Подкаст: Медийната саморегулация - заложник на издателски интриги

От АЕЖ

2014-11-05   |  Прочитания:7148  |    |  0 коментара

Неясната собственост на медиите, нежеланието на журналистите да се обединяват, силната пазарна ориентация на медиите, за сметка на отговорността им към общественото, неработещите етични комисии за прилагане на взаимносподелени професионални норми - тези проблеми очертаха в предаването "Медиатор" на Асоциацията на Европейските журналисти – България, излъчено по блоградио "Землянка" на 4.11.2014 г.  Гости в студиото бяха Весислава Антонова, журналист във в. "Капитал" и международникът Васил Сотиров, член на управителния съвет на Съюза на българските журналисти. Водещ бе Илия Вълков (Дарик радио).

Журналистическата професия е изправена пред сериозни предизвикателства, предвид проблемите в медиите. Медиите са и предприятия и са специфичен бизнес, който борави с истината и трябва да печели доверието на хората, коментира Весислава Антонова. Тя допълва, че ако не го правят, то няма смисъл от доверието. Антонова извежда и една радикална идея - според нея промени могат да настъпят едва, когато са налице фалити на медии. За съжаление в момента медиите функционират неясно как и се издържат неясно откъде. А много медии са на ръба на фалита и не работят по начин, който трябва да функционират.

По думите на Антонова в този процес трябва да се включат и рекламодателите. Тя разказа, че в последно време има сигнали от рекламодатели, които я питат как да се обърнат към етичните комисии за публикации, нарушаващи професионалните норми. Етичните комисии обаче не функционират, добавя журналистката.
Васил Сотиров споделя опита си от различни журналистически форуми, в които се обръща внимание на нови модели за журналистическа, издателска дейност. Сегашните медии в глобален аспект търпят поголовен провал. Обсъжда се вариант за одържавяване на медиите, като противовес на монополизма от страна на бизнеса. Много медии, заради кризата фалират, казва журналистът и посочва за пример Ню Йорк Таймс, които бяха "на ръба".

Васил Сотиров посочи слабостта на българските институции на всички нива, което се отразява и на медиите. В началото на 90-те години, медиите са били символ на демократичните промени, а за последните 15 години, България се срина в световните класации за свобода на словото. Каквото е общото ни политическо състояние, такова е и на българските медии, добавя той. Според Сотиров сериозен проблем е и, че българинът не обича да се организира, няма чувство за солидарност към колегията, в професионалната гилдия. Българските журналисти са силно разделени, казва Васил Сотиров.

 

И двамата гости в студиото на блоградио "Землянка" отбелязаха негативните ефекти от междуиздателската война и неработещите етични комисии, което показва слабите механизми за саморегулация в журналистическата професия. "Етичните правила става заложници на отношенията между медийните собственици. Ако издателите се скарат, ако си настъпят интересите или се замерят с обиди, това автоматично рефлектира върху медиите, журналистите и прилагане на стандартите. Как искате медията да е коректив, когато в момента медията търси начини да оцелее. Медиите се съобразяват с парите, а не с нормите", казва Весислава Антонова.

 

Според Васил Сотиров рядкост са тези журналисти, които се противопоставят на явлението "служанка-журналистиката" - прислужващата журналистика. Хората обаче все повече се отдръпват от медиите и търсят алтернативни източници на информация, допълва Антонова. По думите на Сотиров в следващите месеци ще се търсят други законодателни инициативи за защита на журналистическия труд и професионалните норми в гилдията.

 

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.