Медийните експерти за 2016 г.

От АЕЖ

2016-12-26   |  Прочитания:1829  |  Последно добавени  |  0 коментара

„Как да разбера какво мисля, преди да съм видял какво ще кажа?” – гласи максима, която често се цитира от медийните експерти. Как да осмислим днешната роля на медиите, когато все по-често се прегръщат с политическите и корпоративни елити. Как да говорим за доверие и ценности, когато традиционни разбирания и ориентири поемат свой собствен ход или са насочвани внимателно и умело от фини настройчици на човешките страхове. В година на мащабни разделения, „магическият куршум” на пропагандата все повече свисти не само от традиционни медии, но и в интернет пространството. Социалните мрежи от лаборатория на общественото мнение се изродиха в катализатор на дезинформаци и разпространение на не-новини. Медийният дневен ред произвежда новини, без които можем. Каква е ролята на публиката, която като че ли се е предала на „вълшебната флейта” на страха, омразата и смутено мълчи, когато личната трагедия да се превръща в национален траур в медиите.

Асоциацията на европейските журналисти – Бъгария, предлага поредица от мнения на журналисти и експерти за това как видяха 2016 г. през процесите в медиите. Коментарите и оценките са събрани в две отделни публикации. Първата обобщава позиции на медийни експерти.

Пропагандата налага спешни мерки за регулации в Интернет
Бетина Жотева, журналист, член на СЕМ

„За да сме в крак с европейските тенденции за регулация, както и с намеренията на социалните мрежи за промяна, догодина един от основните приоритети на СЕМ и парламента трябва да бъде законодателна дейност в защита на истинската, автентична информация и на авторските права в Интернет.”


„Ако не следиш новините, значи си неинформиран. А ако ги следиш - си дезинформиран”, отговаря големият актьор Дензъл Уошингтън на една журналистка. Това е приблизително информационната 2016-та година и тук. Всъщност информацията отдавна престана да бъде онази ценна валута, защото политизирането, пропагандата и корпоративните интереси я девалвираха.

По всички теми са налице абсолютно противоположни мнения и анализи. От една страна, това е добре за разнообразието на гледните точки, но тоталното отхвърляне на другото мнение и липсата на цивилизован диалог, поляризира обществото до степен на пълно невярване на поднесената информация. Основна роля в този процес играят фалшивите новини, които са запазена марка на руската пропагандна машина.

Последните няколко години фабриката за измислени новини е насочена изцяло към уронване на престижа на европейските институции, дискредитиране на евро-атлантическите ценности и налагане на фалшива представа за световните събития въобще. Социалните мрежи, създадени със съвсем друга идея, са първи рупор на фалшива информация, която след последните разкрития, се оказва първопричина за смяна на политически ред, предпочитания, дори и на мироглед.

Положителна тенденция е, че собствениците и мениджърите на социалните мрежи осъзнаха опасността от агресивния популизъм и започнаха промяна в правилата за разпространение на фалшиви новини. Подобна е драмата и в някои „информационни” сайтове. Като оръжие в хибридната война, без собственици и живи хора в тях, те разпространяват лъжи и отрова, след което биват закривани и на тяхно място идват стотици нови и т.н.

Спешно важно е тук да се замислим за регулации в Интернет информацията. Така, както е вече във всички цивилизовани страни. Това ще ни предпази до голяма степен, както от фалшивите новини, така и ще предпази авторските права, заради напълно безконтролното крадене на писана и видео-информация. У нас за Интернет липсва каквато и да е нормативна уредба. Нито закон, нито регламент, нищо! Трябва широк обществен дебат за създаване на възможно най-добрата регулация, тъй като световната тенденция е информацията от нета да бъде предпочитана пред всички други.

Агресивните лъжи и съзнателните манипулации, разпространявани в Интернет, за съжаление в огромен процент от случаите, стават основни новини в т.нар. мейн-стрийм медии, което в повечето случаи измества вниманието от важни обществено-политически проблеми и го концентрира в дребнотемие. То се превръща в основен дневен ред на държавата, заради което институциите и засегнатите влизат в обяснителен режим, а армия от подготвени с опорни точки завземат студиата и страниците.

Смятам за напълно непродуктивно, цитирането на новини от социалните мрежи и хибридни сайтове от основните медии, преди да е направена репортерска или редакторска проверка. Същото е и с коментарите, където за създаване на масовост на дадена позиция, участват троловете с десетки фалшиви профили. Т.е. за да сме в крак с европейските тенденции за регулация, както и с намеренията на социалните мрежи за промяна, догодина един от основните приоритети на СЕМ и парламента трябва да бъде законодателна дейност в защита на истинската, автентична информация и на авторските права в Интернет.

2016-та беше трудна и кървава година. Беше белязана от терористични атаки, природни бедствия, човешки грешки и безотговорност. Стотици хора загубиха животите си, а хиляди остават орисани да живеят със загубата и мъката. Огромно предизвикателство за медиите е отразяването на тези събития и особено на човешката драма. Многократно, деликатната граница на човечността и достойнството, беше премината. Чест прави на АЕЖ, създаването на „Практически наръчник за отразяване на истории на хора, пострадали при инциденти”. Надявам се да помогне! Защото какъв е смисълът да съобщиш „първи” ако лъжеш или причиняваш болка!? Няма медия или кауза, заради която трябва да престанем да бъдем човеци.

Политически и корпоративни интереси владея български медии
Проф. Нели Огнянова, преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски”, медиен експерт, бивш член на СЕМ

„Навлизането в частното и търсенето на сензация вече е ежедневие не само за известните жълти медии, но и за медии, които са се присъединили към Етичния кодекс на българските медии, включително телевизиите с голям пазарен дял.”


