Резултати от българското изследване, част от проекта „Младежите и медиите в Югоизточна Европа“

От АЕЖ

2013-12-09   |  Прочитания:7921  |  За журналистите  |  0 коментара

Повечето млади хора в България се интересуват от теми свързани с политиката, бизнеса, образованието и кариерното развитие и предпочитат тази информация да има младежка насоченост. Докато преобладаващото мнение сред журналистите (65%) е, че младите се интересуват най-вече от забавления и спорт.

Това показват резултатите от непредставително проучването на Асоциацията на европейските журналисти-България за медийната среда в страната през погледа на младежите, проведено през 2013 г. Изследването обхвана младежи между 15-30 г., разпределени в групи между 15-19, 20-24 и 24-30 годишни. Оказва се, че по-младите сред тях са по-доверчиви към медийното съдържание, а с напредването на възрастта тяхната критичност се засилва.

Резултатите бяха представени по време на работна среща на тема „Медиите в света на младите – какви са проблемите и възможностите в медийната среда през очите на младите хора в България“, която се проведе 30 ноември 2013 г. в "Червената къща", София.

Основните заключения от проекта:


  • Младите хора в България нямат доверие на медиите. Сред 20-24 годишните 19% смятат, че печатните медии са изцяло несигурни, а в следващата група процентът се покачва до 27%. С малко повече доверие се ползва телевизията – младежите до 20 г. по-рядко дават отрицателни оценки на този канал, но критично настроените се увеличават до 21% в групата до 30 г. Радиото, въпреки че не се използва от младежите толкова често, колкото новите медии, е традиционната медия, която получава най-голямо доверие на младежите, особено в групата на 20-24 годишните.

  • Силно влияние на интернет медиите сред младите хора, като най-младите са най-недоверчиви към интернет източниците и социалните мрежи. Общо 65% от запитаните използват интернет през телефоните си всеки ден, а 80% - през друго устройство. Те предпочитат да четат вестници не на хартия, а в интернет – 72% към 17%. Само 54% от тях гледат телевизия всеки ден, а 33% слушат радио.

  • Образът на младежите в медиите е силно негативен. Те смятат, че са обрисувани като груби, необразовани, агресивни, незаинтересовани и неактивни, но за сметка на това – иновативни.

  • Подкрепа на гражданския сектор за млади журналисти е слаба. Наред с това са налице обучения на младежите за това как да работят с медиите и да създават собствено съдържание.

  • Медийна грамотност на младите е ниска, но с напредване на възрастта и образователната им степен, започват да мислят по-критично за информацията в медиите.

  • Разпознаването на езика на омразата и пропагандата в медиите не е добро. Въпреки това у младите съществува базово усещане, че медиите структурират информацията си по пропаганден начин.



Работни групи за търсене на решения

Петнадесет студенти взеха участие в тематични работни групи, водени от опитни български журналисти, по време на дебата на 30 ноември. Тяхната задача беше да предложат решения на проблемите, формулирани от изследването. Представяме Ви основните изводи, до които достигнаха участниците в работните групи.

Група 1: „Езикът на омразата и липсата на медийна грамотност“ с водещ Ирина Недева, Българско национално радио


  • Младежите са обект на негативни стереотипи в медиите, като начина им на представяне много наподобява похватите, с които се обрисуват малцинствата в България.

  • Агресивният език за младите хора е част от битовото общуване в дома и в училище. Той е част и от политическото общуване на високо ниво в държаните институции.



  • Политическият език на омразата е по-опасен, когато не среща критика в медиите, а бива препредаван дословно от тях, защото задава норма на поведение в обществото.

  • Нужно е да се повиши информираността сред младите хора за това как могат да реагират на словото на омраза, на което стават свидетели. Липсва им критичното мислене и рефлекс да проверяват източниците на информация.


Група 2 „Негативният образ на младежите в медиите“ с водещ Илия Вълков, Дарик радио

  • Сблъсъкът между традиционните медии и младите хора е част и от вечната борба на поколенията. До известна степен това е нормален процес.

  • Голяма част от предаванията посветени на младежка тематика в медиите, се водят от професионалисти, които не принадлежат към същата възрастова група. Младите в медиите не се допускат до процеса на вземане на решения.

  • Младежи не са достатъчно активни и не успяват да влязат в дневния ред на медиите.

  • Много рядко се канят млади хора в публицистични предавания, за да коментират важни теми. За сметка на това ефирът е окупиран от едни и същи лица от години насам.


Група 3 „Достъпът на младите в медиите и бъдещето на стажантските програми“ с водещ Дарина Черкезова, в. Капитал

  • Един от начините да се промени образа на младите хора в медиите, е те да влязат в тях чрез стажантските програми. Те могат да засилят говоренето за младите и чрез своите лични блогове или през социалните медии. Вариант е и ако самите те - като предприемачи или просто като инициативни хора с гражданска позиция - развият собствени младежки платформи за информация, анализи и коментари.

  • Когато кандидатстват за стаж младите хора трябва да докажат, че са добри и критични читатели на медийното съдържание. Добре е да поддържат собствен блог, да изградят добра мрежа от контакти


Участниците се обединиха и около идеята, че за да може да се обърне по-голямо внимание на младите хора, техните проблеми и инициативи, самите те трябва да бъдат по-активни и атрактивни, за да могат да провокират вниманието на медиите. В същото време медиите трябва да доразвият политиките си по отношение на младите и да подадат ръка на новото поколение, което участва в създаването на новините или иска да бъде част от медийното им отразяване.

 

Информация за проекта

Проучването бе част от голямо международно изследване, което се провежда в 11 страни от Югоизточна Европа – Македония, Сърбия, Република Хърватска, Босна и Херцеговина, Словения, Албания, Косово, Турция, Черна гора, Гърция и България. Целта на проекта е да събере информация за темите, формите и начините, по които се свързват медиите и младежите и да идентифицира областите, в които има нужда от допълнителна работа.

Допитването за младежите и медиите в България е направено през месец август 2013 година. Бяха проведени три онлайн анкети с младежи (1200 отговорили), младежки организации (32 отговорили) и с медии (54 отговорили). Наред с това бяха проведени десет интервюта с медийни експерти. Изследването обхваща период на сравнително затишие на социалното недоволство в страната. Към момента на приключване на този доклад, протестите срещу това правителството продължават от повече от 160 дни, като в началото на университетската учебна година, студентите застанаха на чело на гражданското недоволство. Младите хора в страната присъстват в медиите много по-силно и дебатът с тях и за тях заема челно място както в традиционните медии, така и в новите. Това изследване обаче бе проведено преди новото развитие на гражданското недоволство. Така то дава ясна представа за състоянието на връзката между младежите и медиите преди студентската окупация и протести.

Резултати от българското изследване, част от проекта „Младежите и медиите в Югоизточна Европа“, презентация на Екатерина Войнова: AEJ-Bulgaria

Пълният текст на доклада „Младежите и медиите в Югоизточна Европа“: Final Report BG

IMG_5148IMG_5152IMG_5143IMG_5137IMG_5094

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.