Да бъдеш журналист: състояние на професията

От АЕЖ

2017-10-17 14:14:56   |  Прочитания:337  |    |  0 коментара

Докладът „Да бъдеш журналист: състояние на професията“, изготвен в партньорство с екип на Фондация „Медийна демокрация“ (ФМД)., е първият по рода си анализ на журналистическата професия в България, осъществен с инструменти на медийната антропология. Данните за изследването са събрани в периода февруари – юли 2017 г. на базата на интервюта с 30 журналисти, споделящи разнообразен трудов опит. Включени са представители на всички видове медии и от различни населени места в страната. Резултатите бяха представени на 17-ти ноември във Френския институт.

Пълният текст на доклада можете да свалите оттук -Да бъдеш журналист състояние на професията, 2017


Автори на доклада са изследователите Орлин Спасов, Николета Даскалова и Валентина Георгиева. Те разглеждат в дълбочина връзката между различни социални факти от личните биографии на журналистите и начина им на действие в професионалното поле. В обхвата на изследването попадат теми като: семейна среда и образование, ранни мотивации за избор на професия, трудова миграция и кариерно развитие, актуално състояние на условията на труд и на работната среда в медиите, форми на контрол и критерии за качество, свободно време на журналистите и др.

Основни изводи

Образование
Средното образование на журналистите най-често е с хуманитарен профил – обикновена или езикова гимназия. Тази предимно хуманитарна ориентация се запазва и при висшето образование. Еднакво вероятно е то да е журналистика или филология (българска или чужда). Ако висшите образования са две, стандартно отново е налице комбинация между филология и журналистика. Голяма част от журналистите владеят английски и/или други чужди езици. Далеч не във всички редакции обаче се налага използването на това знание във всекидневната работа.

Специализираното университетско образование по журналистика получава значително повече критични, отколкото положителни оценки. Като най-сериозна негова слабост се очертава недостатъчното формиране на практически умения. Малка част от журналистите смятат, че образованието по журналистика (поне магистратура) е задължително за професията. Значителна част от работещите в медиите виждат повече предимства в друг вид висше образование: филология, икономика, право, европеистика и др.

Макар по-специализираното знание да е високо ценено, сред журналистите е широко разпространено мнението, че видът на образованието не е от решаващо значение за успешна кариера. Журналистиката се разглежда по-скоро като професия, в която ставаш добър с упражняването ѝ.

Изследването показва, че изучавалите журналистика имат шанс да получат най-топъл прием в обществените медии и в частните радиостанции, където те преобладават над колегите си, получили друго висше образование

Професионални пътища
Практикуването на журналистика не е обвързано с изискване за вписване в колегия или издаване на лиценз. Входът в професията е свободен и позволява ранен старт на кариерата – още в ученическите години. В същото време възрастовият диапазон за начало на журналистическа работа е относително широк.

Професионалните пътища на заетите в сферата на журналистиката очертават разнообразни траектории. Най-краткото регистрирано задържане на едно работно място е няколко месеца, а най-дългото – повече от 20 години. Чести смени на местоработата има във всички възрастови групи. Водеща причина за трудовата миграция са неприемливите условия на труд (недостатъчно заплащане, претоварване, напрежение). В редица примери загубата на работно място се дължи на процеси, които не зависят от самите журналисти – финансови затруднения на работодателя, съкращаване на щата, промяна на собствеността, фалити. Една трета от респондентите са се сблъсквали с подобни казуси поне веднъж в кариерата си.

Колебанията в средата поставят журналистите в режим на постоянна адаптивност и налагат гъвкави прагове на критериите за удовлетвореност. Цялостната нестабилност от своя страна затруднява утвърждаването на общи ценности и визии за професията. Създават се предпоставки не толкова за колективни политики, а по-скоро за индивидуални стратегии за оцеляване.

Разказите на респондентите свидетелстват, че човек лесно може да започне работа като журналист, но и лесно може да изпадне от професията. В крайна сметка представата, че журналистиката е привлекателно занимание, често може да се окаже измамна в хода на реализацията. Най-често срещаната професионална алтернатива са връзките с обществеността. За немалка част от респондентите работата в медия губи от своята атрактивност заради налагани ограничения и напрегнати условия и те с готовност биха заменили журналистиката с по-творчески занимания

Работна среда
Налице е повсеместна тенденция на намаляване на човешкия ресурс в медиите. Поддържането на тематични ресори се оказва лукс, който все по-малко редакции могат да си позволят. Златният стандарт един ресор да се поддържа от няколко журналисти се заменя от актуалната практика един журналист да обхваща няколко тематични зони. На този фон единици са медиите, които организират вътрешни обучения за своите кадри.

Почти във всички редакции важи принципът на взаимозаменяемостта. В същото време мотивацията за работа е променлива и зависи от цялостната атмосфера в медията. По-голяма сплотеност има в по-малките екипи и в редакциите, в които журналистите се познават отдавна или са на сходна възраст. В най-напрегнати условия работят отделите, отговарящи за новините и актуалните програми на големите електронни медии.

Отношението към новите колеги в редакциите в повечето случаи е дружелюбно. Периодът на адаптация обаче е кратък и новодошлият бързо бива пускан „в дълбокото“, дори когато няма достатъчно опит и има риск от допускане на грешки. Възможностите за обучаване на стажанти са ограничени.

