Революция в журналистиката е възможна. Зависи от всички нас

От АЕЖ

2018-11-12   |  Прочитания:525  |  Последно добавени  |  0 коментара

Конференция на АЕЖ-България събра водещи медийни иноватори от региона.

Бизнес модел на задълбочена журналистика в полза на обществото е напълно възможен. Около това се обединиха участници в международната конференция “(Р)еволюция в журналистиката. Медийни иновации в Централна и Източна Европа”. Този модел обаче зависи от всеки от нас. Всички ние използваме медии и можем да допринесем за съществуването на такива, които защитават нашите интереси като общество.

Асоциацията на европейските журналисти - България събра в понеделник в София водещи предприемачи в сектора на медийните стартъпи от региона.

От известно време насам прословутият балкански песимизъм като че ли е заразил цялата световна журналистическа гилдия. Не минава медийна конференция, без да се стигне до колективно оплакване и дори мрънкане за бъдещето на медиите. Но има една група медийни иноватори, които не гледат на интернет като заплаха, а като предимство, посочи Боряна Джамбазова от АЕЖ-България. Тя добави, че чуждестранните лектори на конференцията дават всичко от себе си, за да правят независима и качествена журналистика. Не в САЩ или дори в Западна Европа, а в страни като Сърбия, Румъния, Полша, Словакия и Грузия, където колегите журналисти се сблъскват със сходни проблеми, каквито имат медиите в България.

За да потвърди думите й за сходството на проблемите, Томаш Белла от Словакия разказа, че една сутрин вестникът, в който той и колегите му работели, осъмнал купен от местен олигарх. Журналистите не пожелали да продължат да работят за този човек и напуснали редакцията, снимали празния нюзрум и публикували снимката на първа страница. След това основали нов вестник, половината от който е собственост на журналистите, а останалата част – на инвеститори, които обаче се подбират много внимателно. Вестникът Dennik N се издържа от дарения на читатели, а от екипа са забелязали търсене на по-дългите форми и на по-задълбочените материали, които водят до повече абонаменти.

Единствено на дарения от читатели разчита българската онлайн медия Тоест.бг. За  своето кратко съществуване медията е натрупала 51 000 читатели и би било достатъчно само 4% от тях да даряват по 5 лева на месец, за да се издържа сайтът и авторите да получават достатъчно за труда си, посочи Ан Фам, една от създателките му. До момента това не се случва и събраните средства са значително по-малко, но въпреки това Тоест.бг продължава да съществува заради упоритостта на създателите си и факта, че голяма част от авторите се отказват от хонорарите си.

Освен с дарения, потребителите на медии могат да допринасят и по други начини. Якуб Горницки от полската мрежа Outriders сподели, че разчитат на читателите си за доусъвършенстване на продуктите, които създават. Ако чакаш да създадеш перфектния продукт, вече си закъснял, заяви той. Според него общността от потребители може сериозно да допринесе за развитието на даден продукт.

Друг съществен принос на общността от читатели е защита на журналистите, когато последните са подлагани на репресии заради свои разследвания. Йелена Васич от портала KRIK в Сърбия разказа как редакцията на медията им е била подслушвана, а жилището на разследваща журналистка, разбито като предупреждение след разобличаване на корупция на високо ниво и че в такива случаи на атаки разчитат на мобилизация и защита от страна на обществото. Васич разказа, че един от първите материали, който е донесъл популярност на KRIK, е разследване, посветено на бившия кмет на Белград и настоящ финансов министър Синиша Мали, за когото се доказва, че си е купил 24 апартамента по Българското черноморие. Този материал е предизвикал голям отзвук и тогава журналистите са си дали сметка, че трябва да следват нуждите на аудиторията.


Влад Урсулян заяви, че подобни репресии не са изключение и в Румъния. Негови колеги например са били заплашени с глоба по Регламента за защита на личните данни (GDPR) заради разследване, при което са разкрили как политици са си купили луксозни вили с публични средства. Урсулян е представител на Къщата на журналиста в Букурещ – пространство, в което журналистите не само работят, а някои от тях и обитават. Създадено е, след като заради свиването на пазара много журналисти губят работата си и остават буквално на улицата.


Интересен е и бизнес моделът на пловдивския новинарски сайт “Под тепето”. Неговите създатели Ивайло Дернев и Димитър Семков разказаха как крафт бирата и съпътстващата я култура могат да подпомогнат една независима медия. Около половината от разходите за издръжката на медията се набавят от допълнителна стопанска дейност като бар, в който се произвежда бира, или като къща за гости. Останалите 50% се осигуряват от грантово финансиране от Фондация “Америка за България”.


Нанси Шилер, президент на Фондацията, която подкрепя и АЕЖ-България, заяви, че през своето съществуване Америка за България е инвестирала над 31 млн. долара в развитието на гражданското общество у нас, от които 11 млн. долара в програми, свързани с медиите.


От своя страна, Даниел Кадик, представител на немската фондация Фридрих Науман, посочи, че през шестте години, в които е в България е забелязал влошаване на медийната среда, но все пак според него има и положителни знаци като подобни събития и хората, които са се събрали в залата.


Събитието се осъществи с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман“ и Фондация „Америка за България“, както и с корпоративната подкрепа на “Загорка”АД, “Немечек България” АД, “Онтотекст”, Sofia Event Center и Move.bg.


Автор на снимката: Здравко Йончев

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.