Няколко въпроса, които (за съжаление) днешните журналисти трябва да задават

От АЕЖ

2017-02-08   |  Прочитания:877  |  За журналистите  |  0 коментара

Обучението по журналистика в повечето университети по света започва с разяснение на значимостта на шест въпроса, чиито отговори бъдещите журналисти трябва винаги да търсят: кой, какво, кога, къде, как и защо. Политическите събития през последните няколко години обаче показват, че традиционните журналистически похвати може да са позагубили част от ефективността си, пише Люк Бърнс в коментар за The New Yorker. За да помогне на журналистите да вършат по-добре работата си в една доста по-динамична, пъстра, объркваща и на моменти почти необяснима среда, Бърнс предлага няколко въпроса, които журналистите трябва да започнат да задават по-често.

Шегувате ли се с мен?

Бърнс отбелязва, че в наши дни журналистите често са принудени да отрязават събития, които спокойно могат да бъдат наречени абсурдни. Именно затова журналистите винаги трябва да са сигурни, че това, което отразяват, не е „безвкусна шега“ или „извратена клоунада в карнавал на вулгарността“.

Сериозно?

Бърнс съветва журналистите да гледат събеседниците си в очите и да ги питат „Сериозно? Наистина ми казвате това, без да се засмеете?“ (Този въпрос, подчертава Бърнс, може да бъде повтарян толкова често, колкото е необходимо)

Сънувам ли?

Когато се сблъскват със странни и обезпокоителни събития, които сякаш се развиват по своя собствена необяснима логика, журналистите трябва да се убедят, че не сънуват, пише Бърнс. „Това, което виждате, съвсем спокойно може да е кошмар, но, ако щете вярвайте, може да е и действително събитие, което действително се случва в света, в който действително живеем – действителност, от която няма изход.“

Как се случи това?

В миналото журналистите са си задавали този въпрос, за да научат хронологията на събитията, довели до конкретен инцидент. Днес обаче, иронично посочва Бърнс, това е въпрос, който всички трябва да си зададем в опит да разберем как решенията ни в миналото са довели до положението, в което сме днес.

Не ви ли е срам?

„Отговорът на този въпрос най-вероятно ще бъде „не“,“ пише Бърнс, „но все пак трябва да проверите.“

Тази лудост няма ли да спре поне за минута?

Това е основополагащ въпрос, който е подходящ при отразяването на всякакви теми: международна политика, бизнес, спорт, дори ревюта на ресторанти.

Мамка му!

Както вероятно се досещате, това изобщо не е въпрос, но според Бърнс този израз дава важна гледна точка, която журналистите трябва да имат предвид.

В статията си Бърнс предлага още няколко прелюбопитни и уместни въпроси. Вместо да питат „Какво се случи?“, журналистите днес могат да питат „Какъв е този бог, който би позволил това да се случи?“, „Какво по дяволите?“ или „Какъв е смисълът?“. По подобен начин, вместо да питат „Къде се случи това?“, журналистите могат да задават въпроси като „Къде се объркаха нещата?“ Вместо да питат „Защо се случи това?“, журналистите могат да пробват „Защо се случват лоши неща на добри хора?“, „Защо живеем в този невеж, пропаднал свят?“ или просто „Защо...Защо...Защо?“

„Това са въпросите, чиито отговори искат хората“, заключава Бърнс.

Снимка: Flickr

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.