Феминизацията на професията, регистрирана от предходни проучвания, се потвърждава и от настоящото изследване. Жените обаче заемат както нископлатени позиции, така и отговорни длъжности. Етническият или религиозен плурализъм в редакциите е или крайно ограничен, или не се забелязва.

Условия на труд


Широко споделено е впечатлението, че през последните няколко години условията на труд в медиите се влошават. Стандартното заплащане е около или под средната работна заплата. Същевременно професията се характеризира с големи неравенства във възнагражденията – както между столицата и другите населени места, така и в рамките на конкретни национални медии. Понякога дисбалансите се изразяват в четирикратно по-високи или съответно по-ниски възнаграждения. Любопитно е, че нивото на заплащането не е непременно правопропорционално на качеството на медийното съдържание. Степента на удовлетвореност пък не зависи единствено от размера на възнаграждението.

Характерна трудовоправна политика в медиите, особено в печатните и онлайн издания, е разделянето на възнаграждението на две части – по трудов договор на минимална заплата и на допълнителни авторски хонорари по граждански договор. Тази формула спестява разходи за медията, но ощетява журналистите откъм осигуровки и в крайна сметка засилва социалната им несигурност и поставя бъдещето им в риск. Понякога работодателите прибягват до неформални решения, с които частично компенсират неблагоприятните условия.

Допълнителното материално стимулиране и прилагането на социална политика над задължителния минимум се среща в много малко редакции (в някои от големите електронни медии). На този фон изследването регистрира случаи, при които не само че няма стимули, но се налага журналистът да влага лични средства и консумативи в работния процес. Други крайни, но често срещани практики, са свързани със забавянето или неизплащането на възнаграждения с месеци. Тези явления се срещат и на централно, и на регионално ниво, като най-фрапиращите казуси препращат към медии и журналисти извън София.

Работното време по правило е ненормирано. Преумората и стресът са често срещани. Влияние оказват недостатъчно добрата организация, дефицитът на човешки и материални ресурси, претоварването с дежурства, необходимостта от бърза реакция. Най-интензивен и съответно обременяващ е ритъмът във водещите електронни и онлайн медии. Здравословните проблеми вследствие на работата не са изключение.

На общия фон на несигурност средата все пак предлага и острови на относителна устойчивост. Такива са например обществените медии, където, въпреки че работното време също е ненормирано и има дисбаланс в натоварването между кадрите, са налице някои предимства спрямо частния сектор, като по-добре уредените условия на труд са колективният трудов договор и активната роля на синдикатите .

Форми на контрол и ефекти върху качеството на работата


Изследването потвърждава тенденцията на засилване на натиска върху медиите от страна на политически лица и икономически актьори. На по-сериозно влияние са изложени журналистите в регионалните медии, където се наблюдава сериозна зависимост от местната власт, в частност чрез договорите за информационно обслужване. В резултат на дългогодишни практики на външна намеса сред голяма част от журналистите и редакторите се установява траен навик за автоцензура.

Качеството на медийното съдържание се влошава вследствие на комбинация от редица неблагоприятни фактори: външни намеси в редакционната политика, съкращения на персонал, изискване за произвеждане на голям обем материали, претоварване, недостиг на материален ресурс, неефективно управление.

Придържането към определени правила за качество или спазването на етичен кодекс в голяма част от редакциите не е наложено като практика. Оказва се дори, че не всички журналисти знаят за съществуването на писмен етичен кодекс, който задава правила на саморегулация в професията. Голяма част от респондентите декларират, че разчитат основно на личната си преценка. Други прехвърлят отговорността за материалите, нарушаващи кодекса, на продуценти и/или редактори.

Журналистите са приели, че обществото не гледа на тяхната работа с добро око. Много от тях споделят, че негативният образ на професията им е оправдан. Сами признават, че в условията на работа, в които са поставени, трудно могат да създават качествени продукти. В някои случаи външният негативизъм спрямо собственото им поприще води до загуба на мотивация и до склонност към смяна на професията.

Начин на живот

Повечето от журналистите нямат време за забавление. Формулата осем часа работа – осем часа почивка – осем часа свободно време при тях е нарушена в полза на работата. Дори когато успяват физически да се откъснат от професионалните си задължения, те често посвещават свободното си време на самоподготовка, следене на конкурентни медии, на предавания и други материали, свързани с работата им.

Недостигът на свободно време в много случаи лишава журналистите от възможността да имат устойчиво хоби. Ненормираните работни ангажименти затрудняват предварителното планиране на личното време. Част от журналистите споделят, че не успяват да си почиват пълноценно.

Работещите в медиите рядко имат време за доброволчески дейности, но когато го правят, професионалните им умения са от помощ. Понякога те смятат самата си работа за вид активизъм: с публикациите си могат да подпомогнат една или друга гражданска инициатива или да спрат неблагоприятна промяна в интересуваща ги област.

Професионалното знание на журналистите силно повлиява върху политическия им избор. Те са особено взискателни към кандидатите, които подкрепят с вота си. Някои журналисти напълно се отказват да гласуват или упражняват наказателен вот. Но както подкрепата, така и отказът от гласуване са следствие на висока информираност.

Снимка: Здравко Йончев

*Проучването е част от проекта на Асоциацията на европейските журналисти-България „Медиатор 2: Мост между етичната журналистика и обществото”, подкрепен от фондация „Америка за България”.

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.