Социалните медии не могат да заместят липсата на медийна свобода

От АЕЖ

2015-11-05   |  Прочитания:4473  |  За журналистите  |  0 коментара

Интервю със Сам Дъбърли*, съосновател на Eyewitness Media Hub и гост лектор на конференцията „Журналистика 2.0: Митове и възможности в социалните мрежи“ 

Използването на съдържание, генерирано от хора, станали свидетели на определени събития, поставя нови етични въпроси пред журналистиката. Бихте ли обобщили кои са най-важните сред тях?

Предизвикателствата пред журналистите, които използват този вид съдържание, са огромни. Например, как да поискаш разрешение за публикуване от някого, който току-що е видял едно от най-ужасяващите събития в живота си или пък от някого, който в този момент се намира в опасност? Как да си сигурен, че имаш правото да използваш подобна информация? Дали конкретната информация, качена от потребител на социалните мрежи, наистина представлява това, което той твърди? Как да решиш във вихъра на събитията, какво точно да публикуваш? Как може да си сигурен, че като журналист, ще останеш безпристрастен към съдържанието на тази информация? Въпросите от този порядък са толкова много, а ние все още търсим техните правилни отговори.

* Проектът Eyewitness Media Hub, подкрепен от Google News Lab, подпомага използването на потребителско съдържание в социалните мрежи от медиите. Сам Дъбърли е гост лектор на конференцията „Журналистика 2.0: Митове и възможности в социалните мрежи“, която ще се проведе на 11 ноември 2015 г. във VIVACOM Art Hall, ул. “Ген. Йосиф В. Гурко” 4. Събитието се реализира с подкрепата на Фондация “Америка за България” и VIVACOM

Как журналистите могат да се подготвят за работа със съдържание от социалните мрежи? Какви са основните рискове пред тях?

Съществуват няколко основни опасности. На първо място – как намираме съдържание, което е подходящо за историята, която разказваме? Второ - убедени ли сме, че тази информация е истина? Защото винаги е много лесно да бъдем подведени в това отношение. На трето място е рискът, който поставя емоционалната травма на очевидците. А именно как да бъдем сигурни, че те не са прекалено повлияни от случващото се пред очите им? Тези явления са изключително нови и отговорните редактори в медиите все още нямат адекватни практики за работа с тях.

Мислите ли, че социалните медии могат да компенсират дефицита на медийна свобода в държави, където журналистическите стандарти са занижени?

Само при условие, че правителствата не ги блокират! Един от проблемите на социалните медии в тези страни е, че много лесно могат да се превърнат в заглушител на истината. Да, те дават глас на хората и да, позволяват на бял свят да излязат истории, които иначе не биха получили гласност. Въпреки това не съм убеден, че социалните медии някога ще изместят истинската, адекватна и професионална журналистика. Вземете за пример @140journos – турският новинарски канал в Twitter. Тези журналисти вършат страхотна работа, като отразяват истории извън обсега на традиционните медии. Но аз се питам, кой точно ги чете? Най-вероятно това са хора със сходни разбирания, които са в течение на тези новини, така или иначе. Не можем да използваме предимствата на социалните медии, за да спрем или отслабим битката за реална медийна свобода в страните, където тя е истински необходима. Социалните медии помагат, но не заместват  системата от  свободните медии в обществото.

Снимка: Личен архив

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.