Демокрация на празните приказки*

От АЕЖ

2013-02-15   |  Прочитания:4006  |  За медиите  |  0 коментара

[caption id="attachment_2505" align="alignleft" width="225"] Отговорът, изпратен на Спас Спасов от Дирекция "Национална полиция" на МВР.[/caption]

Или за липсата на резултат от една „пълна и задълбочена проверка“ на Главна дирекция „Национална полиция“

*АЕЖ-България публикува текст от блога на журналиста и член на организацията Спас Спасов по повод развитието на казуса с подадения от него сигнал до прокуратурата относно статията на Кеворк Кеворкян „Боклуци”, излязла във вестник „Стандарт”. Припомняме, че АЕЖ-България също сезира Софийската районна прокуратура във връзка със същия текст, призовавайки за образуване досъдебно производство за престъпление по смисъла на чл. 162 (1) от НК по смисъла на чл. 162 (1) от Наказателния кодекс. До момента не сме получили официален отговор от отговорните институции, но продължаваме да следим случая отблизо и ще информираме за развитието му както българската общественост, така и международините ни партньори и правозащитни организации.

 

На 25 октомври м.г изпратих до главния прокурор сигнал. Провокира ме един глас от миналото – статията „Боклуци“ на Кеворк Кеворкян, публикувана в сайта standartnews.com и в. „Стандарт“.

Повод за написването на текста бяха дали два случая от миналата година, добили известност чрез публикации в медиите.

В първия – ставаше дума за задържани на 1 май м.г. младежи от ромски произход заради това, че са се снимали около надгробни паметници в гробището на с.Звъничево, Пазарджишко. Снимките са публикувани във Фейсбук.

Вторият случай, повод за написване на статията „Боклуци“, беше този с трите момчета от гр. Добрич и село Крушари – Али, Васведин и Севдин. За тях на 20 октомври м.г. стана известно, че са се снимали в предизвикателни пози с портрети на личности от българската история.

През октомври м.г.

реагирах срещу текста

на Кеворк Кеворкян с усещането, че мълчанието след него е пълно с тревога и унижение. Че е опасно защото е форма на съучастничество! Предположих дори, че рано или късно това мълчание ще ни затрупа.

Само преди дни установих, че страховете ми не са били напразни.

В жалбата си до главния прокурор написах, че текстът на Кеворк Кеворкян съдържа множество обидни квалификации и внушения, основаващи се на етническата принадлежност на младежите от описаните по-горе случаи.

В статията те многократно са наречени „идиоти“, „животни“, „скотове“, „вандали“, „организирани типове“ и др. В текста се твърди също, че случилото се в Добрич е „епизод от поредицата проучвателни  атентати – да видят докъде могат да стигнат под носа на българските овце“. И още, че „Това не са случайни екзалтации на някакви животни – а последни  приготовления преди Големия Взрив“.

Обърнах внимание на прокуратурата, че Кеворк Кеворкян отива дори по-далече като чрез текста си цели насаждането на страх, свързан с някакви хипотетични действия от страна на ромското малцинство. Дори цитирах част от статията:

„Не разбирате ли, че няма връщане назад – тези животни вече са си направили сметките. Българите сега щели да организират отряди – но циганските вече съществуват. Идеите им отдавна са приютени във Фейсбук, там ги проверяват,  скоро ще си намерят и техния мангалски Ян Палах – ще убият някой кирливец и  сетне ще припишат това на овчедушните българи“.

Заради тези думи помолих прокуратурата да образува досъдебно производство за

престъпление по смисъла на чл. 162 (1) от НК.

Той гласи следното:

“Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание”.

Последва документооборот.

Най-напред, на 30 октомври м.г., Върховната касационна прокуратура изпрати „по компетентност“ жалбата ми на Софийска градска прокуратура.

След това на 5 ноември м.г. Софийска градска прокуратура изпрати „на основание на чл. 35 НПК по компетентност“ сигнала ми на Софийска районна прокуратура.

На 7 януари т.г. бях поканен от кварталния си отговорник по местоживеене във Варна, за да дам допълнителни сведения по жалбата.

Най-накрая, на 4 февруари т.г. получих отговор, подписана от Ангел, Ангелов, д-р, директор на Главна дирекция „Национална полиция“. В нея пише, „че е извършена задълбочена проверка по случая. В хода на проверката не се установиха данни за извършено престъпление от общ характер“.

Според вътрешноведомствен организационен акт – Съвместна инструкция на главния прокурор и министъра на вътрешните работи, когато в хода на дадена проверка се установи, че не е извършено престъпление от общ характер, преписката се прекратява от проверяващия орган и се архивира при него. Това обясни говорителят на Софийска районна прокуратура Руси Алексиев.

Сега, разбира се, ще обжалвам

резултата от „задълбочената проверка“ на Националната полиция. Ще го направя защото подозирам, че извършеното е точно толкова формално, колкото са формални текстът и духът на писмото, с което съм известен за съдбата на сигнала си.

Ще обжалвам и по още една причина.

Убеден съм, че брътвежи като този за „проучвателни  атентати“, „вече организираните цигански отряди“, „техния мангалски Ян Палах“ или „пророчествата“ за убийството на „някой кирливец“, изписани по адрес на български граждани (в случая от ромски произход), са пряко подбудителство към насилие и омраза. Че в случая са основани на етническа принадлежност. И че са дискриминационни!

Личното ми мнение е, че, за да бъде установено това, не е нужна кой знае колко „пълна и задълбочена проверка по случая“. Напротив – в случая най-вероятно става дума за административен жаргон, който прикрива бездействие. Не искам да мисля, че е умишлено!

Ще обжалвам, защото съм убеден, че ако приемем мисленето, думите, поведението и медийното присъствие на Кеворкян без реакция, твърде дълго от тук нататък ще се лутаме напосоки из демокрацията на празните приказки. Докато най-накрая се окаже, че сме заживели комфортно в диктатура на омразата.

 

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.