Подкаст: Кого обичат (пак) медиите?

От АЕЖ

2015-02-11   |  Прочитания:3641  |  Какво ново  |  0 коментара

Върна ли се Бойко Борисов на бял кон в медиите? На чия страна са блогърите? В кой век са българските политици по използване на интернет и социални мрежи? Имахме динамична на политическите промени 2014 година, но отрази ли се това на медийната среда?  Изследването на Фондация "Медийна демокрация" за медийната среда през 2014 г. дава отговори на тези въпроси.

Най-важните изводи от проучването коментираме  в предаването "Медиатор" на АЕЖ-България с експертите на фондацията Николета Даскалова (онлайн медии и новинарски сайтове), Марина Кирова (блогосфера), Владимир Кисимдаров (политическата реклама).

Ето и акцентите от разговора:

Политическите промени от 2014 г. по никакъв начин не са оказали въздействие върху медийната среда. Продължава да не е ясна собствеността на медиите, наблюдават се корупционни практики, натиск на журналисти, все по-трудно се правят разследвания и сериозна журналистика. Традиционно смените във властта оказват влияние върху медийното съдържание и политиците от новото статукво се превръщат в любимци на медиите. Пример за това са лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който преживява медиен ренесанс и "новият политик" Николай Бареков, в последните месеци отразяван в силно негативна светлина.

В последните години виждаме силно срастване на центрове на властта в медийната среда и политическата сфера, коментира Николета Даскалова. Както се видя и през 2014 г. медиите са много лесен вход за правене на политическа кариера – дори журналисти прескачат от роля в друга. Трудно е да се поддържа здравословна дистанция между медийни собственици, политици, журналисти и икономически кръгове.

Изминалата година и предходната – 2013 г., беше нулева за промени в медиите, казва Даскалова. Това се отразява и на доверието в медиите, което е критично ниско. Социологическото проучване на агенция „Маркет линкс” показаха, че едва 17% от българите смятат, че медиите са независими. Липсват законодателни промени, спазване на етични норми и работеща саморегулация.

Очаквано водещите медии обръщат позитивното си отношение към политическото статукво. Има политици, които със своето присъствие диктуват съдържанието на медиите. Изключение правят някои онлайн медии, които създават алтернативни информационни полета, коментира Николета Даскалова.

В блогосферата политиците продължават да са далеч от неформалното общуване и да търсят обратна връзка с избирателите. Ако преди 5-6 години беше много модерно политиците да имат блогове, сега се наблюдава едно отдръпване от този начин на комуникация, разяснява Марина Кирова. Социалните мрежи отново показаха, че имат собствени теми, които ги вълнуват и рязко се разминават с дневния ред на политиците. Въпросът КОЙ остана да виси, добавя Кирова.

Все повече клишета се виждат в политическата реклама, не се виждат почти никакви креативни прояви, липсва ясни послания, за сметка на елементарни трикове, очертава тенденциите в рекламните послания на политиците Владимир Кисимдаров. Политическата рекламата рпез 2014 г. е наивна, но позитивни, обобщава той.

По думите на Николета Даскалова през 2014 г. основните теми в българските медии са конфликтът в Украйна, изборите, банковата криза около КТБ, бедствията и авариите.

 

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.