Медии в бъдеще време

От АЕЖ

2015-04-27   |  Прочитания:3104  |  Какво ново  |  0 коментара

„Това, което привлече хората да ни подкрепят, беше че нашето послание е: ние създаваме ново движение, не просто медия, а обществено движение, включете се в него“. Така Ернст-Ян Пфаут, издател на De Correspondent , обясни рекорда, който проектът прави в областта на груповото финансиране (crowdfunding) като набира за 8 дни 1 милион евро. De Correspondent беше един от проектите, представени като иновативен бизнес модел в областта на медиите по време на международния журналистически фестивал в Перуджа, Италия, през април тази година .

 

Не медия, а движение

De Correspondent, който стартира през септември 2013, е един от най-успешните примери за иновативен бизнес модел, базиран на членски внос. След като набира начален капитал за кратко време, той продължава да задържа първоначалните си членове и постоянно да набира нови. В момента има 33000 членoве по данни, представени от издателя му на фестивала в Перуджа. De Correspondent вдъхновява редица други подобни идеи по света, но засега рекордът му в груповото финансиране, не е достигнат.

Какво е специфичното при него? Първо предисторията: De Correspondent е основан от Роб Вайнберх, бивш главен редактор на nrc.next, един от най-разпространените национални всекидневници в Холандия, с подкрепата на авторитетни имена от The Guardian, и в сътрудничество с Momkai, водещо дигитално студио в Амстердам, от където идва и сегашният издател на De Correspondent, Ернст-Ян Пфаут.

Като главен редактор на nrc.next Роб Вайнберх винаги страни от новините на деня, които са чело на всички останали вестници и предпочита истории, които според него са важни. Това постепенно изнервя издателите, които в крайна сметка го уволняват. Заедно с главния редактор обаче си тръгват и голяма част от абонатите на вестника в знак на солидарност с него и неговата работа.

Това вдъхновява Роб Вайнберх да създаде медия за своите читатели, като служи с работата си единствено на тях. Така се ражда и идеята за De Correspondent.

Самият издател Ернст-Ян Пфаут разказа, че в процеса на кампанията за набиране на средства, основателите са заложили на силно емоционално ангажираща кампания, залагаща на идеали, с които съвременното общество търси да се идентифицира.

Като всяко движение, De Correspondent има в своето начало разписан манифест, зад който върви и кампанията. Така например медията се заявява като ежедневна, но не и „последното от деня“. Обяснението е, че ще има свежи истории всеки ден, чиято цел ще бъде да разкриват и обясняват дълбоките и дълготрайни структури, които формират нашия свят, вместо да препускат след горещите новини.

Медията залага на прозрачност на източниците си и причината за избора им, като се заявява в услуга на идеали, а не на идеологии. Затова и в манифеста се набляга на факта, че от кореспондентите ще се очаква да бъдат честни и да работят с точни факти, но не и да бъдат безпристрастни, да крият гнева си, надеждите си и ентусиазма, които са ги накарали да изберат дадена тема за репортаж.

Основното обаче, на което залага De Correspondent е отношението му с читателя, към който медията се обръща като към партньор, с който иска да установи дългосрочни и значими взаимоотношения. Мнението на читателите е търсено за бъдещи инвестиции и експертиза по темите.

Издателят сподели, че все още са далеч от идеята читателите да определят и темите, по които се пише, като посланието им е, че изборът се прави от репортери и редактори с доказани качества. Но като начин за по-голямо въвличане на членовете си, в края на всяка година им изпращат, подробен разчет за това как е изразходван членския им внос.

De Correspondent сменя традиционната перспектива на бизнеса като не разделя своите читатели на таргет групи, а на хора с общи интереси. Така според тях една и съща кауза може да вълнува както 20 годишните, така и 50 годишните. Общото между нашите читатели е, че са любознателни, заявяват от медията.

