управляващия политически или икономически елит.


Весислава Антонова, в. Капитал
Изпратихме година на тоталната медийна подмяна. Журналистите са на път почти напълно да загубят свободата си и да паднат в клопката на политическата класа.

Битката за свободата на словото е процес, а не еднократен акт. Изисква постоянство от журналистите и от гражданското общество. Реакциите при конкретни случаи са необходимо, но недостатъчно условие. Колкото по-бързо го разберем толкова по-добре и толкова по-голяма е надеждата журналистите да се върнат там където им е мястото на страната на истината и на гражданите. Едва ли има някой, който да се съмнява, че без свободни медии никое общество не може да развива демократични и ефективно работещи институции.

Медиите имат важна роля в обществото. Те не само информират и формират мнение, но имат ангажимента да разследват злоупотребите, извършени от хората на власт, особено когато институциите не са в състояние да го сторят. Ако медиите не са свободни и независими, те на практика са ползвани, за да тласнат общественото мнение в услуга на управляващия политически или икономически елит. Това се потвърждава и от годишните изследванията на Асоциацията на европейските журналисти, Фондация „Медийна демокрация” и социологическа агенция „Алфа рисърч”, от които става ясно, че недоверието към българските медии е над 65 % , а страната ни е на 109-то място от 180 по показателя свобода на медиите в годишната класация на „Репортери без граници“. Прогнозите за предстоящата класация на организацията са мрачни и се очаква медийния пазар да падне още по-надолу в нея.

Припомням един от най-емблематичните случаи от отиващата си година, който в голяма степен е метафора на състоянието на медиите в България, които все по-често стават жертва на политическата арогантност.

Българската журналистика и в частност „Нова тв“ отдавна получава открити заплахи и предупреждения от политици и то в пряк ефир. Достатъчно е да си припомним случаят от септември с махането от екран на водещата на „Здравей, България” Анна Цолова, арогантното поведение на вицепремиера Валери Симеонов и бившия депутат от ГЕРБ Антон Тодоров през октомври с колегата и - Виктор Николаев.

„Не се опитвайте да клатите държавата“, каза Симеонов, разярен от въпросите по скандала за управлението на Хасково, наречен „Кумгейт“.

Николаев попита: „Аз клатя държавата или вие?“. „Нека не влизаме в жълтини и да превръщаме темата от „Кумгейт“ в не знам и аз какво. За мен виновен е кметът на Хасково. Той е назначил хора на временен договор и после не е провел конкурс, а им е направил договора постоянен. Вие например също сте били назначен на временен договор, после са ви го направили постоянен. Вижте колежката ви - беше тук, а ето, останахте си сам", даде същия пример Симеонов, като добави: „Утре, ако съм злонамерен, ще разработя един „Викторгейт“.

Припомнете си:
2016 г през погледа на журналистите и експертите
2014 г през погледа на журналистите и експертите

Грозните политически нападки в телевизионното студио отприщиха основателно недоволство в социалните мрежи и декларации в защита на Виктор Николаев и журналистическата професия.

Отношението към двамата водещи на един от най-рейтинговите сутрешни блокове в българския ефир не е изолиран случай. Година по-рано от сайта на „Нова” бяха свалени карикатурите на художника Чавдар Николов. Тогава най-често иронизирания от него образ бе този на премиера Бойко Борисов. Рубриката с карикатури бе в рамките на сутрешния блок на „Нова”. Днес тя отсъства от ефира на медиата, въпреки заявеното намерение на художника да бъде предоставен нов договор.

Няма как да бъде забравен и поздрава на депутата от ДПС Йордан Цонев в студиото на „Здравей, България“, когато Николаев още водеше с екранната си партньорка Ана Цолова. „Делян Пеевски, ви изпраща много поздрави и ви пожелава творчески успехи...“. Няколко месеца по-късно Цолова вече не е водеща по „Нова тв“.

Сега изглежда наред е БНТ, която заради обществения си характер и функции е единствената защита на гражданите от политиците, но те са амбицирани да им я отнемат. Показват го назначенията в управителния съвет и програмния директор на БНТ1. Опитите да се свалят предавания и събеседници. Затова трябва да внимаваме и да следим какво искат да направят от обществените медии политиците. Мегафони на властта биха направили климата в обществото още по-суров и биха лиши гражданите от достъп до обективна информация.

 

Властта показа „спаружени мускули“ върху журналистите

Задълбочава се поляризацията в медиите, която оставя особено силно публиките без избор – между пропагандното съдържание и корпоративната журналистика.


