Турските журналисти – в затвора или в изгнание

От АЕЖ

2017-04-05 13:44:35   |  Прочитания:252  |    |  0 коментара

„Баща ми всяка сутрин пишеше своята статия, обличаше се и отиваше в съда (защото е бил привикван – б.а.). И никой не се изненадваше за всекидневните му посещения. Аз си мислех, че всички бащи преди да отидат на работа се отбиват в съда“.

Това са думи на Ахмет Алтан, виден турски журналист и писател, който споделя своите впечатления за баща си Четин Алтан, един от доайените на турската журналистика. В статия той описва задържането на баща си след военния преврат в Турция на 12 март 1971 г. и накратко обобщава ситуацията така: „Те (превратаджиите)  го бяха вкарали в затвора, защото пишеше статии“.

Днес самият Ахмет Алтан също се намира в затвора, защото пише статии, които не се харесват на властта. Брат му Мехмет Алтан, професор по икономика и колумнист в различни медии, също е зад решетките. Двамата бяха задържани след опита за преврат на 15 юли 2016 г. и обвинени в тероризъм, защото ден преди опита за преврат са участвали в телевизионно предаване и подсъзнателно са подтикнали зрителите към преврат.

Управляващите в Турция обаче твърдят, че в местните затвори няма нито един журналист. Преди няколко седмици в едно свое изказване Ердоган отсече, явно визирайки европейските институции, че е получил списък с 149 имена на задържани: „Казваме им да дадат списъка с журналистите в затвора. Погледнах (списъка), всички са крадци, педофили, терористи“.

Обезвредяване на медиите

Според турските управляващи в момента медиите са опасни, колкото и тероризмът. Наскоро вицепремиерът Нуман Куртулмуш направи този паралел и отправи тежки критики към медиите заради отровния им език. Може би за това президентът Реджеп Тайип Ердоган и неговото управление превърнаха Турция в най-големия открит затвор за журналисти в света. Според различни анализатори медийната ситуация в страната е под строг контрол. Около 95% от медиите се контролират директно или индиректно от президентското семейство или бизнесмени, които са близки до тях. Наложена е строга пропагандна линия на управлението на Ердоган, като много често водещите вестници излизат с почти еднакви водещи статии. Медиите вкупом се люшкат от едната в другата крайност. Такъв беше примера с кризата около сваления руски изтребител, заради което президента Владимир Путин беше демонизиран, а по-късно се превърна е добрия партньор на Турция, след като Ердоган стопли отношенията си с Русия. Друг показателен пример са взаимоотношенията на Турция с Европа, в частност с Германия и Холандия. За турските медии канцлера Ангела Меркел беше европейския лидер, който разбира Турция, но към днешна дата тя е определяна като „нацистки остатък“ и „жената Хитлер“.

Останалите около 5% по-малки опозиционни медии в страната, които са най-вече леви, имат известна критичност към управляващите, но са принудени да използват строгия пропаганден език, като не прекрачват червените линии поставени от Ердоган. Журналистите от тези медии са принудени да правят компромис с пропагандата и с това да са коректив на властта.

Според Ердоган няма по-свободна държава от Турция в света по отношение на свободата на словото. Но това не отговаря на оценките на международните организации. „Амнести Интернешънъл“ призоваха правителството в Турция да прекрати репресиите спрямо медиите и да освободи задържаните журналисти. На 20 март над 70 организации, сред които “Асоциацията на европейските журналисти”, “Репортери без граници”, „Хюман Райтс Уоч“ и др., представиха общо становище относно влошаването на медийната среда в Турция на сесия на Съвета на ООН по правата на човека. Организациите призоваха международната общност да изиска от турските власти да премахнат ограниченията върху свободата на словото. В позицията се посочва още, че турските власти са засилили още повече ограниченията върху работата на медиите с оглед на предстоящия референдум на 16 април.

Според последния индекс (от юни 2016 г.) за свободата на словото на „Репортери без граници“ Турция е на 151-о място от 180 държави. Но оттогава настъпиха още по-тежки времена за турската журналистика. Натискът към медиите се усили мълниеносно след опита за преврат, който беше определен от Ердоган, като „дар от Бога“. Арестите и лишаването от свобода на журналисти са политически мотивирани, това доказват и думите на премиера Бинали Йълдъръм от август 2016 г.: „Ние ще ги задържаме, а те ще докажат, че са невинни“.

