Журналистика на свободна практика, или предизвикателството да бъдеш независим

От АЕЖ

2015-05-04   |  Прочитания:7772  |  За журналистите  |  0 коментара

Каква е цената на това да бъдеш свободен журналист – без редакция, пряк ръководител и твърди доходи зад гърба си? Какви са предимствата на работата като „фрийлансър“, особеностите й и възможностите, които предлага? Поканихме трима български журналисти, които работят като фрийлансъри за местни и международни медии, да споделят своя опит. Научете повече от Боряна Кацарова (фотограф, представляван от Cosmos Photo Agency France), Георги Тотев ( видео репортажите му от горещи точки като Сирия, Ирак и Украйна можете да гледате вBNT и BTV) и Димитър Кенаров (журналист на свободна практика, издаван от VQR, The Nation, New York Times, Huffington Post, Foreign Policy и др.).

Те разказаха пред АЕЖ за началото на журналистическатра кариера, опита в редакции, предимствата и предизвикателствата на фрийланс журналистиката,  както и за работата си с медии и финансиращи организации.

Видеото е заснето в рамките на проекта на АЕЖ-България „Медиатор“. Всички видео обучения за журналисти можете да гледате на сайта ни и в youtube канала на АЕЖ.

Свободата: едновременно най-голямото предимство и предизвикателство


„Може би един от най-големите плюсове на фрийланс журналистиката е това, че човек може да бъде максимално независим. Това ще рече, че досега никога не съм се притеснявал нито от цензура, нито от това, че трябва да работя нещо, което не ми е интересно“, коментира Георги Тотев и допълва: „От друга страна, човек сам е шеф на себе си, което ще рече, че има по-голяма отговорност, или, просто, казано, трябва да си дава повече зор“.

„Независимо къде човек работи като фрийлансър, основното е, че нямаш сигурност, не знаеш какво ще донесе утрешния ден, нямаш заплата. Имаш безкрайната свобода, но в това е и трудността. Личната отговорност човек сам да се мотивира, без някой да стои зад гърба му, в общи линии, е най-трудното нещо. Другото, разбира се, е финансовата страна, защото, все пак, като фрийлансър човек не знае дали ще може да си плати сметките. Една от причините да живея в София е именно тази – защото тук имам дом.“, обяснява Димитър Кенаров особеностите на своята работа.

Според Боряна Кацарова, чиито работи можете да видите във водещи международни издания, плюсовете в това да работиш като фотограф на свободна практика се изразяват най-вече в това, че до голяма степен можеш да правиш това, което искаш. „От друга страна, сигурността, която всеки един фотограф, работещ постоянно към дадено издание има, е несравнима с тази на фотографите на свободна практика, тъй като вторите са задължени да се екипират сами, да си набавят необходимата техника, много често сами да спонсорират пътуванията си или собствените си проекти.“

Работата с медиите


Димитър Кенаров работи с много различни медии, най-вече на американския пазар. По думите му, изцяло той предлага темите на съответните издания, защото „ако ще съм фрийлансър, то да бъда 100% такъв. Иначе няма смисъл“. Той обяснява, че най-трудно е да привлечеш вниманието на медиите в началото, но когато вече имаш портфолио от добри работи, става по-лесно да се свързваш с различни издателства, да предлага своите идеи.

Като фотограф, Боряна Кацарова е представлявана от агенция (Cosmos Photo Agency), но в същото време агенцията не подсигурява успеха на проектите по никакъв начин. Това означава, че фотографите сами трябва да създадат своя проект и да го предадат на агенцията, която, от своя страна, го предлага на своите клиенти – печатни и онлайн издания. В много от случаите фотографите избират да направят представянето на своите проекти сами пред медии, което става или чрез онлайн комуникация, или чрез лична среща на големите фотографски фестивали, които предоставят възможност за директна комуникация с редактори от всички водещи световни издания, пояснява още тя.

Според Георги Тотев, в България, особено що се отнася до видео журналистиката, все още няма утвърдени традиции и медиите често подхождат скептично към работата с журналисти на свободна практика. Все пак, той е уверен, че постепенно и медиите в България ще осъзнаят, че фрийлансърите могат да им предложат един по-качествен продукт на по-ниска цена.

Успешните теми


Един от ключовите моменти за журналистите на свободна практика е да успеят да предложат на медиите проекти по теми, които да грабнат интереса им и те да пожелаят да ги публикуват или излъчат. Димитър Кенаров, който работи основно със западни медии, отразявайки Черноморския регион, е категоричен, че журналистът трябва да намери тема от локален характер, която да има връзка със западния читател, или да засяга проекти в глобален аспект.

От своя страна, Георги Тотев , който отразява международни теми за българските медии, също набляга на връзката с местния зрител и неговите интереси. „Със сигурност теми, които биха грабнали вниманието на редактора са тези, които съдържат т. нар. „български елемент“.  Дали България ще е засегната от миграционен поток, какъвто е случаят с бежанците, или пък ще има бългри зад граница, попаднали във военна зона, или трудови мигранти, трябва да има български елемент“, обяснява той.

Що се отнася до фотографията, Боряна Кацарова е убедена, че редакторите или журитата на международните фондации проявяват интерес към личните проекти, в които фотографите предлагат алтернативна и индивидуална интерпретация на политически или социални проблеми.

Ако се чудите как да финансирате, своя „фрийланс“ проект,


имате различни възможности. Докато фрийлансъри като Георги Тотев залагат на това сами да обезпечават проектите си, след като да ги „продават“ на заинтересованите медии, Димитър Кенаров, например, работи на базата на смесен модел на финансиране, възползвайки се и от грантове на организации като “Pulitzer Center” и директна работа се редакциите.

„Съществуват множество възможности за всеки един млад фотограф да финансира свобствен проект. Достъпът до информация е абсолютно свободен, достатъчно е просто да потърсите“, коментира Боряна Кацарова, която препоръчва като източници на информация големите фотографски сайтове като World Press Photo, Lens Blog na NYT и др.

Вижте какви източници на финансиране и информация за грантове препоръчват тримата журналисти:

Димитър Кенаров:

Pulitzer Center on Crisis Reporting

The Nation Institute

Journalism Fund

Balkan Investigative Reporting Network – BIRN

Rory Peck Trust

The Center for Investigative Reporting

Георги Тотев

Global Investigative Journalism Network

ARA Network

NewsFixed

Боряна Кацарова

World Press Photo

Magnum Agency

Lens Blog

Асоциация на европейските журналисти: Календар

 

* Във видеото е използван снимков материал от проекти на  Дмитър Кенаров и съвместни негови проекти с  Боряна Кацарова. Можете да ги откриете на интернет страницата на Димитър Кенаров.

* Видеото е подготвено в рамките на проект "Медиатор", изпълняван от АЕЖ - България с подкрепата на фондация "Америка за България". Отговорността за съдържанието на проекта е изцяло на Асоциацията на европейските журналисти - България. Научете повече за проекта тук. 

Гледайте всички видео обучения, заснети от АЕЖ-България в рамките на проекта "Медиатор". 

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.