Предложение за критерии за избор на медийни партньори при комуникация на Българското председателство на ЕС

От АЕЖ

2017-05-05 20:22:25   |  Прочитания:117  |    |  0 коментара

В продължение на среща с бившия вицепремиер по председателството на ЕС г-жа Деница Златева, екип от журналисти и медийни експерти, представляващи Асоциацията на европейските журналисти-България, фондация „Медийна демокрация”, Фондация “Национален съвет за журналистическа етика” (НСЖЕ)  и Комисията за журналистическа етика и др., изготвиха Предложение за критерии за избор на медийни партньори при комуникация във връзка с Българското председателство на Съвета на ЕС.

На 12 април служебното правителство прие Комуникационен план на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г, който следва да бъде изпълняван от новия кабинет с ресорен министър Лиляна Павлова.

АЕЖ и нейните партньори са категорични, че прозрачната и ефективна комуникация на българското председателството на ЕС е от изключителната важност за българските граждани. Ето защо, независимо от политическата конюнктура, ние ще следим изпълнението на Комуникационния план. Надяваме се предложените от нас критерии, целящи да ограничат негативните последици за медийната среда от липсата на прозрачност и създаването с публични средства на зависимости, да бъдат взети предвид от новата администрация.

Запознайте се с текста на предложението:

Основания за отправяне на предложението


Една от основните цели на предлаганите от нас специални критерии за избор на медийни партньори по комуникационната стратегия във връзка с предстоящото за България Председателство на Съвета на ЕС, е да се ограничат негативните последици за медийната среда от липсата на прозрачност и създаването с публични средства на зависимости.

Считаме за подходящо постигането на приемственост по отношение на добрите практики при разпределението на обществен ресурс. В тази връзка, предлагаме бъдещата Методика да запази дяловото разпределение на ресурса за пряко договаряне, предвидено в Методология за инвестирането на средства за публичност и информационни кампании на програмите с европейско финансиране, както и включването в медийния микс на регионални медии, в т.ч. онлайн медии с регионална насоченост.

Особено важно за нас е въвеждането на изисквания за прозрачност на собствеността върху медиите, във връзка с което предлагаме пропорционални и съобразени със спецификата на отделните медийни канали критерии, чието прилагане да бъде задължително.

Изразяваме мнение, че при публичната комуникация по обществени приоритети, фаворизиането на отделни индикатори като „брой крайни потребители“, създава измамна представа за успешна масова комуникация и по никакъв начин не отговаря на нуждите от таргетиране на целевата аудитория или задълбочаване на информираността. Броят на уникалните посещения в уеб-страници с „жълти“ новини и гръмки заглавия, които не оправдават поднесеното съдържание, обещават голяма аудитория, но на практика профанизират отправяните послания, включвайки ги в медиен поток с ниска степен на доверие и преобладаващо критично отношение от страна на аудиторията. Когато медийните канали се подбират без оценка на тяхната аудитория, посланията на публичните кампании често се възприемат едновременно с нискокачествени публикации и дори с „език на омразата“.

Във връзка с това, Методиката следва да въведе изискването подборът на медийните партньори по комуникационната стратегия да става чрез едновременното прилагане на количествени и качествени критерии. Прилагането на количествените критерии като достъп до аудитория или съответно брой посетители/прочитания на публикации следва да се допълва с оценка за наличието и качеството на журналистическото съдържание.

Прилагането на качествени критерии при избора на медийни партньори по комуникационната стратегия изпълнява две основни задачи, а именно:


  • осъществява връзката между целите и целевите групи на комуникационната стратегия и

  • подкрепя създаването на оригинално и стойностно журналистическо съдържание.


С оглед постигането на изброените по-горе цели, предлагаме критериите в бъдещата Методика за разпределение на ресурса за комуникация във връзка с предстоящото за България Председателство на ЕС да включи следното:

 

Информация относно собствеността върху медията



  1. Създател на медията следва да е търговско дружество, чийто собственик/ци да може да бъде установен чрез справка в Търговски регистър.

  2. Когато информацията в Търговски регистър не е достатъчна за изясняването на крайния собственик, тази инфомация следва да се декларира.

  3. Информация относно собствеността върху създателя на медията се доказва както следва:



  • За електронни медии (Радио и Телевизия) – по информация в Публичния регистър, поддържан на уеб-страницата на Съвета за електронни медии

  • За печатни медии – издателят следва да присъства в актуализирания списък на подадените декларации по чл. 7а, ал. 3 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, поддържан на уеб-страницата на Министерството на културата

  • За онлайн медии – собственикът следва да може да бъде установен чрез справка в Търговски регистър. Информацията, идентифицираща собственика на издателя, задължително следва да присъства на видно място в уеб-страницата на създаваната медия;


История и журналистически капацитет на медийното предприятие. Журналистическа етика



  1. Медиите – партньори в комуникационната стратегия, следва да имат поне две години реална история. Когато това обстоятелство не е обществено известно, историята на медията се доказва чрез копия/линкове към публикации. За Радио и Телевизия се ползва информацията за началната дата на разпространение на медията според Публичния регистър, поддържан от Съвета за електронни медии;

  2. В годината, предшестваща сключването на договора за комуникация, медията следва да е регистрирала трудово правоотношение с поне двама редактори/журналисти. Доказването по този критерий става чрез декларация, в която се посочват имената и длъжностите на отговорните лица за журналистическото съдържание.

  3. Медията – партньор в комуникационната стратегия, следва да се е присъединила към Етичния кодекс на българските медии. Това обстоятелство е отбелязано в списъка на медиите, присъединили се към Етичния кодекс на българските медии, поддържан на уеб-страницата на Национален съвет за журналистическа етика.


Критерии за подбор на медийните партньори на комуникационната стратегия



  1. Подборът на медийните партньори за комуникация към обществеността се извършва чрез задължителното прилагане на количествени и качествени критерии. Качествените критерии са свързани с наличието и качеството на журналистическото съдържание.


Отговорност на медията в периода на партньорствo

2 . В периода на действие на договора медията се задължава да не разпространява (излъчва/публикува) материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация на основа на раса, етнос, националност, пол или др., спрямо отделни личности и/или обществени групи;


3. В периода на действие на договора медията се задължава да прилага ефективна политика по избягване на разпространението на дезинформация (включително чрез представянето на неточна или подвеждаща информация), когато информира относно политиките и институциите на Европейския съюз и актуалното Председателство на Съвета.


4.Mедиите следва да публикуват на своите уеб-страници договорите за извършване на услуга във връзка с Председателството.

Действия на органа по комуникационната стратегия при неспазване на поетите ангажименти по Методиката



  1. При неспазване на поетите от медията ангажименти, органът следва да може да прекрати действието на подписания договор за комуникация.


Контрол и проследяване на изпълнението на ангажиментите

 

2.Контролът по изпълнението и по съответствието на това изпълнение с изискванията на Методиката следва да се осъществява от органа, сключил договора за комуникация.


3. При оценка на съответствие на изпълнението с поетите от медията ангажименти, органът, осъществяващ контрол, може да се консултира с професионални и неправителствени организации с компетенции в областта на медиите.


4.По отношение на оценката относно съответствието на поведението на медиите-партньори с изискването за неразпространение на материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, решенията на Комисията за журналистическа етика към Национален съвет за журналистическа етика следва да бъдат обвързващи за органа, осъществяващ контрол.


 

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.