На 27 март тази година започна съдебен процес срещу 29 журналисти. На 31 март съда реши 21 от подсъдимите журналисти да бъдат освободени. Докато очакваше това решение да влезе сила колумнистът и известен поп изпълнител Атилла Таш заяви: „Излизам от закрит и отивам към открит затвор!“ Но дори и това не се случи. След масиран натиск в социалните медии, от страна на тролове близки до управляващите, съда постанови ново решение: „Журналистите остават в затвора!“

Според неправителствената организация Stockholm Center for Freedom (SCF) към 2 април 2017 г. броят на затворените журналисти в Турция е достигнал до 228, нов световен рекорд. От организацията са документирали имената и длъжностите на всички турски журналисти лишени от свобода към момента. В тази бройка са включени и онези които са заемали административни или други длъжности в медии, без да са имали активна журналистическа дейност.  Лишените от свобода журналисти споделят различни политически виждания, а това което ги обединява е, че всички са опозиционно настроени спрямо управлението на Ердоган. От началото на 2016 г.  в Турция са закрити 189 медии– вестници, радиа и телевизии, списания, информационни агенции и сайтове. Всички те са защитавали критични позиции спрямо управлението на Ердоган.

След преврата онези журналисти, които имаха шанса да не попаднат зад решетките се сблъскаха с дилемата  – да останеш без работа или да бъдеш набеден за терорист или предател. Над 30% от журналистите в медийния сектор останаха без работа и бяха принудени да се занимават с нискоквалифициран труд. Определена част от тях са лишени от всякаква форма на социална защита. Наложен е запор на имуществото на част от журналистите, които са в затвора и на онези, които са успели да избягат в чужбина.

Общо 92-ма журналисти са издирвани и са издадени заповеди за арестуването им.  А срещу други 839-ма журналисти има повдигнати обвинения и се води разследване, сочи доклад на Съюза на турските журналисти. Към 26 януари 2017 г. около 10 хил. души са разследвани за публикации в социалните мрежи. Журналистите, които към момента са лишени от свобода след опита за преврат, нямат издадени присъди и срещу голяма част от тях все още няма образувани обвинителни актове. Преди опита за преврат в турските затвори имаше официално 29-ма журналисти, след това броят им се увеличи с 90%. Почти всички задържани са заподозрени за „членство в терористична организация“, „терористична пропаганда“, „опит за сваляне на правителството“ и „шпионаж“.

Нечовешките условия в затворите

В доклад на SCF задържаните журналисти споделят за нечовешки условия в затворите и че са били подложени на изтезания. Практиката е при арестуването на журналистите е да и се поставят белезници, а проправителствените медии са на място, за да отразят задържането на „обществените терористи“.

Поради претовареността на затворите, журналистите да държани в препълнени с хора килии.  Свижданията или се отменят или се ограничават до срещи с най-близките. Достъпът на техните адвокати също е ограничен, като обикновено срещите им се записват с камера в присъствието на служители от затвора.

Журналистите нямат право да ползват компютри, органичен е и достъпът им до книги. Психическият тормоз обхваща и забраната да се изпращат и получават писма до близките. Друг проблем е недостъпното здравеопазване в затвора. Сред задържаните журналисти има колеги с напреднала възраст и такива с хронични заболявания, които са най-ощетени.

Живот в изгнание

Сериозен проблем за свободата на словото в Турция представляват и онези журналисти, за които има заповед за задържане. Техният брой е 92-ма, като част от тях са напускат страната още преди опита за преврат, а други са предприели рисковани нелегални пътища, за да избягат в чужбина. Все още няма информация за повечето от тях. Личната сигурност на живеещите извън страната журналисти е поставена на карта. Живеещите в страни, където има значителна турска диаспора, споделят че са получавали сериозни заплахи и че турските държавни служби ги шпионират. Те са на прицел от страна на проправителствените медии.

В тази група попада и бившият главен редактор на "Джумхюриет" Джан Дюндар, който е живее в изгнание, докато съпругата му е принудена да остане в родината, защото задграничния й паспорт е анулиран. Той е получавал открити заплахи, включително от лично от президента Ердоган, който му обещава, че „скъпо ще си плати“. Бившият главен редактор на в. „Заман“ Екрем Думанлъ е в подобна ситуация, като е изложен атаки и заплахи чрез социалните медии.

Повече по темата: Състоянието на медиите в Турция, или защо страната е на дъното по свобода на словото?


Друг вид тормоз е така нарeченето  „заложничеството на роднини“. Вместо журналиста Бюлент Коруджу полицията арестува съпругата му Хаджер, без да има съдебно решение за това и тя все още се намира затвора. Друг пример е бившият главен редактор на в. „Тудейс Заман“ Бюлент Кенеш. Полицията арестува и задържа като заложник неговия брат Левент Кенеш, учител по физика с 20-годишен стаж. Журналистите принудени да напуснат Турция споделят, че освен опасността за собствената си сигурност, те се борят с материални проблеми, срещат бюрократични пречки в придобиването на статут на търсещи закрила в страните, където пребивават.

Автор: Тайфур Хюсеинов, АЕЖ-България

*Този текст е създаден в рамките на проекта на Асоциацията на европейските журналисти-България „Медиатор 2: Мост между етичната журналистика и обществото”, подкрепен от фондация „Америка за България”.

Снимка: Mstyslav Chernov/CC BY-SA 4.0

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.