Европейските избори в чуждата преса: ключови акценти и умишлени пропуски

От АЕЖ

2014-06-20   |  Прочитания:7541  |  Анализи  |  0 коментара

Методи Герасимов

 

След селфи, тази година английският език се обогати с думата Spitzenkandidaten, или водещите кандидати. Това са лицата - традиционно партийните лидери, които дадена политическа сила номинира предварително за най-важния пост, за който се бори в избори. Самият факт, че думата е немска и че до вота на 22-25 май се е появила едва шест пъти в британската преса и неизмерно по-рядко в медиите на останалите 26 страни-членки, говори как всяка от 28-те страни се отнася към #Евроизбори2014.

 

Европейският парламент играе ключова роля, защото е единствената институция на ЕС, която се избира пряко от над 500-те милиона души на съюза. От 1979 г. европейците гласуват на всеки пет години за парламент. Тази обаче бе първият път, когато европейските политически семейства излъчиха пряко кандидати за най-важния пост в изпълнителната власт на ЕС – председателя на Европейската комисия. Дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) предложи Жан-Клод Юнкер, а Социалистите и демократите (ПЕС) – Мартин Шулц. Spitzenkandidat на Либералите (АЛДИ) е Ги Верхофстад, на Зелените са Ска Келер и Жозе Бове, а на Европейската левица – Алексис Ципрас.

Почти месец след изборите два лагера водят битка за това кой да бъде новият председател на Еврокомисията. За водените от Меркел държави, това трябва да е Юнкер, понеже ЕНП излъчи най-голямата парламентарна група. За лагера на британския премиер Камерън процесът на Spitzenkandidaten трябва да бъде игнориран от Европейския съвет и правителствените лидери да запазят суверенното си право да изберат следващия председател на Еврокомисията.

Медийна завеса


 

Отговор на тази конфронтация може да бъде частично намерен в това как медиите в двата флагмана – Германия и Великобритания, отразиха кампанията на отделните Spitzenkandidaten. В медиите на двете страни има огромна разлика в споменаванията на двамата водещи кандидати – Юнкер и Шулц.

За осемте седмици преди изборите и веднага след тях (31 март – 1 юни) в британската преса има едва 27 статии, в които се споменават едновременно Юнкер и Шулц. Това прави средно по три на седмица. В същия период в германската преса двамата водещи кандидати се споменават в 1905 статии (над 70 пъти повече), или по 238 средно седмично. Колкото до останалите кандидати, само за периода 12 – 25 май Ципрас, Верфохстад и Келер/Бове се споменават съответно 3, 5 и 21 пъти по-често в германската преса в сравнение с британската.

Отделно, пикът от споменавания на който и да е от кандидатите в британската преса е в седмицата след изборите. Тогава името на Юнкер се споменава 61 пъти, главно в контекста на усилията на Камерън да предотврати идването на бившия премиер на Люксембург начело на ЕК.

Медийната завеса е спусната и над телевизиите. Проучване на AMR показва пряката връзка между това дали даден гласоподавател е изгледал поне един от седемте дебата между кандидатите и това, да назове без чужда помощ поне едно име на Spitzenkandidat.

В родината на Юнкер Люксембург, където 36% казват, че са гледали поне един телевизионен дебат, над половината са в състояние да назоват поне един от кандидатите. Във Великобритания едва 7% от гласоподавателите са гледали някой от дебатите. Едва един на всеки сто британски гласоподаватели е в състояние да назове някой от кандидатите. В Германия съответните проценти са 18 и 24.

В заключение може да се твърди, че напълно различният подход на медиите у двата флагмана на враждуващите лагери формират представата на гласоподавателите както за самото съществуване на Spitzenkandidaten, така и за процеса на евроизборите.

Белите лястовици...


 

По подобен начин, наличието или отсъствието на отделните теми в отразяването на #Евроизбори2014 (кандидати, платформи и т.н.) в националните медии на 28-те членки отразява тежестта и ориентацията на отделни медии, но в известна степен и значимостта на темата за съответната държава.

Британска професионална организация отличава “белите лястовици” в европейските медии, като дава седем добри примера за отразяване на #Евроизбори2014.

Това е изборната притурка в европейското издание на “Уолстрийт джърнъл”, приложението на британския в. “Гардиън”, мултимедийният продукт на германския “Ди цайт”, демографският анализ за това, как са гласували в отделните региони, направен от италианския в. “Ла стампа”, представянето на бъдещата пленарна зала в Страсбург/Брюксел от британския “Файненшъл таймс”, детайлната карта на Острова на Емералд от ирландския RTE News и решението на португалския седмичник “Експресо” да предостави на читателите си трибуна за дискусии по бъдещето на Европа.