Съвсем наскоро в България се появи подобен модел в лицето на амбициозния проект https://www.klinklin.bg/ . Той е още в съвсем начална фаза, като си поставя като цел още по-голямо включване на читателите, като например избор с конкурс на репортерите, в който да участват и самите читатели. Или теми, подадени от читателите, по които екипът да работи. Повече за него може да научите и в подкаста с интервю на АЕЖ-България с неговите създатели тук.

 

Кошница, пълна с новини

Другият успешен проект, базиран на изцяло нов бизнес модел за медии, който беше представен на международния фестивал по журналистика, отново е холандски. Или както се изрази неговият създател Алекзанър Клъпинг : „Холандия е като опитно зайче, всичко ново и екстравагантно първо се тества при нас“.

Blendle, супермаркетът за новини, е новата платформа, създадена през април 2014. Спoред издателите до сега има 220.000 абонати, които всеки месец се увеличават с нови 20,000 до 30,000 души. Създаден e като стартъп с начален капитал от The New York Times Company и Axel Springer SE - 3 млн. евро, Blendle, препродава новини от големите издателства в Холандия. Моделът е: купуваш си определен брой кредити, които след това решаваш в какви новини да инвестираш. Интересното е, че може да си поискаш центовете обратно, ако статията не ти хареса.

Според създателя му Алекзанър Клъпинг причина за успеха на този бизнес модел е, че дава на читателя усещането за контрол над това, за което плаща да чете. На фестивала в Перуджа той сподели, че основното, върху което акцентира проектът е потребителското изживяване за контрол и удобство, за което работи екип от 30 души с ИТ експертиза. Плащането, търсенето, четенето, всичко трябва да се случва неусетно лесно.

Друга тактика, която използва Blendle е да ангажира популярни личности, които препоръчват новини от платформата. Алекзанър Клъпинг сподели, че това, което не се търси на платофмрата, били актуалните новини. Хората обаче са готови да плащат за информация ако става дума за разследвания, анализи, коментари и интервюта.

Моделът на Blendle обаче на този етап е напълно неприложим за България заради един прост факт – за разлика от България в Холнадия всички големи издателства преминават към платено съдържание в интерент още през 90-те години. Самият Клъпинг беше искрено изумен след като разбра, че в България платеният абонамент за медии в интернет в момента тепърва търси модела си, след като повечето медии отвориха съдържанието си… още през 90-те години.

Цялата лекция за двете иновативни медии може да гледате във видео тук.

 

Медия на емоцията

Усещането, че си бил в бъдещето за няколко минути, това е срещата с AJ+ , видео медия, базирана в социалните мрежи, родена от иновативния департамент на Ал Джазира. Нейният директор на ангажираност в социалните мрежи Джигар Мехта, каза, че медията не изпзолва сайта си като палтформа, тъй като техните проучвания са показали, че младите хора вече се информират изцяло от социалните мрежи и не влизат в сайтове.

Видеата на AJ+ са кратки, силно ангажиращи вниманието и емоциите. Медията разчита на емоционалното преживяване на информацията. Освен новинарски видеа, AJ+ произвежда и кратки документални и сатирични видеа, които са част от стратегията й за увеличаване аудиторията.

Информацията на AJ+ реално е двупосочна, тъй като при отразяване на събития, редакторите включват постоянно и потребителско съдържание – туитове, видеа, статуси, това съдържание се преплита в следващото видео, водейки потребителите към ролята им на репортери.

Бързината, липсата на ограничения и съпричасността, всичко това изцяло и само в социалните мрежи, създава усещането, че AJ+ е предвестникът на бъдещите медии.

И все пак, както отбеляза Ражу Нарисети, старши вицепрезидент на News Corp, по отношение създаването на медии изцяло базирани в социалните мрежи : “Аз не бих си поверил бизнеса на платформа, която изцяло зависи от някой друг”.

Цялата лекция може да видите тук.

На фестивала в Перуджа, бяха представени разлчини инoвационни модели, свързани с правенето на медии и журналистика. Представените тук са сред моите фаворити от тези, които успях да видя. Всички лекции обаче са достъпни чрез видео на сайта на фестивала.

Автор: Кристина Христова, Асоциация на европейските журналисти-България

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.