Състоянието на медиите в Турция, или защо страната е на дъното по свобода на словото?

От АЕЖ

2015-03-25   |  Прочитания:3899  |  За медиите  |  0 коментара

Медиите са свободни тогава, когато един журналист зададе въпрос и вечерта успее необезпокояван да се прибере у дома. Тези думи, показващи разбирането на управляващите в Турция за свободата на словото, са на Ахмед Давутоглу, министър-председател и бивш външен министър на страната. Повод за тази остра реакция на Давутоглу е въпрос на журналист от в. „Заман“ за свободата на словото, след в началото на май 2014 г. Фрийдъм хаус публикува доклад, в който посочва, че Турция е „страна с несвободни медии“, за разлика от 2013 г. когато е била „частично свободна страна“. Давутоглу обаче е категоричен, че в Турция журналистите са по-свободни от тези, работещи в страни, за които се твърди, че гарантират свободата на словото.

Държавна политика

Острият тон на Давутоглу, обаче, дори не може да се сравнява с този на президента Реджеп Тайип Ердоган (премиер от 2002 г. до 2014 г.), който нееднократно е заплашвал, критикувал и обиждал журналисти по време на своето управление. След протестите в парка Гези през 2013 г., Ердоган обяви социалните медии за бедствие. Той последва примера на Китай и в същата година турски съд блокира достъпа до Туитър, а през 2014 г. последва и кратка забрана на Ютюб. Лошата традиция, използвана от военните и продължена от Ердоган, да се отказва акредитация за критичните и нежелани журналисти и медии вече е обикновена практика в Турция. Според данните на независимия сайт за мониторинг Енгел уеб, в момента в Турция са блокирани над 67000 интернет страници.

Над 67000 интернет страници са блокирани в момента в Турция


Управляващите в Турция имат проблем с опозиционните и антиправителствено настроените медии и журналисти в страната. За разлика от тях, проправителствените медии, контролирани чрез близки до властта бизнесмени, се радват на комфорт. Според различни проучвания, удобни за управляващите са около 70% от медиите в страната.

Натискът върху свободата на словото от страна на управляващите в Турция се засилва, особено след 17 декември 2013 г., когато целият свят научи за корупционния скандал,  засегнал лица, близки до правителството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР). За да се прикрият злоупотребите и последствията от грандиозния скандал, от декември 2013 г., се организират акции срещу опозиционните медии и журналисти. Управляващите поеха авторитарен курс. През изминалата 2014 г. бяха проведени редица полицейски акции срещу медии. Арестите на журналисти издават новия подход на управляващите към онези, които ги критикуват.

От 1999 година Турция е кандидат за членство в ЕС и от 2005 г. се водят преговори за присъединяване към ЕС, откъдето много често предупреждават южната ни съседка за свободата на словото. В това отношение,  управляващата ПСР, която водеше курс към ЕС, представя много мрачна картина.

70% от медиите в страната са удобни за управляващите


Според „Репортери без граници“ в периода 2005 – 2014 г., когато премиер на Турция е настоящият президент Реджеп Тайип Ердоган, страната изостава с 56 места в класацията за свобода на медиите. През 2005 г. Турция е била на 98-о място в класацията, а през 2014 г. заема едва 154-то място сред 180 страни. Все пак в класацията на международната организация за 2015 г., Турция се издига от 154 място на 149-о благодарение на условното освобождаване на 40 задържани журналисти.

Въпреки това, шефът на американския офис на “Репортери без граници” Делфин
Халганд посочва, че положението не е задоволително и изтъква, че в сравнение с миналото Турция налага все по-силен натиск спрямо журналистите. Показните задържания на журналисти, които неоснователно биват обвинявани за създаване и поддържане на терористични организации, зачестили след декември 2014 г., целят да сплашат критичните срещу управлението на Ердоган журналисти и потвърждават твърденията на Халганд.

Преврат срещу свободата на словото

На 14 декември 2014 г. бяха задържани главният редактор на в. „Заман“ Екрем Думанлъ, генералният директор на телевизия „Саманйолу“ Хидайет Караджа, сценаристи, режисьори и продуценти. Арестувани бяха общо 31 души, които са обвинени в създаване на терористична организация. Думанлъ е обвинен въз основа на публикувани два коментара и една статия от 2009 г., които дори не са писани от него. Обвинението срещу Караджа е заради популярен сериал, излъчван от телевизията през същата година. Впоследствие Думанлъ бе освободен с наложена забрана да напуска страната, но делото му продължава и към момента. Хидайет Караджа все още е в затвора.

Превратът срещу свободата на словото, както бе окачествена полицейската акция, се проведе след приемането на пакет от реформи, одобряващ „обоснованото предположение“ в Закона за вътрешна сигурност. Въпреки острата реакция срещу задържането на журналистите в края на декември турската полиция задържа и известната журналистка и телевизионна водеща Седеф Кабаш, след като тя разкритикува в Туитър прекратяването на разследването за корупция срещу приближени на президента Ердоган и синовете на бивши министри. Грози  я заплаха от затвор до 5 години.

Вместо в редакцията - в съда и затвора

В момента се водят 120 дела срещу 70 журналисти, отразявали корупционния скандал от декември 2013 г. Срещу 217 журналисти е упражнено насилие, а общо 559 служители на медии са уволнени. 83-ма са били принудени да подадат оставка. Зад решетките са 22 журналисти, а други  61 са осъдени да платят обезщетение на Ердоган, заради „отправени обиди“. Само през първите два месеца на 2015 г. 67 журналисти са били задържани заради „отправени обиди“ към Ердоган.

