Подкаст: География на медийната свобода в Румъния, България и Гърция

От АЕЖ

2014-10-30   |  Прочитания:5987  |  Радио дискусии  |  0 коментара

Съдебно и физическо преследване на журналисти, намеса в редакционната политика,от страна на издатели и собственици, ограничения върху свободата на словото, липса на защита на журналистическия труд - звучат като универсални проблеми, които се срещат не само в България, но и в Румъния и Гърция. Как така обаче се оказва, че, според Репортери без граници, България е на последно място (100) по свобода на словото, Гърция на 99-то, а Румъния на 45-то? За проблемите в журналистиката по оста Румъния-България-Гърция, дискутират международните журналисти Методи Герасимов, Драгомир Иванов и Иван Радев в предаването „Медиатор“ по блоградио „Землянка“, излъчено на 28.10.2014 г, с водещ Илия Вълков (Дарик радио).

Информацията за това, че България е на 100-о място по свобода на словото в класацията на Репортери без граници е претоплена новина от началото на годината. „Тези класации не измерват обективната температура, а усещанията за температурните амплитуди отвън“, коментира Иван Радев. Това създава и различни усещания за свобода на словото, като например Румъния е поставена на 45-то място, а България на последно в Европа.

По думите на Радев проблемите на медиите в България и Румъния са сходни - големи бизнес тръстове притежават и големите медии, политическа поляризация и пристрастие на медиите в условията на избори и т.н. За разлика от тук обаче в северната ни съседка се водят сериозни дела за корупция, в които участват не само политици, но и собственици на медии.

Начинът за изготвяне на класацията на Репортери без граници се провежда с еднакви за всички страни въпросници. Във всяка страна организацията намира свой представител, който провежда анкети сред местните журналисти. „Но всичко зависи от това какво ще те питат, кой ще питат и "колко клет си ти", обяснява Методи Герасимов. Това се превръща в индекс за нашето възприятие към един или друг проблем. Този тип класации, както и класациите за корумпираност показват нашите лични усещания, допълва Драгомир Иванов. За сметка на това пък подобен тип класации са достатъчно реномирани сред гилдията.

В последната година в чуждестранните медии бяха публикувани доста статии за медийната среда в България, което оказа влияние върху сриването ни в класацията. „Това създава генерализиращо въздействие“, казва Драгомир Иванов. Методи Герасимов пък разказва, че ако Гърция (99-о място) е на едно място по-напред от България в класацията на Репортери без граница, там се случват далеч по-тревожни събития - убит журналист и тежко съдебно дело срещу друг журналист, обвинен в разпространение на държавна тайна заради публикуване на списък с имена, които имат банкови сметки в Швейцария.

В медиите в Румъния, България и Гърция се виждат и много общи проблеми. Липсват механизми за защита на журналистическия труд, медиите се използват за пропагандни инструменти, на лице е разделение на централни и местни журналисти, като вторите са подложени на сериозен натиск. Медиите са силно зависими от бизнеса и политика. Възможен инструмент за премахване на тези зависимости е саморегулацията, обобщават Драгомир Иванов и Методи Герасимов.

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.