Доц. Жана Попова, СУ „Св. Кл. Охридски“

2017 бе година на предупрежденията, отправяни към журналистите. Представляващите властта изобразиха представата си, че предупреждението е знак за осигуряване на временно мълчание.

Предупредителните действия към собственика на медии Иво Прокопиев в края на годината бяха предхождани от предупрежденията за съдебна проверка към двама водещи на сутрешния блок Виктор Николаев и Анна Цолова от евродепутата Николай Барекова. Обвиненията на евродепутата бяха опровергани от извършената проверка. Журналистите от регионалните издания продължават да работят под натиск, за който чуваме в столицата само ако бъде оповестен от „глобално“ издание като „Биволъ“, както се случи със заплахите и предупрежденията към автори и издател на врачанския сайт „Зов нюз“.

Задълбочава се поляризацията в медиите, която оставя особено силно публиките без избор – между пропагандното съдържание и корпоративната журналистика.

БНР остава единственото информиращо радио, „Дарик“ продължава да оцелява на ръба на затихваща информационна функция. Особено по отношение на радиото все по-важен става проблемът със собствеността на медиите. Но всяка година този проблем отеква някъде по папките на институциите.

2017 година ще остане като годината, в която властимащите демонстрираха спаружени мускули върху журналистите. В едно и също предаване депутат от ГЕРБ и вицепремиер в правителството на ГЕРБ от страна на партньора им „Обединени патриоти“ демонстрираха нетърпимостта си към питащите журналисти чрез властта, която представляват. Депутатът от ГЕРБ Антон Тодоров беше обявен като бъдещия председател на Комисията по досиетата. Думите му към водещия на сутрешния блок Виктор Николаев доведоха до оттеглянето на кандидатурата му от партията му и оставка в парламента, но и оставянето на поредната институция без смяна на управлението й. БНТ, БНР, bTV и „Нова тв“ бяха заплашени със съдебна разправа от вицепремиера Валери Симеонов заради начина, по който били отразили как един вицепремиер разговаря с водещия на „Нова тв“. Стана ясно, че „даването под съд“ е мярка за озаптяване на говоренето поне временно. А всъщност разговорът започна от питането на опозиционната БСП за шуробаджанащина и назначенията в област Хасково… и спря до стола на Анна Цолова. За да стане ясно от единственото разследване на bTV, че роднинските връзки не са законодателен, а морален проблем, по примера на Министерството на здравеопазването.

През 2017 г. СЕМ проведе избор на генерален директор на БНТ след едногодишно забавяне с всевъзможни оправдания пред обществото. Избор, който остави усещането, че мнозина виждат все още БНР и БНТ по-скоро като държавни медии, отговарящи формално на нормите за обществени медии, които уж всички членове на регулатора рецитират наизуст.
Така се очертават две дефицитни полета: едното е на разнообразие, а не на множене на еднообразни медии, а второто – на системно правена, а не спорадично появяваща се журналистика.

 

Най- веселото за журналистиката е че тя прописа и спомени

В света на разклатените ценности. Същите тези разклатени ценности често пречеха на патриотизма и го превръщаха в патриотарстване, градяха образа на бежанеца и на онези, които ни спасяваха от нашествието му… Журналистиката ни догонваше в крачка атентати, загинали хора, унищожени светове.


Михайлина Павлова, БНР

Изключително впечатление ми направи сборникът, излязъл под редакцията на доц. д-р Жана Попова и доц. д-р Вяра Ангелова „БНР и БНТ- между държавата и обществото от 1989 година до 2015“, издание на Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ от тази година . Историята на България, разказана чрез историята на двете обществени медии и техните генерални директори. Изобщо не е нужно да четеш между редовете на това изследване, а и можеш все още да правиш паралели.

Започвам така текста си, защото докато го пиша научавам, че Националната ни обществена телевизия е останала без директор на най-важната си дирекция „Новини и актуални предавания“. Причината за това и за други промени и назначения там тепърва ще бъде повод за анализи и коментари. И не само. И не само.

Мисля си, че основният проблем пред журналистиката бяха етичните предизвикателства пред нея във времето, в което пропагандата и дезинформацията изтласкваха на заден план фактите и аргументите.2017-та бе година, в която не спирахме да се питаме къде е моралът на професията, практикувана от нас с любов. Бяхме на границата, а от другата страна ни се присмиваше хейтърството, троловете, фалшивите новини и анонимността на социалните мрежи. Медиите създаваха образа на политика, а той се превърна в „ телохранител“ на свободното слово. Ха, свободното слово! Или се разми смисълът на това тъй брилянтно словосъчетание? Заради цензурата и заради политическите нрави често журналистиката загубваше смелостта си, макар призванието й е да работи в защита на обществения интерес. В света на разклатените ценности.

