Портрети на медийната саморегулация

От АЕЖ

2014-04-29   |  Прочитания:2693  |  Анализи  |  0 коментара

Илия Вълков, АЕЖ-Бългрия

В изборно време злоупотребата с информация става все по-честа, компроматите засилват присъствието си наравно с кандидатите, а ролята на медиите става все по-важна и отговорна. В началото на годината браздата, очертана заради политически и икономически различия между издателите, се задълбочи с появата на нов медиен съюз (Български медиен съюз) и приемането на алтернативен журналистически кодекс. Оформиха се два лагера на взаимно непризнаване.

От едната страна – обединени зад „Съюз на издателите”, останаха вестниците „Сега”, „Капитал”, „Капитал Daily”, сайтът Dnevnik.bg…., а другата печатна коалиция е събрала изданията „Телеграф”, „Монитор”, „Политика”, „Преса”, сп. Тема, „Уикенд”, сайтът Блиц, агенция „Фокус“, партийният вестник Дума…. Разделението между медийната гилдия допусна създаването на алтернативен, друг етичен кодекс, който не се различава в същността си от останалите, но парадоксално се използва като средство за отличаване.

Алтернативен на какво?
От няколко години българските медии (с някои изключения, сред които изданията на Нова българска медийна група), работеха по етичен кодекс, който се прие с фанфари в журналистическата гилдия. Един важен документ, който трябва(ше) да служи за морален компас на триединството:

- право на достъп до информация;
- защита на личността и гражданските права;
- свобода на словото.

За съжаление обаче, този кодекс не успя да обедини медийната гилдия, нито да създаде условия за подобряване на медийната среда като цяло. Спазван е от единици и „четен“ от етични комисии с нисък резултат на обществено полезна дейност.

Това, разбира се, не обезсмисля работата на тези етични органи, които са важен инструмент на журналистическата саморегулация - една от най-чистите форми за определяне и спазване на професионални, граждански и дори общочовешките ценности и норми в информационната среда. Саморегулацията в медиите е сложен процес на постигане на консенсус между издатели, журналисти и медийни експерти – и всеки от тези участници, трябва да се съобразява с обществения интерес.

Саморегулацията – ефективна формула за самоконтрол
Саморегулацията е ефективна формула за противопоставяне на външна намеса и цензура; на регулацията на институционално ниво (каквато роля има Съветът за електронни медии, Законът за радиото и телевизията, Законът за задължителното депозиране на печатни произведения...); на законодателни инциативи в полето на медиите, каквито имат изпълнителна и законодателна власт.

Единствените до момента работещи комисии – за печата и електронните медии, към Националния съвет за журналистическа етика на „Съюза на издателите”, останаха с ниско обществено доверие. Решенията и становищата им по различните казуси продължават да нямат широк обществен резонанс. Оптимистичният поглед обаче успокоява, че поне действат.

Български медиен съюз с етични комисии през май?
За разлика от тях, новосформираният „Български медиен съюз” все още няма работещи органи на управление, нито етични комисии. По предварителна информация тези органи на саморегулацията трябваше да бъдат готови през февруари. В края на април изпълнителният директор на съюза – Гриша Камбуров, съобщи, че „процедурите се бавят, защото този процес е многопластов”. В етичната комисия и тази, която ще „тълкува” професионално-етичния кодекс на българските медии, ще участват издатели (медийни собственици), журналисти и експерти (независима квота). Според Гриша Камбуров, комисиите ще заработят до средата на май месец. „Ако не стане, тогава ще му мислим”, обобщи той.

Тази несигурност обаче създава все по-голяма опасност от нарушаване на етичните норми и то в разгара на изборната кампания за Европейски парламент. Ако някой от участниците е „засегнат” от една или друга публикация, ще се чуди на кой пощенски адрес да се оплаква.

Паралелни етични комисии – задълбочаване на окопната война
Изобщо работата на два паралелни етични органи за саморегулация може да задълбочи медийната война между издателите, от което ще загуби не само широката общественост. Така се създава сериозен риск от изкривяване на публичните дебати между политика, бизнес, съд, гражданско общество. Медийните етични комисии продължават да се борят за обществено признание - първият етап за постигане на легитимност през читатели, слушатели и дори зрители. Легитимността на решенията, препоръките и въобще отсъжданията на комисиите зависи изцяло от доверието в тях. А то все още липсва.

За съжаление в последните години границите между медии, власт, партийни централи и корпоративни интереси до толкова изтъняха, че вече са почти невидими за широката аудитория. В този смисъл е логично доверието в медиите да е скачено с доверието в държавните институции, политическия елит, неправителствените организации, социологическите и пиар агенции и т.н. Това е свързана система на публичността, която се кръвоснабдява едновременно и заедно. Неслучайно сме свидетели не само на демонстрации срещу държавни институции и корпоративни централи, но протести се организират и пред медийни редакции.

Борбата за общественото доверие
Борбата за обществено доверие изпълва и със съдържание всеки журналистически етичен кодекс. И неговият смисъл не е да разделя на добри и на лоши, а да очертае взаимнопризнати професионални правила: търсенето на баланс при отразяване на определена тема (различните гледни точки); спазване на основни човешки достойнства и права (езикът на омразата, проблемът за жертвите, насилието); възможността всеки да бъде информиран; проблема за достъпа до медиите – малцинствата в изолация; информацията зад завесите на властта, държавната тайна; конфликтът на интереси в журналистическата работа и т.н.

За медиите се смята, че са Четвърта власт, която трябва да критикува и да стои в противовес на другите (изпълнителна, законодателна, съдебна), да обяснява процесите, да насочва аудиторията, да възпитава…

Опасното единство – медии, бизнес, политика
Смесването на медии, бизнес и политика е една голяма заблуда и ефективна форма на манипулация, която упражняват голяма част от медиите. В този смисъл, всяко нарушаване на етичния кодекс ще бъде използвано като изключение, поднесено в целофана за „опасността обществото да не бъде информирано за злоупотребите на другите”. Това увеличава възможността медиите да се превърнат в съзаклятници на политическото и тесните бизнес интереси.

Ето защо е необходимо излъчването на общопризнати органи на саморегулация за всички медии. Още повече, че професионалната журналистическа етика няма алтернатива. Раздробяването ще създаде нови стрелкови гнезда за саморазправа, а медиите все повече ще се занимават със себе си. В тази ситуация, публиката изглежда е изоставена.

 

Анализът е подготвен в рамките на проект "Медиатор", изпълняван от АЕЖ - България с подкрепата на фондация "Америка за България". Отговорността за съдържанието на проекта е изцяло на Асоциацията на европейските журналисти - България. Научете повече за проекта тук. 


Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.