2016 е тревожна година за българските медии. Не защото България е на ново най-ниско място в глобалните индекси за свобода на изразяване. А на първо място защото има проблем с върховенството на правото и утвърждаването на демократични европейски ценности. Без върховенство на правото стандартите за независимост, свобода и плурализъм остават само текст върху хартия, а овладяването на голяма част от медиите от политически и корпоративни интереси е контекстът, в който българските граждани живеят.

Властта винаги е държала на образа си в обществените медии, поради което независимостта на ръководствата им е ценност за гражданите и за правото на информация. През годината наблюдавахме съвместно усилие на парламента и медийния регулатор за отсрочването на избора на ръководство на БНТ. В Закона за радиото и телевизията бяха направени две поправки и - позовавайки се на тях - медийният регулатор неколкократно намери причини да не насрочи откриване на процедура за избор. Подобни решения поставят под въпрос и принципа на мандатност, и независимостта на регулатора, както и на БНТ – в бъдеще.

Продължи практиката за финансиране на медии без конкурс със средства от европейски програми. Нещо повече: във връзка с предстоящото председателство на Съвета на ЕС с държавни средства за отразяване на председателството бяха финансирани медиите, най-често нарушаващи етичните стандарти, а и публикуващи откровено антиевропейски материали като “Пик” и “Блиц”.

Стесни се още полето на качествената журналистика. Навлизането в частното и търсенето на сензация вече е ежедневие не само за известните жълти медии, но и за медии, които са се присъединили към Етичния кодекс на българските медии, включително телевизиите с голям пазарен дял. Положителна новина и образец за качествена журналистика е новата Би Ай Телевизия.

Едно шоу през годината се превърна в дом за политически проект. От екрана се сочеха врагове на народа, включително беше демонстративно скъсана снимката на българския президент. През новата година ще станат видими резултатите от безпрепятственото използване на телевизията като терен за политически проекти.

Хибридната война е в глобални мащаби, отрази се на важни решения в глобален план и достигна до нашите медии. Пропагандата на антиевропейски и прокремълски идеи присъства в по-скрит или по-явен вид. В края на годината Европейският парламент прие резолюция за противодействие на пропагандата, в която отбелязва огромните ресурси, насочвани от Русия за пропагандна дейност и ролята на пропагандата за подкопаването на демокрацията. България е държава от ЕС, приела с присъединяването си ценностите на ЕС – и допускането на подобна пропаганда у нас не е въпрос на плурализъм на мнения и не следва да се толерира.

Нео-патриотизъм и „пост-истина” приближават медите до партийни издания
Доц. Орлин Спасов, медиен експерт, изпълнителен директор на Фондация „Медийна демокрация”

Познатият модел на връзка между медийно отношение и политически успех практически бе подменен от нова логика, която тепърва ще разгадаваме. Социалните медии загъмжаха от расизъм и ксенофобия. Голяма част от медиите са все по-безкритични и следват страховете на хората.


2016-та донесе важни промени. Голяма част от тях се случиха под формата на изненади. През годината българските медии предложиха повече външни новини от обичайното. Вътрешният политически календар все по-активно се проектираше на техния фон. През юни дойде Брекзит, после, през ноември, победата на Доналд Тръмп. Тези две събития се случиха въпреки прогнозите и разпалиха дискусии за ролята на традиционните и на новите медии при формиране на общественото мнение. „Пост-истина“ стана дума на годината на Oxford Dictionaries. Феноменът, макар и далеч не нов, напомни, че медиите вече не са това, което са. Включително и у нас.

По време на кандидат-президентската надпревара Цецка Цачева и Румен Радев бяха любимци на медиите, но единият загуби, а другият спечели изборите. И двамата топ кандидати бяха осмени в социалните мрежи, но политическият им резултат на финала бе напълно различен. Познатият модел на връзка между медийно отношение и политически успех практически бе подменен от нова логика, която тепърва ще разгадаваме.

През 2016 г. медиите се поляризираха още повече и много от тях започнаха да приличат на партийни издания, които се обръщат към специфична публика. Националистическият дискурс се премести към по-централни медийни позиции, маскиран под формата на патриотизъм. Този нео-патриотизъм не срещна отпор дори в по-либералните медии. Повечето от тях предпочетоха да са неутрални към него. Езикът на омраза на свой ред експанзира към централните средства за информация. Редица журналисти започнаха да го използват наравно с политиците и дори по-често. „Ловец на мигранти“ стана главен герой на bTV и се настани комфортно в националния ефир.

Социалните медии загъмжаха от расизъм и ксенофобия. Модерирането на много от форумите към онлайн медиите практически капитулира под напора на избликналата омраза към всяко различие: етническо, политическо, културно. Негражданското общество – което приема насилието , упражнявано чрез слово или директно, в името на сигурността – усили гласа си.

Нищо от всичко това не беше напълно ново, точно както и пост-истината. Но 2016 г. изненада с приливната вълна на засилена несигурност. Сериозна доза от нея дойде отвън, от Брекзит и Тръмп, от тероризма. Несигурност произведохме и сами. Рационалното и ирационалното се смесиха в дискурса на българските медиите повече от всякога. Голяма част от медиите все по-малко обясняваха света по критичен начин и все повече следваха това, което хората желаеха да чуят, за да потиснат страховете си. Тема за друго обсъждане е какво породи тези страхове.

Вижте още: Медийните експерти за 2014 г.

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.