Същите тези разклатени ценности често пречеха на патриотизма и го превръщаха в патриотарстване, градяха образа на бежанеца и на онези, които ни спасяваха от нашествието му… Журналистиката ни догонваше в крачка атентати, загинали хора, унищожени светове.
В дневният ред на теми, които вълнуваха българските журналисти бе и усещането за общност. Гилдията ужасно страда от липсата на единство по важните въпроси на деня и на професията. Но къде да търсим консолидирането си когато зависимостите и медийната собственост не са осветлени, когато те заплашва уволнение, когато е обезценен трудът ти? Не, не, това не е извинение за несправяне. Но може да е умора от битката….с мафията, която има държава и медии.

Бих искала да напиша радостни думи за най- младите в професията, но тук статистиката ще ми изиграе лоша шега.
Най-веселото през тази година за журналистиката е че тя… прописа… и спомени. Събра пръснатите си мисли в различни издания, подреди приоритетите си и ги затвори зад кориците на новите си книги. Неизследвана страница в литературата - не точно публицистика, не точно документалистика, не точно художествена проза. Аз не виждам нищо лошо в това. Напротив. Журналистиката показва по всякакви начини, че не е мълчаливо занимание. Значи има надежда.

 

Грамотност срещу резистентността

Мотивът: „рейтингът над всичко” толкова доминира предаванията, че се достига да крайна точка на резистентност. Езикът на омразата е превърнат в модел, ако не говориш в подобен стил – няма да си поканен в студията, не си „интересен”. Потъпкването на достойнството, навлизането в неприкосновеното е норма, дискриминацията - ежедневие.


Розита Еленова, член на Съвета за електронни медии (СЕМ)

Годината като че ли даде фокус върху обществените медии – тяхната организация и управление като значимост. БНР и БНТ застанаха в този фокус от различни ъгли, под една или друга форма - БНР с неуредените авторски права, а БНТ поради смяната на мениджърския състав.

Кризата в националния обществен доставчик беше прецедент. Едва ли когато през 90-те страната ни излиза от „черни списъци”, някой предполага, че в 2017-та обществена медия ще бъде в тази ситуация. Шест месеца БНР и сдружение за авторски права не можаха да се договорят.

БНТ смени своя генерален директор след два мандата отново с „вътрешен човек”. Там промените текат през последната четвърт на годината, резултати обаче не могат да бъдат отчетени в тази.

През 2017-та и двата големи търговски доставчика си позволиха да излъчват интервюта на хора с белезници. Мотивът: „рейтингът над всичко” толкова доминира предаванията, че се достига да крайна точка на резистентност. Езикът на омразата е превърнат в модел, ако не говориш в подобен стил – няма да си поканен в студията, не си „интересен”. Потъпкването на достойнството, навлизането в неприкосновеното е норма, дискриминацията - ежедневие. Перманентно показване на един кадър с насилие: над ученички, камериерки, футболисти е с претекста: необходимостта на зрителя да бъде информиран!

Преекспонирането на инциденти най-вече в телевизионните програми, непремереното достигащо до бруталност незачитане на интимното пространство, акцентирането върху лични драми - извежда на преден план темата за професионалните стандарти и етични норми. Възниква неминуемо въпросът за ролята на саморегулационните механизми при предпазване на аудиторията от медийната свръхактивност в подобни събития, както и за внимателно предотвратяване на вторично травмиране по отношение на пострадали и зрители. Поднасянето на информацията в програмите на големите търговски медии предизвиква силна реакция сред обикновените зрители, най-вече в социалните мрежи, което е следствие от подхода, стилистиката, журналистическата лексика. Всичко това обаче не довежда до саморегулация.

Атентатът по време на концерт на Ариана Гранде в Манчестър бе водеща новина в емисиите и сутрешните блокове в националните медии. Кадрите, многократно тиражирани през следващите дни, показват бягащи хора, хаос и напрежение, но нито в един от тях не се съдържат лица на ранени, тела на загинали или други стресиращи за зрителите аудио-визуални елементи. Голяма част от информацията е на базата на оповестени от BBC факти и подробности около инцидента. Този случай е пример за професионално отразяване на актуалното – информация поднесена с чувство на отговорност.

Грамотността на зрителите и най-вече медийната грамотност на зрителите е спасението, вярвам, че това е истинският път за освобождаването от резистентността, както и съм убедена, че гоненето на рейтинг без отговорността, че създаваш модели за подражание, е коварен и непредвидим бумеранг.

 

Редактор: Илия Вълков

Колаж: Иван Панов

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.