The New European: Историята на един нов и обещаващ медиен модел

От АЕЖ

2017-03-02   |  Прочитания:828  |  Какво ново  |  0 коментара

През миналото лято, две седмици след референдума за излизане на Великобритания от Европейския съюз (ЕС), издателят на регионални и специализирани издания Archant пуска на пазара The New European – седмичен вестник, насочен към онези малко над 48% от британските избиратели, които гласуваха страната да остане в ЕС. Първоначалната идея е за pop-up издание, което да излиза само четири седмици. Успехът на вестника надхвърля всякакви очаквания и компанията решава да продължи да го издава поне до края на 2016 г. Постепенно Мат Кели, редактор и директор „Съдържание“ в Archant, и колегите му осъзнават, че са намерили перспективна пазарна ниша.

Вестникът продължава да излиза и днес, като тиражът му е 20 000 бройки. Цената на изданието е две британски лири, но читателите могат да се абонират за 13 седмици срещу 20 британски лири. Редакцията включва петима души: Кели, заедно с двама редактори и двама дизайнери. Почти всички статии са дело на външни автори. Любопитен факт е, че през миналата есен материал за вестника пише дори бившият британски министър-председател Тони Блеър. От два месеца The New European има и сайт, където се публикуват материали от предходните издания и ограничено съдържание от предстоящия брой.

В интервю за NiemanLab Мат Кели споделя, че Archant ще спре да издава The New European, ако интересът към вестника спадне до определено ниво. Към момента обаче няма никакви изгледи за подобно развитие. Дори напротив, екипът разширява тематичния обхват на вестника, отразявайки случващото се около новия американски президент Доналд Тръмп, растящата популярност на крайнодесни политически партии в Европа и войната в Сирия.

Отдолу ви предлагаме най-интересните части от отговорите на Мат Кели в интервюто му за NiemanLab.

За сериозния интерес от страна на читатели и автори

„Читателите наистина харесват продукта [The New European]. Правят си снимки, докато го четат, и ги публикуват в Twitter. След като прочетат вестника, го оставят в чакалните пред докторските кабинети и на автобусните спирки, за да могат други хора да го прочетат. Авторите пък имат голямо желание да се включат в проекта по няколко причини. На първо място, става въпрос за вестник, а истината е, че много журналисти и писатели чувстват, че печатните издания са специални. Второ, участието им е видима проява на ценностите им. Ако сте обвързан с The New European, давате ясно да се разбере, че имате проевропейска ориентация, и относно тази позиция няма никаква неяснота.“

За избрания бизнес модел

„Смяташе се, че печатните издания са мъртви, а и е невероятно нелогично да се фокусираш върху печатно издание в света на цифровите технологии, но сметнахме, че има няколко сериозни причини да започнем в хартиен формат. Ако бях решил да стартираме уебсайт, никога нямаше да мога да привлека такива реномирани писатели, каквито привлякохме за новия вестник. В сектора имаше интерес към проекта, говореше се доста за него. Второто нещо, разбира се, е склонността [на хората] да плащат. Общо взето, единственият ни истински източник на приходи е абонаментната програма. Ако бяхме създали нов уебсайт със съдържание, за което да се заплаща, кой щеше да го погледне? Кой щеше да прояви интерес? Третият елемент, който е интересен, когато говорим за концепцията на pop-up изданията, е, че [вестникът] е видима проява на интерес. Няма как видимо да демонстрирате интереса си към уебсайт. Няма как да обикаляте с лаптоп и да показвате на хората какво четете, от какво се интересувате. С вестника обаче ясно демонстрирате убежденията, страстта и интересите си.“

За плановете за стартиране на други pop-up издания

„Мислим за pop-up издания по други теми, които смятаме за интересни и недостатъчно отразявани. Може би нещо за технологии, джаджи, специфични интереси. Дори ни мина през главите да направим pop-up вестник за хората, които искат да напуснат [ЕС] – абсолютната противоположност на The New European. Тези неща изобщо не са нови. Ако бяхме дигитална стартъп компания, никой не би се учудил, но понеже издаваме вестници, това се смята за огромна промяна в курса. Има много неща, които традиционният бизнес може да научи от начина на мислене и действията на предприемачите.“

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.