Към тях можем да прибавим супертемата на dnevnik.bg #Евроизбори2014 с разнообразните й предложения (например играта “Прогнозирай изборите 2014”).

Езикът на омразата – неизменна част от кампанията


 

Спас Спасов припомня в предходен материал от поредицата на АЕЖ докладите от Съвета на Европа и Европейската комисия за новата вълна от “мутирали” форми на расизъм и ксенофобия в Европа. Като най-ясен признак за съществуването им бе посочен езикът на омразата.

През март ILGA-Europe (Европейска мрежа за международни лесбо-, гей- бисексуални, транс- и интерсексуални асоциации) и ENAR (Европейската мрежа срещу расизма) отправиха призив за избирателна кампания без дискриминация и нетолерантност. Двете организации призоваха европейските партии да осъдят дискриминационните и нетолерантните коментари по време на кампанията за #Евроизбори2014. Призивът бе подписан от ПЕС, АЛДИ, Зелените и Партията на европейската левица. ЕНП изрази принципна подкрепа.

След първите шест седмици кампанията #NoHateEP2014 на двете организации събра 17 примера за език на омразата срещу малцинства. Примерите се отнасят основно до насаждане на омраза, предразсъдъци или дискриминация, както имплицитно (в шест от общо 10 подобни случая), така и експлицитно (в четири от 10-те). Нарушенията включват нападки срещу достойнството на малцинствени групи – предимно имигранти, търсещи статут на бежанци и етнически малцинства. В четири от 10-те случая се ползват обиди.

Най-много – пет, са нарушенията в британската преса. От Италия има два примера. Холандия, Румъния, Латвия, Унгария, Германия, Франция, Дания, Чехия, Белгия и Австрия са представени с по един. Числата, разбира се, показват основно ангажираността на съответните активисти в изброените страни, докладвали отделните примери. Разделени по партии, 17-те случая изглеждат така: 11 идват от политически сили без принадлежност към някое от европейските политически семейства, по два са от Европейския алианс за свобода и националисти, а по един – от ЕНП и ПЕС.

Сред най-фрапантните примери е изказване на лидера на Партия на свободата на Австрия (Freiheitliche Partei Österreichs) Андреас Мьолцер от март. Пред в. “Зюддойче цайтунг” той казва, че ЕС ще се превърне в “конгломерат от негри, абсолютен хаос”. По-нататък посочва, че “нещата са такива, че всеки – португалци, естонци, шведи, сицилианци, се подиграват на нас, германци и австрийци. Ние сме единствените, които започваме работа в 9,00, а не чак в 11,00”. След това Мьолцер сравни ЕС с Третия райх. В резултат на бурна обществена реакция лидерът на крайнодясната формация се оттегли на 8 април от предизборната надпревара. Партията, която преди години бе подкрепила създаването на партията на Павел Шопов бе поведена от Харалд Вилимски. ФПО завърши трета в Австрия и взе 4 от 18-те национални места в Европарламента.

В списъка с “черните овци” неизменно е Херт Вилдерс, основател и лидер на холандската Партия на свободата (Partij voor de Vrijheid). Във вечерта след местните избори (на 19 март), в реч пред привържениците си той ги попита дали искат “повече или по-малко мароканци в Хага и Холандия”. След като тълпата завика: “По-малко, по-малко!”, Вилдерс отвърна, че ще се погрижи за това. Вилдерс бе широко разкритикуван в родината си. Въпреки това формацията му завърши трета в Холандия и взе 4 от 26-те национални мандата в Европарламента.

Подобна бе ситуацията и с други европейски политици, известни с традиционния си хаплив език. Показателен е примерът с Британската партия за независимост (UKIP) на Найджъл Фарадж. Въпреки че самият той последователно се изказва против румънски и български мигранти във Великобритания,  Фарадж изгони от партията Андре Лампит, кандидат за евродепутат, именно заради крайно дискриминационни изказвания. Прегрешението на Лампит бе, че в туитове призова британците да оставят африканците да се избиват сами и добави, че “повечето нигерийци като цяло са лоши”.

Отсъствието на имена като обичайно гласовитите популисти Силвио Берлускони или Марин льо Пен от радарите на наблюдателите далеч не означава, че традиционните националисти са смекчили възгледите си. Напротив, техният дневен ред остава непроменен, а с все по-масовото си присъствие в местни, национални и европейски структури, те се институционализират. Така получават възможност да осъществяват възгледите и политиките си, като оставят евтината вестникарска реторика на маргинални антисистемни движения.

 

Анализът е подготвен в рамките на проект "Медиатор", изпълняван от АЕЖ - България с подкрепата на фондация "Америка за България". Отговорността за съдържанието на проекта е изцяло на Асоциацията на европейските журналисти - България. Научете повече за проекта тук. 

 

 

 

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.