Какво показва проучването Media Pluralism Monitor за 2016 г.?

От АЕЖ

2017-05-30   |  Прочитания:946  |  Какво ново  |  0 коментара

Висока концентрация на медийна собственост, която води до ограничаване на гледните точки, представяни в медиите. Непрозрачна медийна собственост, която затруднява гражданите на много европейски страни да оценят достоверността на медийното съдържание. Застрашена редакторска независимост в резултат на промените в рекламния пазар и опити за политическо влияние. Сериозно политическо вмешателство в работата на медийните регулатори, особено при определянето на състава им. Липсваща или изключително ограничена политика за повишаване на медийната грамотност на гражданите, включително в училищата. Ограничен достъп до медии за представителите на много малцинства. Слабо присъствие на жените в медиите.

Така изглежда медийната ситуация в Европа според Media Pluralism Monitor за 2016 г. Съфинансиран от Европейския съюз (ЕС) и координиран от Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода към Европейския университетски институт, Media Pluralism Monitor е инструмент за идентифициране и анализ на потенциалните рискове пред медийния плурализъм в ЕС и в някои от кандидатите за членство. В обсега на най-новото издание попадат 28-те страни членки на ЕС, Турция и Черна гора. Данните са събрани от медийни анализатори в съответната страна, като ключовите индикатори са оценени и от местни външни експерти.

Media Pluralism Monitor оценява рисковете пред медиите в четири области: основна защита, пазарен плурализъм, политическа независимост и социално включване. За всяка област се разглеждат по пет индикатора. Резултатите във всяка област и за всеки индикатор варират от 0 до 100%, като резултати между 0 и 33% се считат за ниски нива на риск, резултати между 34 и 66% – за средни нива на риск, и резултатие между 67 и 100% – за високи нива на риск. Анализирането на рисковете от медийна, икономическа, политическа и социална перспектива позволява на законодатели, изследователи и представители на гражданското общество да научат повече за заплахите пред медийния плурализъм в различни медийни системи.

Що се отнася до медийната среда в България, проучването отчита сериозни рискове предимно в областите пазарен плурализъм и политическа независимост. Три от индикаторите за пазарен плурализъм показват особено високи нива на риск: хоризонтална концентрация на медийната собственост (96%), влияние на представители на бизнеса и собствениците на медии върху редакторското съдържание (92%) и концентрация на собственост на различни видове медии и регулиране на конкуренцията в сектора (89%). Два от индикаторите, измерващи политическата независимост, също попадат в категория висок риск: държавно регулиране на ресурсите и подкрепа за медийния сектор (97%) и политически контрол върху медиите (79%).

Значителни опасности пред медийния плурализъм в България има и по отношение на социалното включване. Два от индикаторите в тази област показват високи нива на риск: медийна грамотност (88%) и достъп до медии на регионални и местни общности и наличие на общностни медии (75%).

В категорията основна защита българските медии са изправени пред ниски до средни нива на риск. Основните проблеми тук са свързани със състоянието на журналистическата професия, стандарти и защита (50%).

Ниски нива на риск в България са идентифицирани по отношение на два индикатора: медии и демократичен изборен процес (18%) и независимост и ефективност на медийния регулатор (20%). В анализа за България, изготвен от Фондация „Медийна демокрация“ в сътрудничество със седем местни външни експерти, се посочва, че ниските нива на риск в тези две категории се дължат основно на наличието на определени политики и закони.

Според изследователите, анализирали ситуацията в България през 2016 г., разнообразните резултати в различните области потвърждават, че в България в много случаи съществува сравнително добра законова уредба, но тя не води до желаните резултати поради неефективно прилагане. Това твърдение се отнася дори за индикаторите с ниски нива на риск. Именно затова тези особености трябва да се вземат предвид при оценяването на нивото на медиен плурализъм в България. Същевременно авторите посочват, че медийният сектор в страната е претърпял важни промени след завършването на изследването, включително поправки на медийни закони, предложения за нови регулации и др. Подобни действия оказват въздействие върху нивото на медиен плурализъм в България и имат потенциала бързо да променят цялата картина.

Обобщение на резултатите и подробни анализи за всяка една от 30-те страни, обхванати от Media Pluralism Monitoring за 2016 г., ще намерите тук.

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.