Новата стара мисия на журналистиката: Да разбира хората

От АЕЖ

2017-09-05 23:05:40   |  Прочитания:372  |    |  0 коментара

В наши дни журналистиката полага огромни усилия, за да обяснява заобикалящия ни свят, но често забравя изконната си мисия: да разбира.

Това пише Чарли Бекет, журналист, медиен експерт и преподавател в London School of Economics and Political Science (LSE), в материал за Medium. Бекет споделя възгледите на Джон Бърт, изложени в статия в The Times през 1975 г. В нея Бърт говори главно за телевизията, като откроява три типа журналистика. Новините се фокусират върху събитията от деня и често оставят зрителя „объркан и неспокоен“. Фийчърите, за разлика от новините, се гмурват из дебрите на дадена тема, но я представят изолирано – например разглеждат проблема с бездомните хора, без да обръщат внимание на недостига на жилища. Тематичната журналистика се различава от новините и фийчърите с предпочитанието си към информирани анализи и обмена на аргументирани позиции.

Според Бекет тези категории остават валидни, но с уговорката, че от 70-те години насам в тях са настъпили определени промени. Новините циркулират по-бързо от всеки друг период в историята на човечеството заради изобилието от източници, които бълват снимки и информация за всякакви събития. Фийчърите почиват на повече факти и описания благодарение на мащабни проучвания и работа с данни, но дори най-изчерпателните материали страдат от липса на подходящ контекст. Тематичната журналистика е във вихъра си в резултат на растящата популярност на коментарните текстове и разгорещените дискусии по различни въпроси, които генерират трафик и привличат интереса на потребителите на социалните мрежи.

Повече информация, по-малко разбиране

Бекет е убеден, че през последните няколко десетилетия така наречените „сериозни“ медии са станали по-добри в работата си. Журналистите са по-образовани и информирани и имат бърз и лесен достъп до цифрови технологии, с които могат да събират огромни количества информация и мнения и да създават комплексни истории, а аудиторията има потенциален достъп до безпрецедентен набор от източници на добра журналистика.

Защо на този фон, пита Бекет, има толкова много „фалшиви“ новини и партизански материали? Защо медиите не успяха да разберат факторите и силите, които стоят зад политически фигури като американския президент Доналд Тръмп и събития като Брекзит. Защо повечето хора продължават да консумират некачествена журналистика? Защо има толкова много гняв и недоверие към традиционните медии? Защо се публикуват толкова много книги за епохата на постистината?

Като бивш журналист и настоящ медиен анализатор, Бекет смята, че медиите играят изключително важна роля в динамичните и все по-сложни общества в наши дни. Той обаче е категоричен, че качествената журналистика може да допринесе за благоденствието ни само ако медиите разбират по-добре функцията си и заобикалящия ги свят.

Бекет описва следния парадокс: медиите са по-свързани отвсякога помежду си, но не успяват да установят пълноцененна комуникация с публиката.

Според него тази пропаст отчасти е бизнес проблем, както се вижда от спадащите тиражи на вестниците. Въпреки че традиционните издания губят почва под краката си, Бекет отбелязва, че гладът за информация, анализ и дискусии не просто не намалява, а дори се увеличава, тъй като хората са любопитни по природа. Основното предизвикателство пред медиите, казва Бекет, е да убедят младите хора, че си струва да плащат за информация, когато имат достъп до всякакви източници на информация и други развлечения.

„На първо време журналистиката трябва да убеди обществото, че от нея има смисъл и че е полезна“, пише Бекет. „[Журналистиката] трябва да покаже, че знае какво всъщност се случва. Едва тогава тя има правото да представи сметката.“

Корените на проблемите в съвременната журналистика

Журналистите днес са изправени пред чисто практически трудности, присъщи на условията, при които работят. Как хората да преценяват достоверността на новините, пита Бекет, след като те изкачат в нюзфийда им редом със семейни снимки и видеа с котенца?

В същото време медиите губят функцията си на посредници между политиците и избирателите, защото социалните мрежи позволяват на политиците да достигнат директно до хората. Негативно въздействие върху журналистиката имат и ограничените ресурси на медиите и стремежът към публикуване на нови материали на всеки час. При тези условия, пише Бекет, журналистите рядко имат възможността да зададат допълнителен въпрос или да опитат да намерят още един източник на потенциално полезна информация.

Наред с практическите трудности, с които трябва да се справя, журналистиката има и културен проблем, убеден е медийният анализатор. Много от водещите журналисти преминават по идентичен път, който включва следване в престижни университети и трупане на опит през стажове в популярни издания. След като се обучат и започнат да работят като журналисти, тези хора увърждават вижданията и предразсъдъците си и се изолират в своеобразни балони.

Както казва Бекет, социалните мрежи може да са направили медиите по-открити и отговорни, но главно помежду им, а не спрямо останалия свят.

„Дневният ред на водещите медии до голяма степен се определя в редакции, които наблюдават какво казват други редакции“, пише Бекет. „Новинарските организации имат много по-добри данни за аудиторията, което им помага да разберат [нейните предпочитания]. Медиите навлизат в нови платформи като Instagram и WhatsApp, за да са там, където хората провеждат разговорите си и получават информация. Но дори когато го правят добре, основният мотив за тази ангажираност е краткосрочната комерсиалност. Свържи [потребителите] с твоето съдържание с надеждата те да се задържат наоколо достатъчно дълго и да си направят абонамент. В най-лошия случай [този подход] се свежда до различни форми на стръв за кликове [на англ. clickbait], които генерират „харесвания“. Необходими са много повече усилия в посока на по-добро слушане и насърчаване на повече изобретателност и въображение относно създавания продукт.“

Публиката също носи определена вина. Въпреки че утвърдени новинарски организации като BBC остават предпочитан източник на информация по време на извънредни събития заради стремежа си към обективност и безпристрастност, повечето хора са склонни да се „доверяват“ само на журналистиката, която отразява възгледите им. Идентичността и личните чувства карат мнозина да се информират от източници, в които те откриват собствените си разбирания, ценности и мнения.

Фрагментацията в резултат на „балоните“, в които се затварят хората, действително създава трудности, но според Бекет по-големият проблем е, че преминаването към по-голяма субективност възпрепятства общуването между хората.

„[Тази субективност] може да не е от особено значение, когато сте във вашата общност, но трябва да ни безпокои, ако не разбираме общностите, към които принадлежат другите хора“, казва Бекет.

Потенциални решения

От появата си до днес добрата журналистика се стреми да отделя достоверната информация от клюките, догадките, лъжите и откритата пропаганда. Тази функция на журналистиката е повече от ключова в условията на терабайтите информация, която ни атакува ежедневно, за да може на преден план в новинарския поток да бъдат фактите и доказателствата, а не манипулациите.

Журналистиката обаче трябва да отиде още по-далеч, категоричен е Бекет. Съвременният свят – или поне светът, който виждаме през медиите, както изтъква Бекет – е по-нестабилен и идеологически фрагментиран. Днес ценностите, емоциите и идентичността заемат централно място в политиката и оформят политиките и практиките във всяка една област на живота.

„[Журналистите] трябва да имат повече познания, но също така трябва да прояввяат повече емпатия“, казва Бекет. „Те трябва по-добре да разбират „другите“ животи. Това означава, че трябва да излязат от офиса физически и [технологично], но също и да напуснат стадото. [Журналистиката] не трябва да изоставя традиционните си ценности и занаят. Трансформацията обаче трябва да бъде повече от техническа. Медиите трябва да преоткрият интереса си към разбиране на човека.“

Снимка: European Parliament



Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.