В крак с времето в журналистиката: тенденции, полезни инструменти и съвети

От АЕЖ

2015-07-03   |  Прочитания:4648  |  От АЕЖ  |  2 коментара

Как журналисти от различни точки на Европа и света могат да се свързват онлайн и да работят по съвместни разследвания с голям обхват и влияние отвъд територията на страните си? Възможно ли е големите обеми сухи и технически данни от теч на документи да се превърнат във вълнуващи журналистически истории? Защо е важно да проверяваме внимателно информацията, която получаваме от потребителите на социалните мрежи и как да различаваме автентичното от вирусните слухове?

Това са само част от въпросите, на които дадоха отговор международни и български журналисти и експерти в рамките на конференцията „Иновативна журналистика: Работа с данни, дигитални инструменти за журналистически разследвания и верификация на съдържанието от социалните медии“ на 30 юни в София. В събитието, организирано от Асоциацията на европейските журналисти в партньорство с фондация „Фридрих Науман“ и фондация „Америка за България" , взеха участие над 70 журналисти и представители на неправителствения сектор.

Благодарение на медийните ни партньори от  онлайн радио Бинар, по-долу можете да гледате пълен запис (на английски език) от лекциите и обученията на Кристоф Клерикс (Белгия), Пол Раду (Румъния), Якопо Отавиани (Италия), Атанас Чобанов (Биволъ), Димитър Димитров и Марта Радева (Общество.бг) и Константина Василева, медиен анализатор. Очаквайте и кратки и интервюта със съвети от лекторите на www.aej-bulgaria.org. Ето какви бяха акцентите на презентаторите:

Кристоф Клерикс, репортер в белгийското международно издание МО*, сподели опита си от Международния консорциум на разследващите журналисти, където участва в разследванията LuxLeaks, Swissleaks и Изгонени и изоставени (за дейности на Световната банка). Той се фокусира върху детайли от разследването на данъчния рай, който Люксембург осигурява на големи международни компании, докато обикновените граждани на ЕС трябва чинно да плащат своите данъците. За да достигнат до информация за тези измами 80 журналисти от общо 20 държави обработват обем от 28000 документа.

Според втория лектор на събитието Пол Раду, (изпълнителен директор на Organized Crime and Corruption Reporting Project и съосновател на Investigative Dashboard) няма друг начин да се разследва организираната престъпност, ако и самите журналисти не работят в международна мрежа. Той демонстрира няколко подхода за разкриване на международни схеми за пране на пари на високо равнище, обхващащи страни като Русия, Румъния, Молдова, САЩ, България и различни офшорни зони.

Въпреки нарастващото значение на работата с данни, Раду се позова на своя опит, според който,обикновено само 20 % от дадено журналистическо разследване е работа с данни, а останалото представлява журналистически труд с традиционните методи.

Два различни метода за събиране и обработка на данни за медийни материали представи Якопо Отавиани, който специализира в областта на журналистиката с данни, дигиталната картография и пан-европейски дата проекти. Той е един от авторите на международното разследване Migrant files,  което спечели Европейската прес награда в областта иновации през 2015 г. Благодарение на съвместната работа на 12 журналисти и уеб разработчици, които събират и обработват всички налични данни за смъртта на мигранти по европейските граници, става ясно, че над 30 000 мигранти са загубили живота си за 15 години, опитвайки се да стигнат до Европа. Нито ЕС, нито държавите членки поддържат такава информация, тъй като, на практика, бежанците и мигрантите намират смъртта си в т.нар. „ничия земя“, което на практика освобождава Европа от формална отговорност. Тук можете да видите резултатите от второто разследване на Migrant Files за цената на европейската миграционна политика на български език.

Отавиани сподели и опита си по международния проект Generation E, който разказва за мотивите и живота на мигрантите от Южна Европа, които решават да търсят реализация в по-богатите северноевропейски страни. Тук журналистите използват друг метод за набиране на данни, които впоследствие анализират и визуализират – т. нар. краудсорсинг, като успяват да съберат над 2000 истории за 4 месеца.

Практични съвети за това как журналистите могат да създадат добра защита на своята информация чрез криптиране даде Атанас Чобанов, главен редактор на сайта за разследваща журналистика Биволь. Той предостави списък от безплатни инструменти за криптиране, сред които са True Cript & Rubber Hose Deniable File System, LaCie Private-Public: free True Crypt lite, cryptarsi.com и други.

Марта Радева и Димитър Димитров от фондация "Общество.бг" запознаха журналистите с подробни списъци с източници на бази данни за България, както и инструменти, с които тази информация може да бъде обработвана и визуализирана.

Съвети за това как журналистите да се превърнат в детективи в дигиталния свят, като проверяват достоверността на информация от социалните мрежи и интернет, даде Константина Василева, мениджър "Медийни анализи". Нейният основен съвет е журналистите да разсъждават аналитично и критично при работата с подобен вид информация и винаги да използват повече на брой инструменти за верификация, за да могат да бъдат сигурни в резултатите, които представят на своята аудитория. Тя даде ценни насоки за това как да разпознаваме фалшиви снимки или Facebook профили, онлайн тролове и други инструменти за изкривяване на информацията в онлайн пространството.

 

Ако желаете да Ви изпратим презентации от събитието, моля, пишете ни на team@aej-bulgaria.org. 

Kоментари (2)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.

Бисер Боянов   |   2015-07-13 00:53:37

Това бе една много добре подготвена конференция и много полезна за подобряване на професионализма и запознаване с опита на колеги от други страни, които са работили в едно или друго направление и са постигнали забележителни резултати. Според мен организаторите трябваше да дадат по 1-2 минути на всеки участник в конференцията да се представи на колегите си, медия за която работи, възможност за контакти и т. н. Просто да се предвиди 30 минути за опознаване и представяне. Може и на кафе по време на почивките.

АЕЖ   |   2015-07-15 15:08:52

Благодарим ви! Ще го имаме предвид за следващото ни събитие.