Водят се н120 дела срещу 70 журналисти, отразявали корупционния скандал от декември 2013 г.


На 6 март турски прокурор оттегли обвиненията срещу главния редактор на вестник "Джумхурийет" Джан Дюндар. В края на фeвруари той даде показания в истанбулски съд по обвинение в обида на турския президента Ердоган. Дюндар посочва, че да се озовеш в съда вече е в естеството на журналистическата професия в Турция.

Сред журналистите, вкарани в затвора в началото на март, се нареди и Мехмед Барансу, станал известен с това, че през 2010 г. разкри предполагаем заговор за преврат срещу правителството на Ердоган, известен като операция "Чук". Барансу е обвинен в "създаване на терористична организация" и присвояване на документи, свързани със сигурността на държавата. Полицейски екип за борба с тероризма 10 часа е претърсвал дома на журналиста в Истанбул. Барансу, който работи във в. "Тараф", се превърна в мишена за управляващите в Турция още при мегакорупционния скандал през декември 2013 г. Оттогава той е задържан още 4 пъти с различни обвинения.

Срещу 217 журналисти е упражнено насилие, а общо 559 служители на медии са уволнени


Натискът срещу електронните медии се осъществява не само чрез съда, но и чрез регулаторния орган RÜTÜK, където членовете, назначени от ПСР са мнозинство. Основно се налагат парични санкции, както и спиране за опрделен период на телевизионни предавания. В рамките на 10 месеца медийният регулатор наложи  глоби в размер на 2.542  млн. лири на телевизия „Саманйолу“.

Социалните мрежи на прицел

По данни  на правозащитната организация "Хюман райтс уоч",  80 души са обект на съдебна процедура заради коментари или публикации в социални медии, преценени като "обида" към Ердоган. На 24 декември  м.г. в град Коня бе арестуван 16-годишният ученик Мехмет Емин Алтунсес по обвинение, че е отправил обиди срещу президента Ердоган. Младежът може да получи до четири години затвор, ако бъде признат за виновен. Други два съдебни процеса започнаха в град Измир срещу 13 души, от които 11 гимназисти, пак за обида срещу Ердоган.От своя страна,  правозащитни организации обвиниха президента Ердоган, че се опитва да насади атмосфера на страх в страната.

80 души са обект на съдебна процедура заради коментари или публикации в социални медии


Разследване се водеше и срещу манекенката и бивша Мис Турция Мерве Бююксарач, която може да получи до две години затвор, отново за обида на Ердоган. Бююксарач бе задържана миналия месец за споделяне на сатирично стихотворение в профила си в Инстаграм. Тя отрича да е обиждала Ердоган.

В началото на март бе арестуван и известният певец Атилла Таш, заради своя публикация в Туитър, обиждаща премиера Ахмед Давутоглу. Той също посочи,  че не е разпространявал обиди и клевети.

Турската социологическа агенция “Гезиджи” беше претърсена в края на февруари от инспектори от финансовото министерство 2 дни след публикуване на резултати от анкета, разгневили управляващата партия. Според резултатите подкрепата за управляващата партия е под 40%, което е крайно недостатъчно за квалифицирано мнозинство в парламента, за да се промени режима на управление – от парламентарна република в президентска, каквото е желанието на Ердоган.

Равносметката

В рамките на управлението на Ердоган през последните 12 години са били уволнени 1 863 журналисти. Това се посочва в специален доклад от 189 страници на основната опозиционна Народно републиканска партия (НРП), представен в края на месец ноември 2014 г. 90 на сто от тези журналисти са изгубили работата си след 2011 г., периода на третия мандат на Ердоган, който самият той определя като „майсторски период“. Сред уволнените има и много популярни журналисти.

През последните 12 години са били уволнени 1 863 журналисти


Според зам.-председателя на НРП Вели Агбаба,  Турция е страната, в която са уволнени най-голям брой журналисти. Нееднократно Ердоган е заплашвал журналисти открито от трибуната по време на свои изказвания, които са били ясен знак за собствениците на медии да уволнят съответния служител.

Агбаба посочва, че през тези 12 години са създадени медии в стил ПСР. „Безброй обиди спрямо журналистите, заплахи, съдебни процеси. За пръв път книга бе оприличена на бомба, а журналистите бяха окачествени, като терористи.“ 8 проправителствени всекидневника излязоха с едно и също водещо заглавие, 13 колумнисти в тези вестници публикуваха една и съща статия.

Опозиционнят политик припомня, че за първи път управляващите, чрез създаден нерегламентиран фонд (т.нар. хавуз медйасъ), който е финансиран от бизнесмени с 630 млн. долара, купуват телевизии, вестници, радиа и сайтове. Днес тези медии се управляват от „комисари на правителството“, проправителствените бизнесмени и „журналистите на Господина (Ердоган)“. Така управляващата ПСР и Ердоган се превърнаха в най-големия медиен магнат в Турция. Разликата между Ердоган и близкия му приятел и бивш премиер на Италия Силвио Берлускони е, че Берлускони стана премиер след като беше медиен магнат, а при Ердоган е братното – той стана премиер и след това си накупи медии.

Автор: Тайфур Хюсеинов

Снимка: G.OZCAN

 

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.